Решение № 12811 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7367/2011 г.

Решение № 12811 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7367/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) против решение № 6264 от 5.05.2011 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 14943 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд. С него съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 65 от 2.11.2010 г., издаден от касатора, с който на "Радио Севлиево" ЕООД със седалище в гр. Севлиево са определени като дължими годишни лицензионни (регистрационни) такси в размер на 5736. 04 лв. и съответните лихви за периода 16.06.2006 - 28.04.2009 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението в частта му, в която е прието, че АУПДВ е незаконосъобразен. Релевира се допуснато нарушение на материалния закон, което се обосновава с посочени норми от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), както и с норми от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД). По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна по касационната жалба е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са направени твърдения, опровергаващи тези в касационната жалба. Моли се, тя да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Счита, че в АУПДВ не е посочено на коя от хипотезите в чл. 102 ЗРТ се дължи публичното вземане, но тъй като в същия се касае за първоначални и годишни такси, счита, че се касае за чл. 102, ал. 3, т. 3 ЗРТ. От изложеното в абзац 4 и 5 от акта ставало ясно, че се касае за такса, определена по размер според чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ТТРТД. Така извлеченото правно основание на задължението за заплащане на годишната такса, намира че е за извършван надзор по чл. 102, ал. 3, т. 3 ЗРТ във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ТТРТД. Разликата между двете норми на ТТРТД е по отношение началото и края на регистрацията и размера на таксите като и двете се покриват с хипотезата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" ЗРТ, докато според изложеното в особеното мнение на решението се касае за хипотезата на т. "а". Според прокурора, такова правно основание за издаването на АУПДВ в него не е посочено, поради което той не е мотивиран от една страна, а от друга липсват доказателства за извършен надзор от страна СЕМ, поради което намира решението на тричленния състав за законосъобразно. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд-I колегия намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Тричленният състав на Върховният административен съд, първо отделение, е бил сезиран с жалба против АУПДВ № 65 от 2.11.2010 г. на СЕМ, с който на "Радио Севлиево" ЕООД, на основание чл. 32, т. 18 във връзка с чл. 102 ЗРТ във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 ТТРТД във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е установено публично държавно вземане в размер на 5 736.04 лв. ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. В абзац 5 на акта се съдържа таблица, в която са определени периодите, за които се дължи таксата и нейният размер. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът е установил процедурата по вземане на решението от СЕМ за издаването на актове за установяване на публични държавни вземания, уведомяването за това решение на жалбоподателя и дадената му възможност да представи писмени обяснения и възражения, ведно с проведените заседания довели до издаването на обжалвания акт. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е направил изводи, че АУПДВ не е нищожен, какъвто довод е бил наведен в първоначалната жалба и не е незаконосъобразен, с оглед на изложените в него правни и фактически основания за издаването му - следващият довод в жалбата. По третият наведен довод относно задължението за заплащане на годишна регистрационна такса съдът е приел, че доводът е основателен, тъй като по делото безспорно е било установено, че жалбоподателят не е извършвал дейността, за която е бил регистриран, поради което върху неизвършваната от него дейност не е бил извършван и надзор. Според съда такса се дължи за извършването на услуга, в конкретния случай осъществен надзор от страна на СЕМ. Доказателства по делото за извършван надзор не са били представени. Според изложените мотиви таксата покрива разходите на административния орган за извършената услуга, но след като такъв надзор не е осъществен, то и не са направени разходи от административния орган, за които да се дължи такса. Решението е подписано с особено мнение на един от членовете на състава, според което такса се дължи, поради това, че тя се свързва с обективния критерий на регистрацията на дейността и заличаването й, независимо от това, че дейността по регистрацията не е извършвана. Според изложеното в мотивите СЕМ служебно е следил за наличието на програмна схема и други документи по чл. 12, ал. 1 ТТРТД, служебно ги е изискал за процесния период и предвид непредставянето им служебно е заличил регистрацията и без направено искане от оператора по чл. 120 ЗРТ. Освен това, според особеното мнение чл. 12, ал. 4 ТТРТД (вероятно има допусната техническа грешка в посочването на нормативния акт) изрично обвързва задължението за такса с наличието за регистрация и прекратяването й, а според ал. 1 - таксата се дължи за надзора по спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или схема, като критерий за осъществяването на тази дейност е самото наличие на лицензия или регистрация, а таксата се дължи до момента на заличаване на регистрацията или отнемане на лицензията. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. От данните по делото се установява, че с решение № 186 от 31.10.2005 г. СЕМ е извършил регистрация и е издал удостоверение за регистрация за производство и разпространение на радиопрограма на "Радио Севлиево"- с общ (политематичен) профил на "Радио Севлиево" ЕООД-търговски оператор, по подаденото заявление при начин на разпространение-чрез кабел за територията на общините: Севлиево, Габрово, Дряново, Трявна. Началната дата на разпространение на програмата е 10.11.2005 г. С изменение и допълнение на ЗРТ, обн. в ДВ, бр. 14 от 20.02.2009 г., с § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗРТ, на СЕМ е вменено задължението да приведе водения до момента регистър в съответствие с публичния регистър. Редът за това е визиран в ал. 3, 4 и 5 на § 34, докато в ал. 6 е посочено, че в случай, че операторите по ал. 2, а това са субектите, които трябва да се впишат служебно в публичния регистър, не изпълнят задължението си в срока по ал. 3, който е едномесечен, регистрацията се заличава с решение на СЕМ. Отделно от това в ал. 2 е посочено изрично, че за служебното вписване операторите не заплащат такси. В изпълнение на това законово задължение СЕМ е взело решение № 102 от 28.04.2009 г. - лист 41 от делото, с което на описаните в него фактически и правни основания, включително и § 34 ПЗР на ЗИД на ЗРТ, обн. в ДВ, р. 14 от 2009 г., да впише служебно всички оператори с лицензии за създаване на радио- и телевизионна програма и всички оператори с регистрация за създаване на радио- и телевизионна програма, по съответните приложения и на трето място да заличи служебно всички оператори с регистрация за създаване на радио-и телевизионна програма, по приложение № 3. В това приложение на ред 112 - лист 46 от делото фигурира "Радио Севлиево" ЕООД. Това решение фигурира и като основание за издаването на АУПДВ, от което следва, че за заличаването на регистрацията не се дължи такса, защото според § 34, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗРТ, обн. в ДВ, бр. 14/2009 г. за вписването също не се дължи такса. В текста на нормата не е предвидено задължение за СЕМ служебно да изисква доказателства от субектите по ал. 2, а представянето им е задължение на самите субекти. Изразеното становище в особеното мнение за служебно извършвана надзорна дейност от страна на СЕМ не се покрива с фактическия състав на § 34. Соченото правно основание за издаването на обжалвания акт е чл. 102 ЗРТ във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 ТТРТД, като в ал. 1 се визира надзора по спазване на заявените програмен продукт, програмна концепция, програмен профил или програмна схема, за който се събира годишна регистрационна такса, която за радиодейност е 2000 лв., според т. 1. В ал. 4 на същия чл. 12 е определено задължението за таксата и по размер, когато регистрацията е прекратена преди края на годината, какъвто е и настоящия случай. Така определената годишна регистрационна такса от ТТРТД съпоставена с чл. 102 ЗРТ попада в хипотезата на ал. 3, т. 3 и по точно към б. "б", защото операторът не е лицензиран, а регистриран, като от данните по делото се установява, че има качеството на лице по § 9а ПЗР на ЗРТ. Безспорно е, че годишната такса е публично държавно вземане, което се заплаща за извършване на дейност (услуга) от съответния административен орган. Таксата е предназначена да покрие разходите на администрацията за извършването на дейността по услугата, така както е посочено и в чл. 102, ал. 2 ЗРТ. Остава открит въпросът за извършване на надзорната дейност от страна СЕМ, защото годишната такса се дължи именно за извършен надзор върху дейността на регистрирания радио оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Докато по делото са представени доказателства, а не е било и спорило между страните, че "Радио Севлиево" ЕООД не е извършвало регистрираната дейност, то не са представени никакви доказателства за извършен надзор от страна на СЕМ в изпълнение на правомощието му по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" ЗРТ. Въпреки, че жалбоподателят е доказал отрицателен факт, СЕМ не е доказал нито един положителен факт, който да сочи на основание за възникване на задължението за заплащане на годишна регистрационна такса за осъществен надзор в посочения обем. Юридическият факт от който възниква задължението за заплащане на годишната регистрационна такса е действие на СЕМ по осъществен надзор. Такива доказателства за дейност от страна на СЕМ не са представени. Разграничението за заплащане на различните по видове такси, направено в ал. 3 на чл. 102 ЗРТ е ясно и категорично. Годишната регистрационна такса се дължи за надзор върху дейността, а при неизвършен надзор следва обратното - такса не се дължи. В противен случай СЕМ би получило такса за неизвършена дейност, без правно основание. В касационната жалба наведеният довод за допуснато нарушение на материалния закон е аргументирано с дължимостта на годишната регистрационна такса обосновано с началния момент на регистрацията до служебното й заличаването в изпълнение на законово задължение. Същевременно в касационната жалба няма нито ред относно извършвания надзор от страна на СЕМ върху дейността на жалбоподателя. След като СЕМ не е доказало извършването на надзорна дейност върху регистрирания радио оператор, установеното задължение за годишна такса е без фактическо основание. Посочването само на правното основание, без доказване извършването на фактически действия по осъществяван надзор през който и да е момент от началото на регистрацията до заличаването й, не доказва извършвана надзорна дейност, за която да се дължи годишна регистрационна такса. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от процесуалния представител на СЕМ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора е неоснователно и ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд-I колегия