Решение № 4516 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11743/2014 г.

Решение № 4516 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11743/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Ангелов Молев срещу решение № 10239/21.07.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), Шесто отделение по адм. д. № 1972/2014 г. по описа на съда. В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и за необоснованост. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба-административен ръководител -районен прокурор на Районна прокуратура -Асеновград представя писмено становище по делото, с което оспорва касационната жалба. Ответникът -Висш съдебен съвет чрез юрк. Карагонова също оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение решението на тричленния състав на ВАС да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, приема касационната жалба за допустима, подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховен административен съд, Шесто отделение, отхвърля оспорването по жалба на Димитър Ангелов Молев, от гр. Асеновград против решение по т. 46 от протокол № 1/9.01.2014 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - "понижаване в ранг за срок от две години". С решението е отхвърлено и искането на Димитър Ангелов Молев, от гр. Асеновград за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за "тълкуване по приложимостта и транспонирането на чл. 3 от Договора за функциониране на ЕС". За да постанови този правен резултат, съдът приема, че оспореното решение е валиден и законосъобразен административен акт, който не страда от отменителните основания на чл. 146, т. 1 - 5 АПК. Въз основа на приетата административна преписка и допълнителните доказателства, събрани в хода на съдебното производство по искане на страните, съдът отговаря на оплакванията на оспорващата страна като достига до правни изводи за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с образуване на дисциплинарното производство, определяне на дисциплинарен състав, провеждане на производството по установения ред и осигуряване на правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, както и за доказаност на вменените на Молев дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 ЗСВ, обосноваващи налагането на дисциплинарно наказание - "понижаване в ранг за срок от две години" Съдът приема за неоснователни оплакванията за нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с кворума при гласуване различните предложени от дисциплинарния състав и от отделни членове на ВСС наказания, като се мотивира, че и в двата случая е налице предвидения в чл. 320, ал. 4 ЗСВ кворум за вземане на валидно решение. Приема спазване на материалния закон при постановяване на решението на ВСС. Установеното в хода на административната процедура поведение на касатора- на първо място- по време на дежурството му на 08.-09.06.2013 г., изразяващо се в липса на контрол по изпълнението на дадени от него разпореждания по реда и на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ и въвеждане в заблуждение на прекия си ръководител с подаване на невярна информация, медийно огласена, за образувано досъдебно производство във връзка с малтретирано животно при липса на образувано такова, и на второ място по време на дежурствата му на 15.-16.06.2013 г. за умишленото отлагане във времето на определения по чл. 161, ал. 2 НПК 24-часов срок за изготвяне и внасяне в съда на исканията за одобряване на неотложни следствени действия обосновава според съда правилния извод на ВСС са осъществени от обективна и субективна страна на съставите на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ - действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт и чл. 307, ал. 4, т. 5 от същия закон-неизпълнение на други служебни задължения. Съдът отхвърля оплакването за неяснота в наложеното наказание, а именно в какъв точно ранг е понижението на прокурор Молев като се позовава на решение по протокол № 15/27.04.2011 г. на ВСС, с което прокурор Димитър Молев е повишен в ранг "прокурор в Апелативна прокуратура", което налага недвусмислен извод относно последиците на наложеното наказание. С тези съображения съдът достига до правните изводи за наличие на дисциплинарни нарушения, извършени от прокурор Димитър Молев, и приема, че определеното му дисциплинарно наказание е правилно и съответства на целта на закона, като отхвърля жалбата. Съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение, съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, касационният съд намира, че същото е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователно е възражението на касатора, че оспорваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила. Обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателя в първоинстанционното производство прави искания за събиране на доказателства в съдебно заседание на 7.04.2014 г., част от които са приети за неотносими към съдебния спор от тричленния състав, и са отхвърлени с подробно мотивирано определение от 14.04.2014 г. не променят този извод. Съдът събира и обсъжда допустимите и относими към спора доказателства като съгласно чл. 168 АПК при постановяване на решението проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания, по чл. 146 АПК. Основателни са доводите на касатора за нарушение на материалния закон при произнасяне на съдебния акт. Настоящата инстанция споделя установената фактическа обстановка в хода на административното производство пред ВСС и споделена от тричленния състав на ВАС, Шесто отделение. Споделят се също така и изводите на решаващия състав, че изложените в административния акт фактически и правни съображения за извършените от прокурор Молев действия осъществяват хипотезите на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ - "действие или бездействие, което накърнява престижа на съдената власт" и на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ "неизпълнение на други служебни задължения". На съществените доводи и твърдения на жалбоподателя в първоинстанционното производство относно нарушение на установената форма при издаване на решението на ВСС и за несъответствието му с целта на закона предвид вида на наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ-предпоследно по тежестта си сред останалите, тричленният състав на ВАС излага аргументи за мотивираност на акта и за съобразяване на наложеното наказание с тежестта на на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и поведението на нарушителя, които не се споделят от настоящата инстанция. Видно от мотивите на съдебния акт при определяне на размера на наказанието ВСС обсъжда две предложения-това на дисциплинарния състав и второ-предложено от други членове на административния орган. Дисциплинарният състав на ВСС с решението си от 19.12.2013 г. предлага на Висшия съдебен съвет да приеме, че Димитър Ангелов Молев-прокурор в Районна прокуратура Асеновград допуска виновно неизпълнение на служебните задължения в качеството му на дежурен прокурор на 08.06-09.06.2013 г. в хипотезата на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ-неизпълнение на други служебни задължения, за което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка". В мотивите на решението на дисциплинарния състав е прието, че действията на прокурор Молев по време на дежурството му на 15.06.2013 г. във връзка с изготвянето и внасянето за одобрение в съда на протоколи за извършени неотложни процесуални действия, описани в предложението на вносителя- районният прокурор- не покриват признаците на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 ЗСВ, тъй като 24-часовия срок по НПК е спазен. В решението си дисциплинарният състав излага подробни и аргументирани съображения относно предложения вид на наказанието, като подчертава отсъствието на наложени дисциплинарни наказания за предходни дисциплинарни нарушения, данните за професионалните качества на дисциплинарно-привлеченото лице-според атестационната оценка и притежавания ранг, проявената критичност към деянието, предмет на дисциплинарното производство. Обстоятелството, че Висшият съдебен съвет не възприема предложението на дисциплинарния състав не води до пороци в административнопроизводствените правила и приложението на материалноправните разпоредби. При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания на магистратите Висшият съдебен съвет действа в условията на оперативна самостоятелност и не е обвързан от предложението на дисциплинарния състав относно вида и размера на дисциплинарното наказание. Но в тези случаи дисциплинарнонаказващият орган е длъжен да изложи свои мотиви по всички критерий, установени в чл. 309 ЗСВ. Видно от извлечението от пълния стенографски протокол № 1 от заседанието на ВСС, проведено на 9.01.2014 г. част от членовете на Съвета в своите изказвания изразяват несъгласие с изводите на дисциплинарния състав досежно приетите за недоказани, посочени в предложението на административния ръководител дисциплинарни нарушения. Те считат, че фактите, установени в хода на дисциплинарното производство, доказват твърдяните в предложението на районния прокурор дисциплинарни нарушения. На база на това двама от членовете на ВСС предлагат различни по вид наказания- "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от 6 месеца"- чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ и " понижаване в ранг за срок от две години"- чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ. От изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет може да се направи извод кои факти Съветът приема за доказани и въз основа на това кои дисциплинарни нарушения приема за осъществени от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Така изложените фактически основания и приетите въз основа на тях за извършени дисциплинарни нарушения мотивират дисциплинарнонаказващия орган да наложи оспореното дисциплинарно наказание -"понижаване в ранг за срок от две години". Видно от съобразителната част на протокола на ВСС от заседанието му на 9.01.2014 г., и както е посочено по-горе, само изложението на членовете на дисциплинарния състав на Съвета е подробно обосновано и мотивирано относно нарушенията и размера на предложеното наказание. Останалите изложения на членовете на Съвета и особено на тези, в които се предлагат различни по вид дисциплинарни наказания не се съдържат съображения относно тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и последващото му поведение, които критерий да бъдат преценени през призмата на наличието, респективно липсата на предходни дисциплинарни нарушения и наложени наказания, с професионалните качества на магистрата, с притежавания ранг и оценките от периодичните атестации, и едва тогава да се дискутира върху вида и размера на наказанието. Общото, формално посочване на фактите без излагането на мотиви за относимостта на тези факти към конкретното решение на ВСС за налагане на този вид наказание е нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. А когато действа в условията на оперативна самостоятелност, какъвто е разглеждания случай, за органа е още по-наложително да изложи подробни мотиви, за да може съдът да упражни правомощието си по чл. 169 АПК. В тази връзка настоящата инстанция приема, че тричленният състав на ВАС не обсъжда в решението си и основно възражение на касатора - за пропорционалността на наложеното дисциплинарно наказание. Съществуването на няколко законосъобразни решения изисква органът да посочи мотивите, поради които приема конкретното решение или поне тези мотиви да могат да бъдат изведени от фактическите и правни основания на акта. В конкретния случай не става ясно при предложени от членове на Съвета две, различни по вид и тежест наказания за едни и същи дисциплинарни нарушения на Молев кои са фактическите и правни основания, които да могат да бъдат конкретно обвързани с диспозитива на оспорения акт. Това не дава възможност на съда от една страна, да извърши проверка за спазване на границите на оперативната самостоятелност, а от друга - да провери спазването на принципа на съразмерност на наложеното наказание - чл. 6 АПК. Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме за неправилен извода на първоинстанционния съд както за мотивираност на решението на Висшия съдебен съвет, така и за съразмерността на наложеното наказание. При формалното наличие на законовите предпоставки за издаване на акт със съдържание като това на процесното решение, прилагането на принципа на съразмерност изисква изследване на въпроса дали с акта и неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК), дали тази цел може да се осъществи единствено чрез прилагането на този вид наказание, както и дали целеният от него ефект би могъл да се постигне с други по-благоприятни за лицето правни средства. Настоящият състав на ВАС, петчленен състав намира, че с избраното по вид и тежест наказание от административния орган е нарушен принципа за съразмерност, установен в разпоредбата на чл. 6 от АПК. Доказателствата по делото за високите професионални способности и компетентности на магистрата и липсата на доказателствата за предходни констатирани дисциплинарни нарушения, безспорно сочат на непропорционално наложено тежко дисциплинарно наказание, което е в нарушение и на целта на закона- дисциплинарното наказание да е насочено към мобилизиране на магистрата, предотвратяване на бъдещи негови нарушения и постигане на по-висока ефективност в работата, както и да въздейства предупредително на другите магистрати. За да се осъществяват тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което решението на ВСС по т. 46 от протокол № 1/9.01.2014 г. като незаконосъобразно следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски за производството пред първата инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева, платими от Висшия съдебен съвет. Воден от горното, ВАС, петчленен състав на Втора колегия