Решение № 17029 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15780/2011 г.

Решение № 17029 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15780/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 267, ал. 8 от Изборния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Петков Димитров срещу решение № 144 от 21.11.2011 г., постановено от Административен съд Търговище, пети състав по адм. д. № 207/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде обявен за недействителен обявения изборен резултат за избор на кмет на община Попово. Ответникът Общинска избирателна комисия Попово, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Людмил Димитров Веселинов, представляван в производството от адв. Денева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 267, ал. 8 от ИК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на решение от 31.10.2011 г. на ОИК Попово, с което е обявен за избран на втори тур, за кмет на община Попово - Людмил Димитров Веселинов. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че при провеждане на местните избори за избор на кмет на община не са допуснати релевираните с жалбата нарушения. Съдът е приел, че не са доказани твърденията на жалбоподателя за допуснати множество нарушения в изборния ден. В тази връзка е преценил, че в протоколите на СИК е отразено, че изборния ден е преминал при нормална обстановка (с изключение на един протокол на СИК с. Зарево). Всички секционни протоколи са подписани от членовете на комисиите без особени мнения, поради което съдът е извел правния си извод с оглед отразяването в протоколите. Съдът е приел, че обявения изборен резултат е именно този получен при гласуването и при този изборен резултат, правилно за кмет е обявен кандидата, получил повече от половината от действителните гласове. На следващо място, съдът е преценил като неоснователни доводите на жалбоподателя във връзка с оспорване на избирателни списъци. Съдът е приел, че редът за оспорване на избирателните списъци е този, предвиден в чл. 50, във връзка с чл. 48, ал. 1 от ИК, поради което е недопустимо в производството по чл. 267 от ИК да се разглеждат въпроси относно допуснати непълноти и грешки в избирателен списък. На последно място съдът е приел, че не е налице релевираното нарушение във връзка с осигуряване на тайна на вота. Съдът е приел, че съответната ОИК не носи отговорност за отпечатването на бюлетините, поради което дори да е допуснато отклонение от изискванията за непрозрачност на бюлетината, те не се дължат на поведение на местната изборна администрация не е основание за отмяна на акта на ОИК. По тези доводи съдът е потвърдил оспореното решение. Във връзка с доводите, релевирани в касационното производство, настоящият състав приема, че решаващият съд на базата на неустановена фактическа обстановка във връзка с възраженията на жалбоподателя, е преценил жалбата за неоснователна и е потвърдил оспореното решение на ОИК Попово. Съдебното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата, с която е сезиран административния съд са посочени конкретни нарушения на изборното законодателство, които по преценката на жалбоподателя - кандидат за кмет на общината, са повлияли съществено на обявения изборен резултат. Във връзка с релевираните оплаквания жалбоподателят е направил доказателствени искания, по които липсва произнасяне на съда. Основното възражение на жалбоподателят е за допуснати множество нарушения на изборния процес през целия изборен ден и в тази връзка е изложил подробни доводи за допускане на контролиран вот в изборните секции. Във връзка с тези доводи жалбоподателят е представил подадени в изборния ден жалби и сигнали до ОИК Попово и РПУ Попово. Тези доказателства изобщо не са обсъждани от решаващият съд, който се е задоволи да посочи, че в секционните протоколи е отразено, че изборите са преминали в нормална обстановка и на тази база е приел, че при провеждане на изборите не са допуснати нарушения на изборния процес. Нещо повече съвсем необосновано съдът е приел, че не са регистрирани жалби за нарушения, което противоречи на представените с жалбата 8 броя сигнали и жалби до ОИК Попово и РПУ Попово. Във връзка с тези доводи на жалбоподателя е направено и доказателствено искане за допускане до разпит, при режим на довеждане, на трима свидетели, по което искане съдът не се е произнесъл. На следващо място настоящият състав приема за основателни доводите в жалбата, че фактическата обстановка по делото не е била изяснена от съда, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на обжалваното решение. Съгласно правилата в чл. 170 от АПК, върху административния орган и лицата, за които оспорваният административен акт е благоприятен лежи тежестта да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Независимо от това, нормата на чл. 171, ал. 4 задължава съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В конкретния случай, съдът е обсъждал превратно доводите на жалбоподателя, поради което не е констатирал непълнотата на доказателствата и от там невъзможността да се формира обоснован извод за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт. С жалбата са релевирани доводи, че при провеждане на изборите са дописани избирателните списъци, поради което като гласоподаватели са допуснати повече от 1000 лица, които не са имали право да участват в проведения местен избор. С оглед доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата очевидно е, че се касае до вписване на избиратели в списъка по настоящ адрес, предвиден с разпоредбата на чл. 53 от ИК. Съдът не е допуснал и събирал доказателства, поискани с жалбата за установяване на това нарушение. В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че способа за защита срещу неправилна регистрация в избирателните списъци е изрично разписан в чл. 50, във връзка с чл. 48, ал. 1 от ИК. В производството по оспорване на акта за обявяване на изборния резултат е недопустимо да се обсъждат възражения за неправилно включени избиратели. Тези мотиви по съществото си са правилни, но те са относими към избирателните списъци съставени по реда на чл. 40 и чл. 41 от ИК - по постоянен адрес. В случая възражението на жалбоподателя е обосновано с факта, че е налице разлика между обявените списъци, в които са включени избиратели с постоянен адрес в общината и списъците по които са проведени изборите, тъй като в тези списъци по реда на чл. 53, ал. 1 от ИК са включени лица, които са изявили желание да гласуват по настоящ адрес и за които лица не е било налице изискването за уседналост, предвидено в чл. 53, ал. 2 от ИК. Именно в тази насока са били формулирани доказателствени искания на жалбоподателя, по които съдът отново не се е произнесъл. Съдът не се произнесъл и по доказателственото искане за представяне на изборна бюлетина, с оглед възражението, че при гласуването е нарушено конституционното изискване за тайна на вота. Мотивите на съда, че дори да е допуснато такова нарушение, то не е по вина на съответната ОИК и не може да бъде основание за отмяна на обжалваното решение за обявяване на изборния резултат, са неубедителни. Във връзка с това възражение, съдът е следвало да се произнесе по въпроса дали бюлетините за гласуване за кмет на община на 30 октомври 2011 г. са отпечатани съгласно утвърдените от Централната избирателна комисия технически образци с решение № 173-МИ от 11.08.2011 г., изменено и допълнено с решения № 449-МИ от 19.08.2011 г. и № 910-МИ от 23.09.2011 г. на ЦИК. Едва след установяване на това съответствие съдът би могъл да се произнесе по този довод като се позове на резултати от проведено лабораторно изследване, отразен в експертен протокол № 171 от 21.10.2011 г., цитиран и в решение № 12 от 13.12.2011 г. на КС на РБ, постановено по к. д. 11/2011 г. Така констатираните нарушения на съдопроизводствените правила са довели до постановяване на решение при неизясняване на релевантните факти и съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере всички допустими доказателства, относими към предмета на доказване - възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения при провеждане на избора. Едва след съвкупната преценка на всички относими доказателства, съдът може да обоснове правен извод за това дали при провеждане на изборите са допуснати нарушения, които са повлияли или са могли да повлияят на обявения изборен резултат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение