Решение № 11636 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12317/2009 г.

Решение № 11636 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12317/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Варна, и на "Парацелз" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу решение № 1162 от 30.06.2009 г. по адм. дело № 836 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, трето отделение, 24-ти състав. В първата са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон, а във втората - за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на първата и неоснователност на втората касационна жалба. И двете касационни жалби са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни и процесуално са допустими, а разгледани по същество, първата е основателна, а втората - неоснователна. С решение № 1162 от 30.06.2009 г. по адм. дело № 836 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, трето отделение, 24-ти състав, е отхвърлена жалбата на "Парацелз" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу заповед № РД-09-168 от 4.03.2009 г. на директора на НЗОК, с която е потвърдена заповед № РД-09-1637 от 29.12.2008 г. в частта й, с която договор № 02-0900 от 24.03.2006 г. е прекратен без предизвестие. По касационната жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Варна: С тази касационна жалба се атакува решението в частта му, с която е отказано присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът е обосновал тезата си с това, че в чл. 143 АПК, където е уреден въпросът за разноските, не е предвидена възможност жалбоподателят да бъде натоварен със заплащането на цитираното възнаграждение. Този извод на съда противоречи на материалния закон, както и на тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5 от 2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. В последното е прието, че непрецизността на разпоредбите на чл. 143 АПК като резултат не предвижда дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на АПК на основание чл. 144 АПК. Нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК гласи, че в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са защитавани от юрисконсулт. В диспозитива на решението по цитираното тълкувателно дело е записано: "В случаите, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство". В конкретния случай за НЗОК по пълномощие по делото се е явявал юрисконсулт на Районната здравноосигурителна каса - гр. Варна, и оспорването е било отхвърлено. Ето защо и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на РЗОК - гр. Варна, се присъжда сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт, в какъвто смисъл постановеното решение следва да бъде изменено. По касационната жалба на "Парацелз" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна: По първоначалното дело е било безспорно установено, че към 12.12.2008 г. - датата на извършване на финансов контрол върху изпълнението на договора, сключен с аптека на "Парацелз" ЕООД с ръководител Върбинка Христова Алексиева, последната не е открита на работа, а там се е намирал магистър-фармацевт Тодор Табаков. Видно от договор № 12 от 1.12.2008 г., Алексиева е била по същото време в трудови правоотношения и с ЕТ "Златинка Манолова - Бъчварова". В т. 14 от договор № 03-0900 от 24.04.2006 г., сключен между Алексиева и НЗОК, изрично е записано, че ръководителят на аптеката не може да работи в повече от една аптека на трудов договор. Според чл. 38, т. 1 от цитирания договор санкцията е прекратяване на договора без предизвестие. До същите фактически и правни изводи е стигнал и първоинстанционният съд, който не е допуснал нито съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нито на материалния закон. По изложените съображения тази касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,