Решение № 5396 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2018 г.

Решение № 5396 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Общинска служба по земеделие – Д., представлявана от П. В. – ст. юрисконсулт, против решение № 104 от 01.03.2018 г. по адм. дело № 19/2018 г. на Административен съд – С.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и по развити съображения се моли да бъде отменено. Допълнително е постъпило Писмено становище, в което освен съображения по същество, се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. От ответника С. М., [населено място], чрез пълномощника му адв. Б. Печилкова е постъпил писмен Отговор, в който се моли да бъде оставена без уважение касационната жалба и да се потвърди постановеният съдебен акт, тъй като не страда от твърдените пороци, а напротив, решението е правилно, законосъобразно и постановено съобразно изискванията на материалноправните и процесуалноправните норми. Претендира присъждане на направените по делото разноски за настоящата инстанция съгласно представения Договор за правна помощ. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба срещу съдебния акт е допустима като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, а по същество е неоснователна. Съдът подробно е обсъдил фактическите обстоятелства, установени от писмените доказателства по делото и е формирал законосъобразни правни изводи. Приключването на административната преписка без изпълнение указанията на съда за ново произнасяне с ново решение на административния орган води до неговата незаконосъобразност. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 29.03.2018 г. в Административен съд гр. С. касационна жалба на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 15.03.2018 г. видно от приложената по делото разписка, и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 104 от 01.03.2018 г. по адм. дело № 19/2018 г., Административен съд – С., ОТМЕНЯ изричен отказ на началника на Общинска служба "Земеделие" гр. Д., обективиран в писмо изх. № ВС-01-58/05.04.2017 г., като незаконосъобразен поради противоречие с нормата на чл. 297 ГПК и ВРЪЩА делото на Общинска служба "Земеделие" гр. Д. като преписка, за произнасяне съобразно указанията на съда. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че с решение № 55/08.04.2016 г. по гр. д. № 195/2015 г. Районен съд – Д. е отменил по жалба на С. М. решение № 530/15.12.1994 г. на Общинска служба "Земеделие" гр. Д., в частта на отказа в раздел ІІІ и ІV за възстановяване на посочените в тях имоти и е върнал преписката на Общинска служба "Земеделие" с указание да издаде ново мотивирано решение със задължително съдържание определено от чл. 59 АПК за писмения административен акт. Това решение е оставено в сила с решение № 195/23.06.2016 г. от състав на Административен съд – С. и като необжалваемо на тази дата е влязло в законна сила. Делото е изпратено по компетентност на Общинска служба "Земеделие" гр. Д., при което е извършено произнасяне с писмо изх. № ВС-01-58/05.04.2017 г., с което началника на Общинска служба "Земеделие" гр. Д. е отказал да се произнесе с решение по заявлението, защото е възстановена собствеността на повече имоти с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Съдът се е позовал на нормата на чл. 297 ГПК и е приел, че след като е постановено влязло в законна сила решение, с което е разпоредено на административния орган да се произнесе с решение, същият не може да откаже произнасянето, тъй като по същество отказът представлява незачитане на влязъл в сила съдебен акт. Съдът е отбелязал, че с решението по гр. д. № 195/2015 г. не е указано на административния орган как да се произнесе, но за сметка на това му е указано да се произнесе с решение по чл. 14 ЗСПЗЗ, указано му е също какво следва да бъде съдържанието на решението и тези указания на съда са задължителни за административния орган. Като се е произнесъл еднолично с отказ да издаде решение при дадените му указания, административният орган е издал един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяния в касационната жалба порок за неправилност, който според разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК се състои от три форми – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Безспорно е обстоятелството, че между С. М. от [населено място] и Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ) гр. Д. са водени няколко дела, както следва: Административно гр. дело № 195/2015 г. по описа на Районен съд – Д.; адм. дело № 30/2016 г. по описа на Административен съд – С.; адм. дело № 135/2016 г. по описа на Административен съд – С.; адм. гр. дело № 156/2017 г. по описа на Районен съд – Д.; адм. дело № 342/2017 г. по описа на Административен съд – С.; адм. дело № 44/2018 г. по описа на Районен съд – Д. и адм. дело № 19/2018 г. по описа на Административен съд – С.. От съдебните актове по така изброените дела се установява безспорна фактическа обстановка, а именно, че с влязло в сила съдебно решение е било отменено по жалба на С. М., като незаконосъобразно решение № 530 от 15.12.1994 г. на Общинска служба "Земеделие" (вярното наименование е Поземлена комисия) гр. Д., в частта на отказа в раздел ІІІ и ІV да се възстановят имоти – ливади и ниви – конкретно посочени и преписката е върната на Общинска служба "Земеделие" Д., с указания да издаде ново мотивирано решение със задължително съдържание, определено от чл. 59 АПК за писмения административен акт. Вместо да се изпълнят тези указания, е издадено писмо с изх. № ВС-01-58/05.04.2017 г., адресирано до С. М., което писмо е подписано със запетая от неизвестно лице от името на Началника на ОСЗ – Д. и в което се определя преписката за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на И. Мемовски, формирана по заявление с вх. № Д308/92 г. за приключила и не се намира основание за произнасяне с решение по заявлението, защото е възстановена собственост за повече имоти с признато право на собственост с решения по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ПК (Поземлена комисия) – Д.. При липсата на данни от кое точно лице е подписано писмото вместо титуляра, писмото се явява нищожно. Отделно от това, посоченото в него, че "не намира основание за произнасяне с решение по вашето заявление", противоречи на влязлото в сила съдебно решение, с което преписката е върната за произнасяне с решение, като изрично е указано решението да е мотивирано, каквото всъщност е изискването за всеки административен акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В съдебното решение не е указано какво да бъде съдържанието на решението на Общинската служба по земеделие - Д., а това, че то трябва да е мотивирано. Изложените в процесното писмо причини за приключване на преписката са по същество, а решение за признаване, възстановяване или отказване правото на собственост върху земеделските земи се издава от колективен орган, а не еднолично, както е направено в конкретния случай. В Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) са посочени лицата, които следва да подписват такива решения за признаване правото на собственост, възстановяване или отказване на собствеността по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), но в никакъв случай състава не е едноличен. Оплакванията в касационната жалба водят до извода, че Общинската служба "Земеделие" измества предмета на спора, защото указанията на Районен съд - Д. са били за произнасяне с мотивирано решение не еднолично от началника, а от колективния орган и няма изложени никакви съображения по съществото на спора, тоест не е указано в какъв смисъл да бъде новото решение, което трябва да бъде издадено от компетентния орган. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, въпреки че са поискани своевременно. На ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева – договорено и изплатено в брой съгласно приложения към писмения отговор Договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,