Решение № 3475 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 991/2013 г.

Решение № 3475 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 991/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба от "Велур" АД със седалище и адрес на управление гр. Ловеч ул. "Хан Кубрат" № 3, представлявано от изпълнителния директор Георги Петров Панайотов, чрез процесуалният му представител адв. Йонка Миленкова, против решение № 178 от 10.12.2012 г. постановено по адм. дело № 14/2012 г. на Административен съд - гр. Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци (АУЗТБО) с № 107 от 19.10.2011 г. издаден от длъжностно лице, в качеството му на орган на приходите при Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч, потвърден с решение № 13/13.12.2011 г. на Директора на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч. С обжалвания в първоинстанционното производство АУЗТБО е установен размерът на задълженията и лихвите към тях за такса битови отпадъци, за периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г. върху данъчна оценка на недвижими имоти находящи се в гр. Ловеч ул. "Хан Кубрат" № 3, собственост на "Велур" АД в размер на 13 294,80 лв. /тринадесет хиляди двеста деветдесет и четири лева и осемдесет стотинки/. От изложените в касационната жалба оплаквания се извежда довод за неправилност на съдебния акт поради допуснато при постановяването му нарушение на приложимия материален закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на оспорения АУЗТБО и алтернативно да бъде отменен изцяло акта по отношение на установените с него лихви. Ответникът - Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Ловеч не взема отношение по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - гр. Ловеч е отхвърлил жалбата на "Велур" АД, представлявано от изпълнителния директор Георги Петров Панайотов, чрез процесуалният му представител адв. Йонка Миленкова против АУЗТБО с № 107 от 19.10.2011 г. издаден от длъжностно лице, в качеството му на орган на приходите при Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч, с който е установен размерът на задълженията и лихвите към тях за такса битови отпадъци, за периода 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г. върху данъчна оценка на недвижими имоти находящи се в гр. Ловеч ул. "Хан Кубрат" № 3, собственост на "Велур" АД в размер на 13294,80 лв. За да постанови този акт, съдът е приел, че обжалваният АУЗТБО е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че установеното задължение съответства на посочената от касатора отчетна стойност на имотите, съобразно нормите на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ловеч (приета с решение № 652 от 30.01.2003 г. по протокол № 52/30.01.2003 г. на Общински съвет - Ловеч, наричана за краткост Наредбата). Установено е, че е предоставяна услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащането й. Съдът е обосновал извода, че всички имоти, във връзка с които е определена такса за битови отпадъци са разположени в границите на районите, в които съгласно Заповед № 1266/6.08.2008 г. на кмета на Община Ловеч се извършва организирано сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на депа за битови отпадъци, както и услугата по поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Приел е също, че от представените писмени доказателствата по делото, включително и от заключението на СИЕ, безспорно се установява, че услугата по поддържане чистота на териториите за обществено ползване е предоставяна. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗТБО. Решението е правилно. По делото е безспорно, че "Велур" АД - гр. Ловеч е собственик на недвижими имоти - земя и сгради, находящи се в гр. Ловеч, ул. Кубрат № 3, кв. 6, § 9, с отчетна стойност 2 629 128,55 лв., която впоследствие е коригирана (с декларация № 145/2004 г.) на 2 656 083,83 лв. По делото не съществува спор относно декларираната отчетна стойност на имотите. Не се спори, че имотите попадат в районите, в които се предоставят услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Безспорно е, че за сметосъбиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, не са начислени задължения на търговското дружество, поради ползване на облекчението предвидено в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Спорът по делото е относно дължимостта на такса битови отпадъци за представените услуги по поддържане чистотата на територии за обществено ползване, както и правилното определяне на задължението за дължимите лихви от касатора. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато услугата не се предоставя. В случая първоинстанционният съд обосновано от събраните по делото доказателства е приел, че услугата е предоставяна. Съгласно заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ районът, в който се намират имотите на касатора попада в териториите, в които тази услуга се предоставя реално. Видно и от приетото заключението по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, част от имотите на "Велур" АД - гр. Ловеч се намират на ул. Хан Кубрат (т.е. попадат в трети район, посочен в заповедта), а третият имот - пречиствателна станция, находяща се в парк "Стратеш" (попада в четвърти район от същия акт). От приетото и неоспорено заключение се установява също така, че през процесния период в района, където се намират имотите на касатора, са извършвани дейности като почистване на уличните платна, снегопочистване, обработване на уличната настилка. По отношение на твърденията за нерегулярно изпълнение на услугите по чл. 62 ЗМДТ (повтарящи доводите в жалбата пред първоинстанционния съд), решаващият съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Недължимост на услугата може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. Неоснователен е релевираният довод в касационната жалба, че решението на Административен съд - Ловеч е необосновано, в частта относно размера на начислената такса и лихви на "Велур" АД - гр. Ловеч. С оглед събраните по делото доказателства, направените от първоинстанционния съд изводи за правилното определяне на размера на задължението /начислена такса и лихва/, са обосновани. Установеният размер на задължението по АУЗТБО съответства на основата за определяне - съобразно отчетната им стойност на имотите. По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че дружеството дължи такса за представените услуги по поддържане чистотата на територии за обществено ползване, в размера, в който са определени по АУЗТБО. Ето защо обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Като се имат предвид горните съображения, първоинстанционният съд правилно е приел, че касационният жалбоподател дължи такса за предоставената услуга за чистотата на териториите за обществено ползване в АУЗТБО, с оглед на което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение