Решение № 15298 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4764/2012 г.

Решение № 15298 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4764/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 514 от 6.02.2012 г., постановено по адм. д. № 7234/2011 г. Административен съд София-град е отменил по жалба на Петър Захариев Гочев медицинско удостоверение № 7/188 от 27.12.2010 г., издадено от Централната експертна лекарска комисия при Медицински институт - МВР. Върнал е преписката на ЦЕЛК при Медицински институт - МВР за ново произнасяне съобразно дадените от съда в мотивите на решението указания по прилагане на закона. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Централната експертна лекарска комисия при Медицински институт - МВР с оплакване, че е неправилно, издадено в нарушение на материалните разпоредби. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото Петър Захариев Гочев се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита обжалваното решение за правилно, съобразено с материалноправните норми. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства и констатациите на назначеното по делото вещо лице, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора, изложил е правнообосновани мотиви относно спорния въпрос за същността и квалификацията на претърпяната от Петър Захариев Гочев телесна повреда, предмет на оспореното медицинско удостоверение № 7/188 от 27.12.2010 г., издадено от Централната експертна лекарска комисия при Медицински институт - МВР. От данните по делото се установява, че на 29.08.2010 г. по време на работа като полицай, Петър Захариев Гочев е бил ударен от пластмасова седалка в областта на носа. Постъпил е на лечение в неврохирургично отделение на МБАЛ "Света Ана" АД гр. Варна, като в издадената епикриза, ИЗ 13238 е посочена диагноза "контузио капитис комоцио церебри, фисура нази". Не е спорно, че на Гочев са издадени три броя болнични листи за временна неработоспособност за периода от 29.08.2010 г. - 6.11.2010 г. Травматичното увреждане е получено при и по повод изпълнение на служебни задължения на стадион "Спартак" гр. Варна, поради което е попълнена Декларация за трудова злополука № 156/2.09.2010 г. по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Пострадалото лице е подало до директора на ОД на МВР гр. Варна на 15.11.2010 г. Докладна записка с приложени документи, свързани с трудовата злополука и молба, същите да бъдат препратени до ЦЕЛК - МВР за определяне степента на травматично увреждане. В тази връзка е издадено оспореното медицинско удостоверение № 7/188 от 27.12.2010 г. на ЦЕЛК-МВР, като заключението е за лека телесна повреда (чл. 130 от НК), обусловена от получено мозъчно сътресение, което не е било съпроводено с безсъзнателно състояние и е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на носните кости било в резултат на същия механизъм и довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което също е квалифицирано като лека телесна повреда. Не се спори по правомощието на ЦЕЛК като орган към МВР, произтичащо от разпоредбата на чл. 134, ал. 2 от ЗМВР - да изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите на МВР, като издават разрешения и дават експертни заключения (чл. 137, ал. 2 от ЗМВР). Тези актове на Централната експертна лекарска комисия са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 3 от Административния кодекс и подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по предвидения ред в чл. 145 от АПК. За упражняване на правомощието си по чл. 255, ал. 3 от ЗМВР при определяне на вида на причинената телесна повреда ЦЕЛК следва правилно да констатира характера и степента на увреждането на освидетелстваното лице, вкл. настъпилите усложнения на състоянието му и да установи съответствието им със законоустановените в НК критерии, разграничаващи лека, средна или тежка телесна повреда. Правният интерес на Петър Гочев от оспорване на издаденото медицинско удостоверение се базира на разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, според която на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения да се изплаща еднократно обезщетение в размер на 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Административен съд София-град е изследвал правната характеристика на този индивидуален административен акт и прилагайки служебното начало по чл. 168, ал. 1 от АПК е преценил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. За изясняване на спорните въпроси, свързани със специални познания в областта на медицината, с каквито съдът не разполага, е допуснал по делото назначаване на съдебно-медицинска експертиза с конкретно поставени задачи. Вещото лице д-р Веска Маркова - невролог в МБАЛСМ "Пирогов" на база данните по делото е изготвила заключение, което е прието като доказателство по делото. Съдът е анализирал констатациите и изложил доводи за издаването на оспореното удостоверение в противоречие с материалния закон. Не е спорно, че получено мозъчно сътресение, което не е било съпроводено с безсъзнателно състояние, е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК. За да отмени оспорения акт като постановен в нарушение на материалния закон, съдът е приел несъответствие на изводите на административния орган с разпоредбата на чл. 129 от НК досежно причиненото счупването на носните кости и последиците от него. Според вещото лице по делото "оздравителният процес на счупването на носните кости е завършил с изкривяване на носна преграда наляво, стесняване на носовия ход в ляво, които реално затрудняват дишането през носа". Това състояние предполага постоянно разстройство на здравето, което по своя характер не е опасно за живота, но обуславя наличие хипотезата на чл. 129 от НК за средна телесна повреда. Съдът е цитирал и трайната практика на Върховния съд на РБ във връзка с постановление на Пленума на ВС № 3/1979 г. по разграничение белезите за дефиниране на средна телесна повреда и акцентирал върху отразеното в медицинската документация "изкривяване на носната преграда наляво и стеснение на носовия ход в ляво", което от своя страна е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота "затруднено дишане през носа". Неоснователни са доводите в касационната жалба, че тези изводи на съда се основават предимно на втората съдебно-медицинска експертиза, съставена след издаване на оспорения административен акт. Такива данни по делото се инициират и в приложената административна преписка - съдебномедицинска експертиза за освидетелстване № 978/2010 г., в която д-р Ганчев е дал указания за контролен преглед с оглед евентуално затруднение на дишането през носа и в тази връзка постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Административният орган е следвало да изясни изцяло релевантните за спора факти, като обсъди всички обстоятелства, свързани с полученото увреждане. Данните за наличие на средна телесна повреда се изясняват и установяват по-конкретно в хода на съдебния процес, поради което правилно съдът е отменил оспореното медицинско удостоверение като издадено в противоречие с материалния закон. Обжалваното съдебно решение е правилно и обосновано и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,