Решение № 135 от 24.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 141/2014 г.

Решение № 135 от 24.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 141/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 4108/2013 г. на Софийски градски съд, отмяна на определение от 30.11.2013 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 42б, ал. 1 от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият Б. П. Я. не взема становище по искането на главния прокурор. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С определение от 30.11.2013 г. по н. о. х. д. № 4108/2013 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, 34 състав одобрил споразумение, с което осъденият Б. П. Я. бил признат за виновен в престъпление по чл. 248а, ал. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "Б", пр. 1 и ал. 3 от НК му било определено наказание пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК за срок от една година и пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК - "безвъзмезден труд в полза на обществото" от сто часа за срок от една година. Процесуално допустимото искане на главния прокурор е направено в законовия шестмесечен срок и е основателно. Постигнатата чрез споразумение пробационна мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес" е определена без да е посочена периодичността на нейното изпълнение, което по закон не може да бъде по-малко от два пъти седмично. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 42б, ал. 1 от НК. Неговият пропуск не може да бъде заместен от друг орган, тъй като тези правомощия не са делегирани другиму. По този начин не може да бъде приведено в изпълнение наказанието пробация. Допуснато е нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК предвижда възможност за съда да одобри споразумение, само когато то не противоречи на закона и морала. Съдът разполага и с правомощието да предлага промени, от което той не се е възползвал, макар да е бил длъжен да съобрази, че периодичността на срещите с пробационния служител не е била предвидена в подписаното между страните споразумение. Споразумението противоречи на закона, а следователно - и определението на съда, с което то е било одобрено. Нарушението на материалния закон реализира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се явява предпоставка за възобновяване на приключилото първоинстанционно производство, отмяна на незаконосъобразния съдебен акт за одобряване на споразумението между страните и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК