Решение № 11993 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7424/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния представител срещу решение 1968 от 14.05.2025 година, постановено по адм. дело 19 по описа за 2025 година на Административен съд Стара Загора, с което е отменен отказ на министъра на земеделието и храните, обективиран в писмо изх. 70-3366 от 31.01.2025г. за даване на предварително съгласие на основание чл.24в от Закона за собствеността и земеделските земи за изработване на ПУП-ПРЗ за имот за имот с идентификатор 57011.5530.364 по КККР на с. Подгумер, район Нови Искър, Столична община, по подадени от Зара газ ООД заявление и е върната преписката за ново произнасяне по подадените от дружеството заявления 70-3366 съответно от дати 30.6.2023г. и 18.11.2024г. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни съображения в касационната жалба и се иска отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същите доводи се поддържат и в представено по делото писмено становище от 7.11.2025г. Прави се и искане за присъждане на разноските по представен списък само платената държавна такса за настоящата инстанция. По делото е представен отговор от 04.07.2025г. от Зара Газ ООД, представлявано от управителя С. Терзиев, чрез процесуалния представител адвокат Дамянов, в който отговор се поддържа правилност на решението на първата инстанция и искане да бъде оставено в сила. Представена е и по делото писмена защита в съдебно заседание, в която се поддържат същите доводи и се иска присъждане на разноски по представен списък 1800 лв. адвокатско възнаграждение. Производството пред настоящата инстанция е с участието на прокурор от Върховна касационна прокуратура, със становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е бил отказ на министъра на земеделието и храните, обективиран в писмо изх. 70-3366 от 31.01.2025г. за даване на предварително съгласие на основание чл.24в от Закона за собствеността и земеделските земи за изработване на ПУП-ПРЗ за имот за имот с идентификатор 57011.5530.364 по КККР на с. Подгумер, район Нови Искър, Столична община, по подадени от Зара газ ООД заявление. Първоинстанционният съд е приел, че отказът на министъра на земеделието и храните да даде предварително съгласие за възлагане за изработване на ПУП, по разпоредбата на чл.24в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ представлява акт, с който се препятства по-нататъшното развитие на производство по чл.53 от Правилника за приложение на Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, поради което се включва в приложното поле на чл.21 от АПК, подлежи на съдебен контрол, поради което жалбата срещу него е допустима. Дружеството е засегнато лице и има право на оспорване на посочения акт. По същество на спора съдът е разгледал подробно фактите относно направеното оспорване във връзка със заявление на дружеството и е приел, че спорът по него е на предварителен етап искане на предварително съгласие по чл.24в от ЗСПЗЗ от министъра във връзка с възлагане за изработване на подробен устройствен план. Според първата инстанция правомощията на министъра били свързани с разпоредбите на чл.53 ал.1, ал.3 във вр. с чл. 51 ал.1 т.3 от Закона за опазване на земеделските земи. Поради което било налице обсъждане на обема съществуващ сграден фонд и бъдещо разширяване и застрояване на съществуващите, т.е. инвестиционните намерения на дружеството. Въз основа на представените доказателства, включително съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че липсват ясни и пълни мотиви в отказа на органа относно строителните предвиждания на дружеството като се навлиза в тяхната преценка относно целия имот с всички сгради. Същият представлявал самостоятелно функционираща единица всички сгради, алеи, площадки, съоръжения и ограда, както и целия терен като прилежащ. Поради което отказът е бил приет за незаконосъобразен и е отменен. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, не са налице съществени нарушения на процесуалните правила. Съдебният акт е надлежно и подробно обоснован. Не са налице основанията по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс. В касационната жалба не се навеждат други, различни твърдения и обстоятелства, които да променят направения вече извод на административния съд. Следва да се направи пълно препращане към мотивите на първата инстанция по смисъла на чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалания кодекс. Необходимо е само да се направи допълнение, че така, както и посочено в разпоредбата на чл.24в от ЗСПЗЗ явно се касае за предварително съгласие на министъра на земеделието и храните за възлагане за изработване на подробен устройствен план, но в нито една разпоредба на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, свързани със земеделската земя, като в случая не се касае за промяна на предназначението, няма конкретизирани в какво се състои тази предварителна преценка на министъра, т.е. неговия обем на проверка. Дали проверката е свързана само с твърденията на заявителя, че е собственик на сгради и съоръжения и отговарящи на условията по чл.50 от ППЗОЗЗ, дали земята е отчуждена или предоставена или променено предназначението, или според ал.3 има одобрен парцеларен план или такъв на новообразуваните имоти. Тъй направените проверки и изводи както на органа, така и на съда обхващат вече бъдещи анализи на строителство и застрояване, разширяване или надстрояване, което следва да бъде предмет на следващите етапи на преценка. Поради тази липса на обем правомощия при проверка за възлагане на изработване на подробен устройствен план, на министъра по разпоредбата на чл.24в от ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че навлизането в разглеждане на специфични въпроси относно застрояването на имота, е в рамките на необходимия към настоящи момент съдебен контрол. По изложените мотиви решението следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., което предвид процесуалното поведение на страната, фактическата и правна сложност на производството, няма основание да бъде редуцирано. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение