Решение № 583 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12095/2010 г.

Решение № 583 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12095/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефани Михнева Михайлова със съдебен адрес в гр. Варна против решение № 6885 от 26.05. 2010 г., постановено по адм. дело № 15741/2009 г. на Върховния административен съд, с което й е наложена глоба в размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 34, ал. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Ответникът Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика (КБККИПЕ) счита жалбата за неоснователна по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна по същество. За да постанови оспореното решение, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че жалбоподателката в качеството й на народен представител не е изпълнила задължението си по чл. 12 от ЗПРКИ, поради което е санкционирана за административно нарушение по чл. 34, ал. 1 от този закон (загл. изм. Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, ДВ бр. 97/2010 г.) Изводът за извършено от Михайлова нарушение не се споделя от настоящата инстанция. За да възникне основанието за реализиране на отговорност по реда на цитирания текст, е необходимо да се установи, че лице, попадащо в кръга на изброените в разпоредбата на чл. 3 от ЗПУКИ не е подало декларация за обстоятелствата по чл. 12 в законоустановения срок. Като народен представител Стефани Михайлова е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 3 от ЗПУКИ, поради което е длъжна да подаде декларация по чл. 12 от ЗПУКИ в 7-дневен срок от избирането или назначаването му (чл. 13, ал. 1 чл. 14, ал. 1 от закона) пред постоянната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗПУКИ (чл. 17 от закона) или Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика на Народното събрание. В случая Михайлова е избрана и полага клетва като народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание на 29.07.2009 г. (клетвен лист), а на 30.07.2009 г. подава декларации за обстоятелствата по чл. 12, т. 1 и т. 2 от ЗПУКИ. Декларациите са подадени чрез съответната парламентарна група на служител на Комисията по въпросите на държавната администрация и не са заведени в регистър, тъй като към датата на подаване на декларациите Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика не е сформирана и не разполага с администрация и регистър, които са въведени след 1.10.2009 г., които обстоятелства са удостоверени с писмо № 050-06-31/2.02.2010 г. на председателя на Народното събрание. При тези данни следва да се приеме, че Михайлова е изпълнила задължението по чл. 12 от ЗПУКИ в предвидения за това срок. Фактът, че декларациите не са подадени пред органа по чл. 25, ал. 2, т. 1 от закона, в случая не може да обоснове възникване на административнонаказателна отговорност за задълженото лице, тъй като към посочената дата съответната комисия не е била сформирана, т. е. подаването на декларациите пред този орган е било обективно невъзможно. Изводът на тричленния състав, че декларациите е следвало да бъдат подадени в деловодството на Народното събрание или по пощата, за да се приеме, че задължението е изпълнено в срок, не намира опора в закона. Разпоредбата на чл. 17 от ЗПУКИ не урежда специален ред за подаване на декларациите, а предвижда единствено, че това трябва да стане пред органа по чл. 25, ал. 2, т. 1 от закона. След като специална процедура не е установена не може да се направи извод, че възприетият в 41-то Народно събрание организационен ред за подаване и приемане на декларации по ЗПУКИ не съответства на нормативните изисквания и обратно - правилен е друг ред, който също не е регламентиран. Завеждането на декларациите в отделен регистър, удостоверяващ датата на подаването им, не е част от задълженията на подателя, а въпрос на организация и отчетност на съответния орган, които задълженото лице не може да променя или контролира. Поради това липсата на регистрация на документите не може да бъде вменено като неизпълнение на задължението за подаване на декларации. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не е допуснато посоченото в чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ административно нарушение, поради което народният представител Стефани Михайлова не следва да бъде санкционирана по реда на цитирания текст. Като е приел обратното, първоинстанционният съдебен състав е постановил решение, което противоречи на закона. Основателен е и касационният довод за необоснованост на съдебния акт. Изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдебният състав приема, че не са налице доказателства, установяващи подаване на декларациите на Михайлова в определения за това срок, без да се съобрази с данните в представеното удостоверение, издадено от председателя на Народното събрание относно датата на конституиране на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика и обстоятелствата, свързани с подаването, приемането и обработването на декларациите по чл. 12 от ЗПУКИ от всички народни представители. Посоченият документ удостоверява възприетия в Народното събрание начин на подаване и приемане на декларациите за всички народни представители с оглед обстоятелството, че към датата на подаването на същите органът по чл. 25, ал. 2, т. 1 от закона все още не е сформиран. Този ред на подаване на декларациите по чл. 12 от ЗПУКИ е съобразен и от жалбоподателката, което обоснова извод, че задължението, произтичащо от цитирания законов текст е изпълнено. В чл. 17 от ЗПУКИ е визиран само органа, пред който декларациите следва да бъдат подадени, като регистрирането им в деловодната система на Народното събрание не е въведено изрично като изискване в закона при тяхното подаване. Поради това и липсата на регистрация не може да обоснове извод за неизпълнение за законовото задължение. Ангажираните по делото доказателства сочат, че жалбоподателката е подала декларациите в срок и по реда, възприет в Народното събрание с оглед липсата на орган по чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗПУКИ. Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се приеме, че народният представител Стефани Михнева Михайлова не е извършила административно нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ и не подлежи на административна санкция съгласно цитирания текст. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,