Решение № 91 от 27.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 115/2017 г.

Решение № 91 от 27.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 115/2017 г., II н. о., НК, докладчик съдията Галина Тонева Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор за възобновяване на НЧД № 233/2016 г. по описа на Врачанския окръжен съд, отмяна на постановеното по него за потвърждаване на постановление на ОП-Враца за прекратяване на наказателното производство по ДП № 36/2013 г. по описа на същата прокуратура и прекратяване на съдебното производство по НЧД № 233/2016 г. по описа на ОС-гр. Враца. В искането за възобновяване се излагат доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК при постановяване на атакуваното определение, тъй като с него е потвърдено постановление за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 36/2013, т. по описа на ОП-Враца, водено срещу обвиняемия В. Х. Й. относно възприетата за 6 от пунктовете на обвинението правна квалификация на деянията по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и е разпоредено изпращане на делото по подсъдност на РП-Враца с оглед налични доказателства за престъпление по чл. 122 от НК. Твърди се в искането, че с атакуваното определение ОС - гр. Враца се е произнесъл по обосноваността и законосъобразността на посоченото постановление за частично прекратяване в нарушение на изискванията на чл. 243, ал. 3 вр. ал. 8 от НПК, проверявайки формално допустимостта на жалбата срещу прокурорския акт. Подчертава се, че разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК ограничава възможността за осъществяване на съдебен контрол върху актовете на прокурора единствено до тези, с които се прекратява изцяло наказателното производство. В тази връзка се изтъква, че нормата на чл. 243, ал. 8 от НПК и ТР № 2/2002 г. по н. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС сочат, че конкретизирането на обвинението в досъдебното производство и промените в правната квалификация на едно и също деяние са израз на института "изменение на обвинението", което не обвързва прокурора с изискване за произнасяне по предходните обвинения с постановление за частично прекратяване. За това постановлението на ОП-Враца от 10.03.2016 г. за прекратяване на наказателното производство срещу обв. Й. за престъплението по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е имало за цел да преодолее възможната неяснота в родовата подсъдност на наказателното производство за конкретните деяния, а не да го прекрати изцяло за тях, след като е указано то да продължи за престъпление по чл. 122 от НК. Ето защо обсъжданият прокурорски акт не е от естество да породи насрещно право на своите адресати да го атакуват, нито да инициира правомощието на съда за упражняване на съдебен контрол по реда на чл. 243, ал. 3 от НПК. Тъй като произнасяйки се по този ред въпреки недопустимостта на процедурата ОС - гр. Враца е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, от главния прокурор се отправя искане за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и прекратяване на съдебното производство по НЧД № 233/2016 г. по описа на ОС-гр. Враца. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Обвиняемият В. Й. се явява, редовно призован, но не взема конкретно становище по искането, а предоставя на съда да вземе законосъобразно решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: Искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, насочено е срещу акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК и е постъпило в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 10.03.2016 г. прокурор при Окръжна прокуратура гр. Враца е прекратил воденото срещу В. Х. Й. наказателно производство по ДП № 36/2013 г. по описа на ОП-Враца относно 6 /шест/ пункта от обвинението досежно правната квалификация по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и разпоредил делото да се изпрати по компетентност на Районна прокуратура гр. Враца с оглед наличните доказателства за престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК за същите пунктове от обвинението. Копие от постановлението било изпратено на наследниците на пострадалите и обвиняемия, като в диспозитивната му част било отразено, че подлежи на обжалване пред ОС - гр. Враца в седмодневен срок от получаването му. В указания в постановлението срок постъпила жалба от майката на пострадалия В. Н. Д. - Е. К. Д., с която бил сезиран Окръжен съд гр. Враца за произнасяне по реда на чл. 243, ал. 3 - ал. 5 от НПК. При запознаването си с жалбата съдията-докладчик по НЧД № 233/2016 г. извършил формална проверка на нейната допустимост единствено с оглед страната, от която е депозирана и спазването на законовия срок и без да съобрази съдържанието на атакувания прокурорски акт се произнесъл по съществото на делото, потвърждавайки постановлението за частично прекратяване като законосъобразно и обосновано с Определение № 229 от 30.06.2016 г. - предмет на проверка в настоящото производство по възобновяване. Анализът на атакувания съдебен акт сочи, че същият е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. То се изразява в произнасяне на съда извън рамките на правомощията му по чл. 243, ал. 3 от НПК, които допускат съдебен контрол единствено над актовете на прокурора, с които се слага край на наказателното производство изцяло или относно отделни деяния, свързани с повдигнатото обвинение, както и относно лица, привлечени като съучастници за същите деяния. В конкретния случай от съдържанието на постановлението за частично прекратяване на ОП-Враца става ясно, че такава хипотеза не е налице. Прокурорът въз основа на обстоен анализ на фактическите обстоятелства и доказателствата относно шест пункта от обвинението срещу В. Й. направил извод, че деянията по тях следва да бъдат квалифицирани по чл. 122, ал. 1 от НК, но тъй като това престъпление е подсъдно на районен съд, разпоредил делото да се изпрати по компетентност на РП-гр. Враца след влизане на постановлението в сила. След постъпване на делото в Окръжен съд гр. Враца по жалба от наследника на едно от пострадалите лица било образувано НЧД № 233/2016 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 243, ал. 8 от НПК и задължителните указания, съдържащи се в ТР № 2/2002 г. по н. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Този извод следва от съдържанието на цитираните правна норма и задължителна практика на ВКС, които принципно изключват частичното прекратяване по различните правни квалификации на едно и също деяние и спрямо едно и също лице, определяни в хода на досъдебното производство, защото те са израз на осъществяване на института на изменение на обвинението на досъдебното производство, водещ до продължаващо развитие на делото по последното обвинение. Правомощията на съда не се променят нито в зависимост от формулировката на диспозитива на постановлението, нито от съображенията, с оглед на които прокурорът в противоречие на правилото по чл. 243, ал. 8 от НПК е съставил постановление за частично прекратяване (според съдържанието на искането за възобновяване на главния прокурор това е било с цел избягване възможната неяснота в родовата подсъдност на настоящото наказателно производство). Произнасяйки се по съществото на делото в процедура по чл. 243, ал. 3 - ал. 5 от НПК по жалба срещу постановление за частично прекратяване, съдът недопустимо е предопределил по-нататъшното развитие на наказателното производство. Така е иззел правомощията на прокурора, който като "господар на процеса" на досъдебната фаза единствен има право да реши по кое обвинение да внесе обвинителен акт или да прекрати изцяло наказателното производство. Като е процедирал по посочения начин, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, което по силата на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК обуславя необходимостта от възобновяване на делото и отмяна на постановеното по него определение за потвърждаване на постановлението на ОП - гр. Враца за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 36/2013 г. по описа на същата прокуратура. Предвид обстоятелството, че самото образуване на НЧД № 233/2016 г. по описа на ОС - гр. Враца е в нарушение на правилата по чл. 243 от НПК и задължителните указания на ТР № 2/2002 г. по н. д. № 2/2002 г., настоящият касационен състав намира, че следва да прекрати съдебното производството по същото и върне делото на окръжния съд за по-нататъшното му администриране. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,