Решение № 1355 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2007 г.

Решение № 1355 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) касационна жалба от М. В. М. и М. Б. М. срещу въззивното решение № 497 от 02.05.2007 г. по в. гр. д. № 1118/06 г. на Варненския окръжен съд в частите, с които в сила е оставено решение № 890 от 3.05.2006 г. по гр. д. № 4309/04 г. на Варненския районен съд по иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, като касаторите са осъдени да преустановят неоснователните действия, препятстващи достъпа до общите водоснабдителна и канализационна инсталации, прокарани в избения етаж на сградата в гр. В., ул. . № 35, включително да премахнат или отворят вратата, препятстваща достъпа до водопроводната инсталация и да се въздържат в бъдеще да препятстват направата на водоснабдително и канализационно отклонение по одобрен от техническите органи проект от ищците И. Л. С. и Е. Л. С., до притежавания от тях магазин на партерния етаж, а след частична отмяна на първоинстанционното решение ползването на незастроената част на дворното място, съставляващо ПИ № 12 от кв. 388 по плана на 10-ти микрорайон, е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 ЗС съобразно заключение на тричленна съдебно-техническа експертиза, приета във въззивното производство. Касаторите искат обжалвания съдебен акт да бъде отменен като неправилен по подробно изложени оплаквания, а по същество - искът по чл. 109, ал. 1ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен и преждевременно предявен, а този по чл. 32, ал. 2 ЗС - уважен по възприетия от първоинстанционния съд вариант № 1 на техническата експертиза. Ответниците по касация И. Л. С. и Е. Л. С. считат жалбата за неоснователна, Л. А. С. не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Ищците Е. и И. С. са собственици на магазин с площ от 78.10 кв. м., находящ се в партерния етаж на двуетажна жилищна сграда, ведно с избено помещение от 30 кв. м., съставляващо 1/2 и Д. ч. от сградата, 37.7271% и Д. ч. от общите части на сградата и 1/4 и Д. ч. от дворното място. Собствеността са придобили с договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 120/2002 г. Продавачът по договора Л. А. С. си е запазил правото на ползване в обем на 1/2 и Д. ч. от предмета на сделката. Ответниците са собственици на втория етаж от жилищната сграда, 1/2 и Д. ч. от избения етаж, 62.2729% и Д. ч. от общите части на сградата, 3/4 и Д. ч. от дворното място, както и на едноетажна жилищна сграда, построена в същото. Освен правата на страните, безспорно е и това, че в сградата е изградена водопроводна и канализационна инсталация, като вторият етаж е водоснабден от уличния водопровод. Отпадните води са отведени към канализацията на съседен имот, тъй като за тази част от ул. няма изградена улична канализация. Магазинът не е водоснабден и няма изградена канализация. Със заключения на тричленни технически експертизи е установено съществуването на техническа възможност за изграждане на водопроводна и канализационна инсталация за магазина. Това следва да стане чрез включване във водопроводните и канализационни отклонения, снабдяващи, респ. отвеждащи водите към и от втория жилищен етаж от обществената водопроводна и канализационна инсталация.Установено е и това, че отклонението от уличния водопровод е изпълнено подземно, успоредно на сградата и достига до средната изба, ползвана от М., където е развит и водомерният възел с водомер с два спирателни крана. В и К приборите са мивка и тоалетно казанче за магазина. Ответниците не са оспорили твърдението, а това се установява и от заключението, че са поставили врата, която заключват и по този начин препятстват достъпа на ищците до главните водопроводни и канализационни отклонения. При тази фактическа обстановка Варненският окръжен съд заключил, че извършените от ответниците действия безспорно представляват нарушаване правото на ищците да ползват общите части на етажната собственост, поради което и са неправомерни. Искът за тяхното преустановяване и осигуряване на достъп до тези части, включително и възможност за изграждане на В и К инсталация на магазина е основателен и доказан, поради което правилно е уважен от районния съд. По иска за разпределение ползването на незастроената част от дворното място, която възлиза на 39.57 кв. м., при обща площ от 238 кв. м. и застроена от 168.05 кв. м., въззивният съд възприел предложението на приетата във въззивното производство тричленна техническа експертиза. Обосновал се е със съображенията, че този вариант е по-целесъобразен, отчита с максимална прецизност квотите в съсобствеността и застроената част от имота в полза на двете групи съсобственици, като например това, че означеното с червен цвят на скицата стълбище към сградата обслужва само втория етаж. Затова, след отмяна на първоинстанционното решение в тази част, искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е уважен съобразно заключението на вещите лица М. А., Й. Б. и Р.П. Обжалваното въззивно решение е правилно. Неоснователно се поддържа от касаторите, че не са извършили противоправни действия, с които ограничават достъпа на ищците до главните В и К инсталации. Не може да се възприеме довода им, че такива действия биха били налице, ако ищците имат издадено от компетентния орган разрешение за строеж на тоалет, респективно разполагат с одобрени инвестиционни проекти, в които се предвижда включване в общите части на В и К инсталацията на сградата, а те отказват да им предоставят достъп до същите. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС главните линии на водопроводната и канализационната инсталации и централните им уредби са общи на всички собственици на обекти в сградата етажна собственост. От това правно положение произтича правото на всички собственици на достъп до тези общи части на сградата.Упражняването на това право не е свързано с наличие на разрешение за строеж и на одобрени проекти, без които било неясно според касаторите къде и по какъв начин ще се изгради В и К отклонение за обекта, собственост на ищците. Не може да се възприеме и тезата, че въз основа на решението по иска по чл. 109, ал. 1 ЗС ищците ще имат право да се включат във В и К инсталацията където преценят, без да се съобразяват с правото на собственост на касаторите и така недопустимо ще ограничат упражняването на последното. По делото е безспорно установена възможността да се изградят В и К отклонения до магазина, собственост на ищците. Действително, конкретният начин на водоснабдяване и канализация е извън компетентността на съда, но достъпът до обекта е условие за определянето му. Затова правилно, в съответствие с данните по делото и закона, въззивният съд е приел, че със своите действия, изразили се в поставяне на врата в избеното помещение, през което минават тръбите на В и К инсталацията, касаторите препятстват упражняването на правото на собственост на ищците. Искането на касаторите по втория съединен иск е ползването на дворното място да бъде разпределено по вариант № 1, приет в решението на районния съд, който бил най-точен и икономически целесъобразен. Доводът не е подкрепен с конкретни съображения. Възприетото от въззивния съд предложение на вещите лица е съобразено изцяло с правата на страните както в общото дворно място, така и с площта, заета от обектите, които всяка страна притежава в изключителна собственост. Затова за неоснователни следва да се счетат и касационните оплаквания срещу правилността на въззивното решение по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС. В обобщение, касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а обжалваното въззивно решение като правилно следва съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г. о.