Решение № 7466 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5283/2017 г.

Решение № 7466 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5283/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от А. Х. А. и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 369 от 07.03.2017 г., постановено по адм. д. № 1243 по описа на Административен съд - Б. (АС - Б.) за 2016 г. С обжалваното съдебно решение ГД "ИН" е осъдена да заплати на А. обезщетение в размер на 1700,00 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещение в Затвора - Б., което не отговаря на изискванията за минимална жилищна площ, без достатъчен достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, без санитарен възел и течаща вода за периода 22.06.2011 г. - 22.06.2016 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 22.06.2016 г. до окончателното му изплащане, като искът в останалата му част е отхвърлен. Освен това е отхвърлен и искът на А. против ГД "ИН" за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неосигурено медицинско обслужване и лечение за периода 22.06.2011 г. - 22.06.2016 г. С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в осъдителната този касатор част. Поддържа се, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според този касационен жалбоподател, съдът не е преценил правилно тежестта на събраните по делото доказателства; това, че А. не е доказал реално претърпени вреди в резултат на действия/бездействия на служители на Затвора - Б., както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното бездействие. Такива не били установени и от събраните гласни доказателства. По отношение изводите на съда във връзка с неосигуряване на нормална жилищна свободна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, касационният жалбоподател се позовава на отлагателните срокове по § 13 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИНЗС и § 6 (сега § 9) от ПЗР на ППЗИНЗС и твърди, че не е налице незаконосъобразно бездействие. Оспорва изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та). Твърди, че не е налице нарушение на посочената разпоредба, както и на чл. 3, ал. 2, т. 2 и ал. 3 ЗИНЗС. При условията на евентуалност възразява и по отношение размера на присъденото обезщетение, като поддържа становище, че присъдената сума в размер на 1700,00 лв. е завишена и несправедлива, а съдът не е изложил никакви мотиви за определянето й. Изразява несъгласие и с неприсъждането на юрисконсултско възнаграждение във връзка с отхвърлените искове. По подробно изложените в жалбата съображения иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваната от ГД "ИН" част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. А. не представя писмен отговор на тази касационна жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд ГД "ИН" не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от неин процесуален представител, с което подадената касационна жалба се поддържа. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С касационната жалба на А. съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която искът му за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействието на ГД "ИН", свързано с битово - хигиенните условия и искът му присъждане на обезщетение заради липсата на медицинско обслужване в Затвора - Б. за отхвърлени. Изразява се становище, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1700,00 лв. е прекалено занижен предвид продължителността на периода, условията, при които А. е изтърпявал наказанието и при съобразяване практиката на Съда по правата на човека. Изразяват се и конкретни съображения относно твърдяната неправилност на решението в частта, с която искът за липсата на медицинско обслужване в Затвора - Б. е отхвърлен. Иска се присъждане на пълния размер на обезщетението по тази претенция, ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите. Претендират се и сторените разноски. Главна дирекция "ИН" не представя писмен отговор на тази касационна жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд А. се явява лично и поддържа подадената касационна жалба. По същество иска да се уважи. Сочи, че не му е ясно по какъв начин АС - Б. е изчислил размера на присъденото обезщетение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, но по съображения досежно допустимостта на съдебното решение. Административен съд - Б. е приел за разглеждане предявения от А. иск за заплащане на обезщетение в размер на 182500,00 лв. (по 100,00 лв. на ден) за периода 22.06.2011 г. до 22.06.2016 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещения в Затвора - Б., които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ от 4 кв. м. на всяко лице, на изискванията за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, за достъп на естествена светлина и възможност за проветряване, както и за несъответно на нуждите медицинско обслужване и лечение, и заради завишени в магазина на затвора продажни цени на предлаганите стоки (така л. 1 от решението). На лист трети от съдебното решение съдът е извършил преценка досежно допустимостта на предявените искове, като е посочил, че по делото са предявени и се поддържат два обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Отделно приел, че "предявените искове отговарят на изискванията, разписани в чл. 127" от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съдът пристъпил към разглеждане на първата претенция, която приел, че е за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от А. при престоя му в помещение в Затвора - Б., което не отговаря на изискванията за минимална жилищна площ, пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, без санитарен възел и течаща вода, както и за това, че в магазина на Затвора - Б. се предлагали стоки на завишени цени. Като съобразил установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод, че този иск е основателен и справедливото обезщетение за претърпените от А. вреди за периода 22.06.2011 г. - 22.06.2016 г. е в размер на 1700,00 лв., ведно с лихвата от 22.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Видно от диспозитива на решението, съдът не е посочил какъв е размерът на претендираното обезщетение по този иск и за какъв размер го отхвърля. Втората претенция на А. за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди в резултат на неосигурено медицинско обслужване и лечение в периода от 22.06.2011 г. - 22.06.2016 г. съдът приел за неоснователна. Посочил, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразно бездействие на ГД "ИН" да осигури медицинско обслужване и лечение. По тези съображения съдът отхвърлил този иск, като видно от диспозитива на съдебното решение не е посочен размерът на претендираното обезщетение по този иск, за който размер съдът го отхвърля. В съдебното заседание на 14.12.2016 г. съдът е приел "изменение на исковата молба", съобразно направеното такова от А., в смисъл, че предявената претенция е за присъждане на обезщетение в размер на 182500,00 лв. (по 100,00 лв. на ден), с начален момент - 22.06.2011 г. При така установеното, според настоящия състав на Върховния административен съд, решението е недопустимо. Неправилна и необоснована е направената от първоинстанционния съд преценка, обективирана в изложените мотиви на съдебния акт, че "предявените искове отговарят на изискванията, разписани в чл. 127 от ГПК", предвид което се явяват процесуално допустими. Проекция на процесуалния пропуск на съда да отчете нередовността на исковата молба е и констатираното по - горе противоречие в мотивите на съдебното решение досежно иска/исковете, с които съдът е приел, че е сезиран и липсата на яснота в неговия диспозитив относно размера на обезщетението, за който всеки от исковете е предявен и отхвърлен. Още с предявената искова молба А. е заявил, че предявява две искови претенции - такава за обезщетяване на претърпените от него вреди от лошите битови условия в Затвора - Б. и втората - за обезщетяване на вредите, които твърди, че е претърпял от лошо и липсващо медицинско обслужване. Посочил е общ размер на претендираното обезщетение - 497600,00 лв., която сума представлява дневно обезщетение за ден престой (по 100,00 лв. на ден), считано от 14.06.2002 г. Съдът не е констатирал, че част от обстоятелствата, на които се основава предявеният иск за обезщетяване на вредите от липсващо медицинско обслужване са относими към твърдените неблагоприятни условия, в които А. е изтърпявал наказанието си в Затвора - Б. през исковия период. Наред с това, не е отчел, че се твърди и лошо медицинско обслужване, във връзка с което съдът е пропуснал да укаже на А. да конкретизира ясно обстоятелствената част на исковата молба по отношение на иска за обезщетяване на вредите от него, за да прецени дали се касае за един иск, при преценка на основателността на който следва да бъде съобразено кумулативното въздействие върху А. на условията, при които е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през исковия период или се предявяват два иска, вторият от които основан на твърдения, които не са свързани с тези условия. В зависимост от тази преценка съдът е следвало да изиска и уточнение досежно размера на търсеното обезщетение по всеки от двата иска, ако е приел, че такива са предявени. Същото се отнася и до недадено от съда, но дължимо указание във връзка с началната дата, от която се претендира лихва върху сумата на обезщетението. В исковата молба по първата претенция законната лихва се претендира считано от 13/14.06.2002 г., а по втората претенция - считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В съдебното заседание въпреки направеното уточнение досежно началната дата на исковия период, уточнение във връзка с началната дата, от която се претендира лихва не е направено. Въз основа на изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че първоинстанционният съд не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК, приложима в производството съгласно чл. 144 АПК. Съдът е следвало да остави исковата молба без движение. Дължимо от него е било даването на указания в изпълнение на задължението му да напъти А. във връзка с надлежното упражняване на правото на иск съобразно посоченото по - горе. Съдът е следвало да определи на А. срок за изпълнение на дадените указания и да го предупреди за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение. Изложеното налага, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АС - Б.. Н. първо място съдът следва да извърши дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовността на исковата молба, уточнена в съдебното заседание на 14.12.2016 г. в изпълнение на чл. 129, ал. 2 ГПК. Съдът следва да даде възможност на А. да приведе исковата си молба в съответствие с чл. 127, ал. 1 ГПК при съобразяване изложеното по - горе в мотивите на съдебното решение. Следва също така да го предупреди и за последиците при неизпълнение на дадените указания в определения срок. Съдът следва да пристъпи към разглеждане на делото и решаване на спора по същество в случай, че нередовностите на исковата молба бъдат отстранени. При постановяване на решението първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията, наведени в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение