Решение № 4511 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3384/2015 г.

Решение № 4511 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3384/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП" - В. моли да бъде отменено решение № 158/30.01.2015 г. по адм. д. № 2107/2014 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № [ЕИК]/07.05.2013 г. на ТД на НАП-В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационна жалба И. Л., действащ като [фирма], редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № [ЕИК]/07.05.2013 г. на ТД на НАП-В. в частта, с която са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. с лихви, в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., за 2008 г. за данък върху доходите над 1622,22 лв. и лихвите над 688,49 лв. и за 2010 г. определеният данък над 2880,46 лв. и лихвите над 599,44 лв. като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че за 2008 г. в паричния поток следва да се включат 14 000 лв заемни средства от свидетелката И., но при изчисленията на резултата не е направил дължимата корекция. Даването на заемът от И. е установено с представените писмени доказателства, установяващи, че свидетелката е разполагала с парична сума от този порядък и от показанията на свидетелката, която потвърджава даването на заемът и посочва кога са върнати заемните средства, които съдът обосновано е кредитирал като достоверни. Правилен е изводът на съда, че заплатената сума от 14 833 лв. по банков път за покупка на недвижим имот през 2008 г. не следва да участва в паричния поток, тъй като не е теглена от банката. Законосъобразен е изводът на съда, че провеждането на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК не е основание да се определя данъчната основа като сбор от моментни превишения на разходите над приходите на лицето след като по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ данък върху доходите се определя на годишна база. Правилен е изводът на съда, че за 2007 г., 2008 г. и 2010 г. са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Неправилно съдът е приел, че от паричния поток за всяка от годините следва да отпаднат разходите за електроенергия по платените фактури на [фирма], тъй като не било установено как е открита партидата на ревизираното лице и собственичката на имота не си спомня ревизираното лице да е било неин наемател. В производството пред административния съд е представено писмо на [фирма] - правоприемник на [фирма] от 29.07.2014 г. според което [фирма] е бил титуляр за обект с абонатен № [ЕГН] на адрес, [населено място], [улица] до 25.11.2008 г. Писмото не е оспорено в проведеното на 8.09.2014 г. съдебно заседание, поради което доводът на ревизираното лице, че неправилно в паричния поток са включени платените фактури за електроенергия, издадени на едноличния търговец е неоснователен. Данните за фактурите са взети от дневника за продажби на доставчика. С протокол за насрещна проверка № 0303-1300213-1/28.02.2013 г. е констатирано, че част от фактурите са погасени чрез прихващане, останалата част - в брой. При тези данни предвид чл. 124, ал. 2 от ДОПК необосновано съдът е изключил от паричния поток разходите за електроенергия като е работил по вариант 4 от заключението на вещото лице, вместо по вариант 3 от същото заключение, поради което е достигнал до погрешни изводи относно размера на дължимите данък и лихви за две от годините. В приложимият вариант 3 от заключението на вещото лице за 2006 г. не е налице превишение на разходи над приходите, не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК и съдът като е отменил РА в частта за определените данък и лихви е постановил правилно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила в тази част. За 2007 г. във вариант 3 от заключението превишението на разходите над приходите на ревизираното лице е в размер 22 077,93 лв., за който дължимият данък е 4614,70 лв, а съответната лихва е в размер 2654,45 лв. В РА е определена данъчна основа от 13 991,06 лв и дължим данък за 2007 г. в размер 2402,21 лв. с 1381,79 лв. лихви. Предвид чл. 160, ал. 5 от ДОПК съдът следваше да отхвърли жалбата против РА в тази част. Решението е неправилно в тази част и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта за определените задължения за 2007 г. За 2008 г. във вариант 3 от заключението на вещото лице приходите в паричния поток са в размер 97 570,80 лв, а разходите са 139 689,31 лв, които формират превишение на разходи над приходи в размер 42 118,51 лв. В приходната част вещото лице не е включило доказаният заем от св. И. в размер 14 000 лв., с който следва да се намали превишението на 28 118,51 лв, за което дължимият данък е 2811,85 лв., а съответните лихви са в размер 1193,33 лв. Съдът като е отменил РА в частта, с която за 2008 г. е определен данък под 2811,85 лв. и лихви под 1193,33 лв. е постановил неправилно решението което следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата в тази част. За 2010 г. по вариант 3 превишението на разходите над приходите е 28 804,52 лв., за което дължимият данък е 2880,46 лв с 599,44 лв лихви. Съдът е определил дължимите данъци и лихви в този размер, тъй като за тази година няма разходи за електроенергия по вариант 4 от заключението, който е еднакъв с вариант 3. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Ревизираното лице има право на разноски за двете инстанции в размер 444,76 лв. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 734,73 лв. - общо 1469,46 лв. или по компенсация ревизираното лице следва да заплати на касатора 1024,70 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,