Решение № 13160 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5779/2012 г.

Решение № 13160 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5779/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД - гр. Пловдив, представлявано от изпълнителния директор Карен Джамбазов, чрез пълномощника адв. Мария Шаркова, против решение № 365/16.02.2012 г., постановено по адм. дело № 3143/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против предписанията, дадени в протокол за извършена проверка с изх. № 2812/09.11.2011 г. на контролни органи в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД - гр. Пловдив против предписанията, дадени в протокол за извършена проверка с изх. № 2812/09.11.2011 г. на Фиоренца Михайлова Граматикова и Ангелина Георгиева Бабунска, главни инспектори в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив. За да постанови този акт, съдът е приел, че оспореният административен акт - задължителни предписания, издадени от контролни органи на дирекция "Инспекция по труда", са издадени от материално и териториално компетентен орган, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съдът е обосновал извода си, че при извършената проверка в дружеството са установени нарушения на трудовото законодателство, които подробно и ясно са отразени в съставения при проверката протокол и са свързани с организацията на работното време, почивките и отчитането на извънредния труд, а дадените предписания са насочени към отстраняване на констатираните нарушения. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в протокола не се съдържат фактически и правни основания за издаването на предписанията, като е посочил, че четирите предписания са издадени поради неизпълнение на конкретни задължения на дружеството в качеството му на работодател. Изложил е, че жалбоподателят не е представил доказателства, с които да установи положителния факт на изпълнение на конкретните задължения, които са визирани в законовите норми и във връзка с които са дадени предписанията. Според съда от съвкупния анализ на доказателствата по делото се налага изводът, че в дружеството е прилагано сумирано изчисляване на работното време, но работодателят не е изпълнил задължението си да издаде изрична заповед, с която да определи периода на отчитане, както и да утвърди поименни графици за работа за периода, съгласно чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. В решението е посочено също, че жалбоподателят не е изложил никакви конкретни възражения относно предписанията по т. 1 и т. 2, които са свързани с изпълнение на задълженията по чл. 142, ал. 1 и 2 КТ, а доказателствата по делото установяват обоснованост на констатациите и законосъобразност на дадените предписания. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД - гр. Пловдив, против задължителни предписания, дадени от контролни органи на дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив с протокол за извършена проверка с изх. № 2812/09.11.2011 г. В протокола са направени следните констатации и изводи: положеният извънреден труд в дружеството не се отчита всяко полугодие пред Инспекцията по труда, което представлява нарушение на чл. 149, ал. 2 КТ; в някои клиники /отделения/ на дружеството не се води специална книга по образец за отчитане на извънредния труд, което е нарушение на чл. 149, ал. 1 КТ, вр. чл. 18, ал. 1 НРВПО; в правилника за вътрешния трудов ред на дружеството или в заповед не е определен периодът на отчитане на прилаганото сумирано изчисляване на работното време за служителите на дружеството; не са утвърдени поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, което е нарушение на чл. 142, ал. 2 КТ и на чл. 9а НРВПО; в отделението за активно лечение /КАРИТ/ за м. септември и м. октомври 2011 г. лекарите работят с междудневна почивка само 6 часа, което е нарушение на чл. 152 КТ; съгласно представените графици за работа, в някои отделения продължителността на извънредния труд за един календарен месец надвишава 30 часа дневен труд, което е нарушение на чл. 146, ал. 2, т. 1 КТ. За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения и на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ са дадени следните предписания, които са предмет на оспорването пред първоинстанционния съд: 1. Работодателят да отчита положения извънреден труд всяко полугодие пред инспекцията по труда, съгласно чл. 149, ал. 2 КТ; 2. Във всички клиники /отделения/ да се води специална книга по образец за отчитане на извънредния труд, като се посочват трите имена на работника или служителя, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника или служителя за положения от него извънреден труд, съгласно чл. 149, ал. 1 КТ, вр. чл. 18, ал. 1 от НРВПО; 3. В правилника за вътрешния трудов ред или в заповед да се определи периода на отчитане на прилаганото сумирано изчисляване на работното време за всички служители съгласно чл. 142, ал. 2 КТ; 4. Във връзка с прилагането на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване съгласно чл. 9а НРВПО. В съответствие със събраните по делото доказателства и при правилна преценка на разпределението на доказателствената тежест и правилата за доказване, първоинстанционният съд е направил обоснования извод за законосъобразност на оспорените задължителни предписания. Относно предписанието по т. 1 не са изложени никакви конкретни възражения, както пред първата инстанция, така и в касационната жалба. Обективният факт, че провереното дружество УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД гр. Пловдив не е отчитало всяко полугодие /в частност - за първото полугодие на 2011 г./ пред инспекцията по труда положения извънреден труд, е установен при извършената проверка и жалбоподателят нито е оспорил тази фактическа констатация, нито е представил доказателства за отчитане на извънредния труд пред посочения орган и за посочения срок. Следователно, обоснован е изводът, че извънредният труд не е отчитан по начина, предвиден в чл. 149, ал. 2 КТ и дадените предписания за отстраняване на допуснатото нарушение на трудовото законодателство за законосъобразни. Относно предписанията по т. 2 жалбоподателят също не е представил доказателства, които да установяват по положителен начин, че във всички клиники /отделения/ на болницата се води специална книга по образец за отчитане на извънредния труд. Изискването за водене на такава книга произтича от императивната разпоредба на чл. 149, ал. 1 КТ, а съдържанието й е регламентирано в чл. 18, ал. 1 НРВПО. По делото не са представени такива книги, поради което обоснован е изводът, че същите не са водени. Оплакването в касационната жалба, че не са конкретно изброени отделенията, в които не са водени такива книги, не обосновава незаконосъобразност на предписанията в оспорената част. Допуснатата непълнота или непрецизност на констатациите /непосочване на конкретните клиники /отделения/, в които не се води книга за отчитане на извънредния труд/ представлява процесуално нарушение във връзка с изискването за мотивиране на акта, но това нарушение не е съществено, тъй като не е оказало влияние върху правилността на административния акт в посочената част, който представлява предписание за изпълнение на законово задължение по чл. 149, ал. 1 КТ за водене на книга за отчитане на извънредния труд по образец във всички клиники /отделения/. Воденето на въпросната книга в някои от отделенията не обосновава извод за неправилност на предписанието да се води книга във всички отделения. Относно предписанията по т. 3 и т. 4 основните възражения на касатора са, че в дружеството не е прилагано сумирано изчисляване на работното време, поради което за него не са приложими посочените в предписанията нормативни изисквания. Това възражение е неоснователно, тъй като не се обосновава от събраните по делото доказателства. В чл. 11, ал. 4 от Правилника за вътрешния трудов ред на УМБАЛ "Свети Георги" е предвидено, че работното време в клиниките, отделенията и секторите в УМБАЛ "Свети Георги" се организира на една, две и повече смени; работната смяна има задължително фиксирани начало и край, по предложение на ръководителя на структурното звено, одобрено от зам.-директора по лечебната дейност и началник отдел УЧР. В чл. 15, ал. 2 от същия правилник е предвидено при работа на смени стриктно да се спазва чл. 142, ал. 4 и чл. 152 и чл. 153 КТ. Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца; в чл. 152 КТ е предвидено, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, а в чл. 153 КТ е регламентирана междуседмичната почивка, като разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 от същия чл. се отнасят за междуседмичната почивка при сумирано изчисляване на работното време. Анализът на разпоредбите на чл. 11, ал. 4 и чл. 15, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред на УМБАЛ "Свети Георги" налага извода, че по отношение на работниците и служителите в клиниките, отделенията и секторите в лечебното заведение, които работят на смени, е въведено сумирано изчисляване на работното време. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, това е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време по чл. 136 и 140 КТ се спазва за определен период от време, който е по-продължителен от един ден, респективно - седмица. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и почивките се спазва средно за периода, през който се отчита /сумира/ работното време. Когато в края на отчетния период, нормата работно време за въведения период на сумирано изчисляване на работното време е превишена, ще е налице извънреден труд. Естеството на организацията на работата на смени предполага сумирано отчитане на работното време, като това правило в случая е въведено и в цитираната разпоредба на чл. 15, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред. Наред с това, по делото са представени графици на работното време на лекари за месеците от юни до ноември 2011 г. /л. л. 65-68/, които са съставени за пет вида смени с различна продължителност - от 6, 4 или 12 часа, съответно с различни фиксирани часове за начало и край на работната смяна, като за отделните лекари са предвидени различни комбинации от посочените видове работни смени и почивки в рамките на месеца. Така съставените графици водят до извода, че е установено сумирано изчисляване на работното време. Същевременно по делото е представен списък на извънреден труд за периода м. 01 - 06.2011 г. /л. л. 65-95/, в който са посочени имената на съответните работници и служители и часовете извънреден труд /очевидно - отчетени за шестте месеца, за които е съставен списъка/. Отчитането на извънредния труд за такъв период от време също налага извода, че работното време не се отчита подневно, а сумирано. Поради изложените съображения, правилно административният орган и първоинстанционният съд са приели, че в дружеството се прилага сумирано изчисляване на работното време. Работодателят обаче не е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 142, ал. 2 КТ да установи за какъв период от време се прилага сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Определянето на този период е от съществено значение за спазване на императивните разпоредби на КТ и на нормативните актове по прилагането му, свързани с продължителността на работното време, дневната и междуседмичната почивка, принципната забрана за извънредния труд, допустимата продължителност на извънредния труд, свързаните с това изисквания за заплащане и т. н. Поради това, даденото предписание по т. 3 от протокола да се определи периода на отчитане на прилаганото сумирано изчисляване на работното време в правилника за вътрешния трудов ред или в нарочна заповед, правилно е преценено от първоинстанционния съд за законосъобразно. Във връзка с установеното прилагане на сумирано изчисляване на работното време в дружеството от една страна, а от друга страна - липсата на утвърден от работодателя период на сумирано изчисляване на работното време, обосновано се явява и предписанието по т. 4, с което работодателят е задължен да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване съгласно чл. 9а НРВПО. Това предписание е производно от предписанието по т. 3, т. е. след като работодателят определи периода на сумираното изчисляване на работното време /седмица, месец и т. н., но не повече от шест месеца/, следва да утвърди поименни графици за работа именно за този период, като изискването по чл. 9а НРВПО е утвърждаването на графиците да стане едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата против оспорения административен акт. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение