Решение № 4124 от 19.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Владимиров в качеството на ЕТ В. Владимиров срещу Решение 904/06.07.2022 г. на Административен съд (АС) Варна постановено по адм. дело 354/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. Владимиров в качеството на ЕТ В. Владимиров, против Решение 52 от 19.01.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), с което е установено, че спрямо него не е извършено нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) въз основа на признак лично положение и е оставена без уважение жалбата му с вх. 16-20- 1536/13.10.2020 г. ведно с допълнения с вх. 16-20-1792/10.11.2020 г.и 16-20- 1888/20.11.2020 г. по описа на КЗД и В. Владимиров в качеството на ЕТ В. Владимиров е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което е и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че съдът неправилно е приел, че съвестността не се включва като част от съдържанието на защитения признак лично положение. Твърди, че е налице защитен признак лично положение, в случая съвестност и причинна връзка между защитения признак и ощетяването му. Моли обжалваното решение да се отмени. Представя писмени бележки. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Д. Белчева. Ответникът по касация Министърът на земеделието оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от юрк. Гашева. Ответниците по касация Комисия за защита от дискриминация, Държавен фонд Земеделие не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. С обжалваното пред АС Варна Решение 52 от 19.01.2022 г. на КЗД по преписка 542/2020 г., е установено, че ответните страни Държавен фонд Земеделие и министърът на земеделието, храните и горите (сега министърът на земеделието) не са извършили нарушение на ЗЗДискр. въз основа на признак лично положение и са оставени без уважение жалба вх. 16-20-1536/13.10.2020 г. и допълнение с вх. 16-20-1792/10.11.2020 г., вх. 16-20-1888/20.11.2020 г. по описа на КЗД, подадени от В. Владимиров управител на ЕТ В. Владимиров. За да отхвърли жалбата на В. Владимиров в качеството на ЕТ В. Владимиров решаващият съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на правилата уредени в ЗЗДискр. и АПК и в съответствие с материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че от фактите по делото не било видно да е налице значим за личността на В. Владимиров, като физическо лице търговец белег, който да е обусловил различно третиране, както и сам по себе си да обоснове същностен за отделната личност белег, който го отличава от бенефициерите по програмата и който белег би могъл да бъде съдържание на защитения признак лично положение. Решението валидно, допустимо, но неправилно, макар и не по изложените в касационната жалба съображения. Неправилен е изводът на съда, че в хода на производството пред КЗД не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Такова е допуснато и се изразява в това, че КЗД не се е произнесла по заявения, и то по нейни указания, защитен признак обществено положение. Видно е от доказателствата по делото, че първоначално заявения от В. Владимиров в качеството на ЕТ В. Владимиров защитен признак е лично положение. В съответствие с така заявения признак е образувана преписка 542/2020 г. и същата е разпределена на Трети специализиран постоянен състав. С Доклад вх. 12-11-243/02.02.2021 г. Н. Атанасов, член на КЗД и докладчик по преписка 542 по описа на КЗД за 2020 г., е информирал председателя на КЗД, че в рамките на проведеното проучване, е установил, че не е налице соченият признак лично положение. Предложено е на жалбоподателя да се даде възможност да изложи допълнителни факти и обстоятелства, от които да може да се изведе релевантен признак, за да бъде преразпределена преписката на компетентен състав, с оглед заявените обстоятелства. До В. Владимиров в качеството на ЕТ В. Владимиров е изпратено Уведомление изх. 16-20-193/05.02.2021 г., с указания, че депозираните от него документи в започналата процедура по проучване на преписката сочат на друг защитен признак по чл. 4 ЗЗДискр. Указано е, че това е признакът обществено положение. Предоставена е възможност, в седмодневен срок от получаване на уведомлението, за предоставяне на информация. Уведомлението е получено от г-н Владимиров на 15.02.2021 г. В отговор е депозирано заявление вх. 16-20-330/22.02.2021 г., в което е посочено, че се сочи признак обществено положение и се поддържа жалбата по така посочения признак. С Разпореждане 488/19.04.2021 г. на председателя на КЗД преписка 542/2020 г. на КЗД е преразпределена от Трети специализиран постоянен състав на Четвърти специализиран заседателен състав. Независимо, че заявеният защитен признак е обществено положение КЗД не се е произнесла по него, а по първоначално заявения признак лично положение. Не е изложила съображения, защо е приела, че това следва да е защитеният признак, след като сама е дала указания за промяната му и жалбоподателят изрично е посочил, че поддържа жалбата си съобразно указания му от Комисията признак обществено положение. Посоченото нарушение е съществено, защото ако Комисията бе разгледала соченият защитен признак, тя би могла да стигне и до други изводи. Защитеният признак лично положение в случая не е налице. По изложените съображения обжалваното решение на АС Варна ще следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, ще следва да се постанови ново решение, с което Решение 52 от 19.01.2022 г. на КЗД по преписка 542/2020 да се отмени и преписката да се върне на КЗД за ново произнасяне по заявения от жалбоподателя признак обществено положение. Комисията ще следва да прецени и изложи съображения налице ли е този защитен признак и ако да - дали е налице твърдяната от жалбоподателя дискриминация. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение