Решение № 2602 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12994/2012 г.

Решение № 2602 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12994/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК във вр с чл. 38, ал. 1 от ЗДС е образувано по жалба на Свиленка Георгиева Стоянчова, от гр. София, срещу решение № 650/30.07.2012 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21, реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино" на територията на областите София и Перник, в частта му относно отчуждаването на част от поземлен имот с номер по КК № 3900.60, по КВС № 010060 с обща площ на имота 2,930 дка, от които отчуждени 0,604 дка, намиращ се в землището Филиповци, Суходол, ЕКАТТЕ 68134, Столична община. В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището Филиповци, Суходол, ЕКАТТЕ 68134, Столична община. Ответникът по делото - Министерски съвет на РБ, представляван от юрк. Георгиева, счита жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 650/30.07.2012 г. на МС е отчуждена част от поземлен имот с номер по КК № 3900.60, по КВС № 010060 с обща площ на имота 2,930 дка, от които отчуждени 0,604 дка, намиращ се в землището Филиповци, Суходол, ЕКАТТЕ 68134, Столична община и с предназначение селскостопанска. Имотът е вписан под т. 1 на раздел "Имоти, засегнати от сервитутната зона на реконструираната част от газопровод за ТЕЦ "Земляне" към решението на МС. По искане на жалбоподателката съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за оценител на имоти, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно - оценителна експертиза от 23.09.2013 г., с която е определена пазарната стойност на отчуждената част от имота на жалбоподателката, като е взело предвид всички доказателства. Вещото лице е определило стойността на отчуждената част от имота съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Вещото лице е посочило пазарна цена на отчуждената част в два варианта - като равностойно парично обезщетение на сервитут в размер на 309 лв. и като равностойно парично обезщетение на отчуждена част - в размер на 318 лв. В случая съдът намира, че посочената част от имота е отчуждена, предвид изричното посочване в решението на МС, че се касае до отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в приложенията по вид, размер и местонахождение. Но този извод на съда не се отразява на изхода на спора, поради това, че определеното обезщетение за отчуждената част от имота на жалбоподателя е в размер на 370 лв. и то надхвърля определената от вещото лице оценка. По изложените съображения, жалбата на Свиленка Георгиева Стоянчова се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, на жалбоподателката разноски не се дължат. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд - III отделение,