Решение № 6865 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12666/2020 г.

Решение № 6865 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12666/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова роизводството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кооперация "ОПЗК ФАР" гр. Силистра, [ЕИК], подадена чрез пълномощник – адвокат А., против Решение № 74/11.08.2020 г., постановено по административно дело № 45/2020 г. по описа на Административен съд – Силистра. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу Заповед № ДК-02-СС-3/19.12.2019 г. на Началника на РДНСК – Силистра, нареждаща премахване на незаконен строеж, наименован "Открит земнонасипен канал", преминаващ през поземлени имоти с идентификатори 66425.18.1, 66425.18.604, 66425.28.73 и 66425.28.627 по КККР на гр. Силистра, местност "Чатал Кулак", община Силистра. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на трите основанията по чл. 209, т. 3 АПК, но по същество се оспорва изводът на съда за това, че кооперацията е извършител на незаконния строеж. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесната заповед, както и се присъдят сторените пред двете съдебни инстанции разноски. За ответната страна, Началник РДНСК - Силистра се явява юрисконсулт Г., който оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Явява се и юрисконсулт Ц. – процесуален представител на Министъра на земеделието, горите и храните, която също оспорва касационната жалба. Останалите ответни страни – С. Д., М. Д., Р. Д., Х. В., Н. Д. и Община Силистра, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първостепенният съд е постановил решението си, след като е развил мотиви за законосъобразност на оспорената от Кооперация "ОПЗК Фар" заповед, нареждаща премахване на незаконен строеж, на всички основания по чл. 146 АПК. Възприетите от съда правни изводи относно законосъобразност на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Силистра е заповед, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е разпоредено премахване на посочения по-горе строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без строителни книжа. От съдържанието на оспорената заповед, възниква съмнение и неяснота относно това кой е нейния адресат/и, който въпрос е от съществено значение, тъй като касае формата на административния акт. В съдебното решение бланкетно е прието, че заповедта е в изискуемата от закона форма, но, видно от нейното съдържание е следното: 1. В мотивите на стр. 2 е записано, че "собственици и възложители" на строежа са Р. Д., М. Д., Р. Д., Х. В., Министерство на земеделието, горите и храните и Община Силистра, които са лицата, легитимиращи се като собственици на поземлените имоти, през които преминава открития канал; 2. Отново в мотивите на заповедта е отразено, че "строежът е извършен от П. К., председател на ОПЗК "Фар""; 3. В разпоредителната част на заповедта, в т. 2 е записано, че след влизането й в сила, следва да се отправи покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл. 277 АПК "до извършителите на незаконния строеж"; 4. В т. 3 от разпоредителната част е посочено, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение по т. 2 от заповедта, принудителното премахване на незаконния строеж, е "за сметка на извършителя" на строежа. Първостепенният съд не е изложил мотиви относно тази неяснота, касаеща адресата/адресатите на заповедта, съответно не е отговорил на въпроса - на кого всъщност е вменено задължението по премахване на строежа. Приел е, че извършител на строежа е Кооперация "ОПЗК ФАР", като по този начин е коригирал мотивите на заповедта, в която като извършител на строежа е посочен П. К., председател на кооперацията. Освен това, неправилно, дописвайки разпоредителната част на заповедта, е приел, че адресат на задължението по премахване на строежа е кооперацията, което както се каза по-горе не е изрично записано в нея. Предвид изложеното до тук, се налага изводът, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като страда от съществен порок във формата по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, в изложения по-горе смисъл, който порок не може и не следва да се преодолява от съда. Воден от горните мотиви, съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Кооперация "ОПЗК ФАР" срещу Заповед № ДК-02-СС-3/19.12.2019 г. на Началника на РДНСК – Силистра, както и в частта за разноските, следва да се отмени, като вместо него се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед. Същевременно, извършвайки служебна проверка за допустимост на съдебното решение в неговата цялост, касационният съд установи, че Административен съд – Силистра неправилно е конституирал като заинтересовани страни по делото собствениците на имотите, през които преминава канала. В съдебното производство по оспорване на заповед, нареждаща премахване на незаконен строеж няма заинтересовани страни. Страни са само оспорващият заповедта и органа, който я е издал. Всяко лице, което твърди, че има правен интерес от оспорването има право на самостоятелна жалба, чиято допустимост подлежи на съдебна преценка, но в случай, че такава жалба не е депозирана, съдът няма право да конституира трети лица като заинтересовани страни, позовавайки се на притежавани от тях вещни права върху строежа и/или имота, върху който е изграден. Поради изложеното, съдебното решение по отношение на конституираните от съда заинтересовани страни, респективно техните правоприемници, следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част да се прекрати. При този изход на спора, в полза на Кооперация "ОПЗК ФАР", следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, които са в общ размер на 1 270 лева, от които 900 лева в хода на първоинстанционното производство и 370 лева за платена държавна такса за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,