Решение № 10878 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Вишинский, гражданин на Руска федерация. Жалбата е против решение 328 от 28.03.2023г., постановено по адм. дело 192/2023г. по описа на Административен съд Бургас. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт А. Георгиева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице са касационните отменителни основания на съдебният акт по чл.209, т.3 от АПК. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл.84, ал.3 във връзка с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на В. Вишинский, гражданин на Руска федерация, против решение 1 от 03.01.2023г. на зам.-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като не са били допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. На следващо място административния съд е приел, че не се установява срещу търсещият закрила да е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. Жалбоподателят не навеждал твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите политически възгледи и по-конкретно политическото му мнение по отношение на войната или ще бъде мобилизиран са само предположения, които не се обосновават с доказателства. Персонално спрямо заявителя в страната му по произход не било упражнявано насилие и лично не бил обект на репресии, въпреки отказа му на направено по телефона обаждане да сключи договор за служба в руската армия, което той възприел като изразяване на политическо мнение по отношение на войната. По самите твърдения на чужденеца, той нямал проблеми с официалните власти в Русия, нито с други субекти по чл.8, ал.3 от ЗУБ. Съдът е счел, че не са налице и предпоставките по чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ, които биха били относими към твърденията на жалбоподателя, тъй като не се установявало той да е бил търсен за военна мобилизация, вкл. и понастоящем, като самият жалбоподател изрично сочел, че към момента никой не го е търсил и никой не е ходил в дома му, където е неговата съпруга. Не били налице данни за конкретна заплаха срещу жалбоподателя, която да възбуди у него основателни опасения от преследване, основани на причините раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Въз основа на извършените установявания съдът е достигнал до извода, че административния орган правилно е приел, че липсват материалноправните предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Административния съд е счел, че не са налице и предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут по чл.9. Прието е от съда, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на масово и безогледно насилие в държавата му по произход, тъй като на територията на Руската Федерация нямало широко мащабен въоръжен конфликт и не съществувал реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при пребиваването си в държавата на произход. Административния съд е приел, че от представената справка за положението в Руската Федерация е видно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваването си в страната е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. Посочените от лицето пред административния орган мотиви не можело да бъдат оценени като хуманитарни, с оглед предоставянето на статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради което и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК. Неоснователни са възраженията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Противно на наведения касационен довод, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, като след анализ на всички доказателства по делото е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. Първостепенният съд правилно е установил, че заявените от чуждия гражданин твърдения, не попадат в хипотезата на чл.8 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на касатора е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл.8, ал.1 от ЗУБ факти. Не се установява жалбоподателят да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Следва да се има предвид това, че касаторът е дошъл в България на семейна почивка, като е напуснал Руската федерация легално, без да са му оказвани каквито и да било пречки. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и представената от кандидата за бежанец история, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че не се установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Според нея опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Тази разпоредба е относима към нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, в която се съдържа изискването опасенията от преследване да са основателни, обосновани. В случая няма никакви данни в тази насока. В този смисъл обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите политически възгледи и по-конкретно политическото му мнение по отношение на войната или ще бъде мобилизиран, са само предположения, които не се обосновавани с доказателства. От представената в касационното производство справка се установява, че в Русия няма обща мобилизация, като усилията на наборните служби в страната са насочени към привличане на професионални войници. В потвърждение на това е посоченото от касатора в проведеното интервю, че е имал единствено обаждане по телефона от военното командване да сключи договор за служба в руската армия, но не и повиквателна за мобилизация. Затова опасенията му от мобилизация не са основателни и обосновани, поради което не са налице условията на чл.8, ал.1 от ЗУБ за да получи статут на бежанец. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин по чл.9 от ЗУБ съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, нито са налице данни, че би бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Русия. В страната на произход на чужденеца не се установява чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му. От справките, представени по делото се установява, че няма реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на касатора вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,