Решение № 11953 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1153/2018 г.

Решение № 11953 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1153/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура/ВКП/, чрез процесуален представител, срещу решение № 6661 от 14.11.2017 г., постановено по административно дело № 9072/2017 г. от Административен съд София град/АССГ/, с което е отменен мълчаливият му отказ да предостави исканата със заявление рег. № 2353/22.06.2017 г. обществена информация и преписката е върната за ново произнасяне, при съобразяване на дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на заявителя бъде оставена без разглеждане като недопустима и производството по нея прекратено-

обжалването на постановения от него административен акт бъде отхвърлено като неоснователно.

Ответникът по касационната жалба – Л. Лисицов, чрез процесуален представител, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Не претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт.

След извършената проверка за законосъобразност първоинстанционният съд приема, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията предвидени в закона за формата на акта, на предвидените административнопроизводствени правила и на материалния закон и неговата цел.

Решението е правилно.

От приложената към делото административна преписка се установява, че Л. Лисицов със заявление вх. със заявление рег. № 2353/22.06.2017 г. е поискал предоставяне на обществена информация, конкретно описана в пет пункта, а именно: 1. Записват ли се официалните срещи на главния прокурор?; 2. Ако се записват в каква форма се осъществява това и вписват ли се детайли- дата, час, място на срещата, участващи лица?;

1. Част ли е тази информация от регистър или книга; 4. Документират ли се тези срещи чрез докладни записки или други; 5. Вписват ли се планираните срещи в работния график на главния прокурор, под каква форма и в какъв срок се съхранява този график.

Установено е, че със Заповед № РД-04-230/21.06.2016 година Главния прокурор на Република България е възложил на заместник на главния прокурор при ВКП да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществена информация създавана и съхранявана от ВКП, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба и администрацията на главния прокурор, както и да уведомява писмено заявителя за своето решение.

Не се спори, че в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, липсва каквото и да било произнасяне по искането за достъп до обществена информация.

Правилен е и изводът на съда, че е налице формиран мълчалив отказ да бъде предоставена исканата информация, което е нарушение на изискванията за формата на акта.

Както неведнъж е приемал ВАС в постоянната си съдебна практика- отказът да бъде предоставена информация, независимо от основанията, включително и когато органа приема, че търсената такава не е обществена, може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, а мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

Наведените в касационната жалба доводи не съставляват касационни основания, а са доводи в подкрепа на постановения от касатора административен акт - мълчалив отказ да се предостави исканата обществена информация, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящето решение, с което по реда на инстанционния контрол се извършва проверка за правилност на обжалвания съдебен акт, постановен от първоинстанционния съд.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение