Решение № 8027 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 334/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на БУРГАС ИНК ООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [улица] срещу Решение 1282 от 9.10.2020 г. по адм. д. 256/2020 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 3286з-3350/26.08.2019 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция (ГД НП), с която са отнети лиценз 537/23.03.2005 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) (охрана при транспортиране на ценни пратки и товари) за територията на цялата страна и лиценз 1543/01.09.2010 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД (охрана на имуществото на физически или юридически лица), издадени на БУРГАС ИНК ООД. В касационната жалба има оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са аргументи, че съдът не е осъществил дължимата проверка на оспорените от дружеството обстоятелства от фактическа страна и е формирал неправилен правен извод за наличие на материалноправните предпоставки за отнемане на лицензите. Твърди се, че задълженията на дружеството за били разсрочени към датата на издаване на оспорения административен акт, а след това и погасени чрез тяхното плащане. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което касационната инстанция да реши спора по същество, като отмени административния акт. Ответникът директорът на Главна дирекция Национална полиция, чрез процесуалния си представител представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Заповед 3286з-3350/26.08.2019 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция, с която са отнети лиценз 537/23.03.2005 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЧОД (охрана при транспортиране на ценни пратки и товари) за територията на цялата страна и лиценз 1543/01.09.2010 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД (охрана на имуществото на физически или юридически лица), издадени на БУРГАС ИНК ООД. Съдът е установил от фактическа страна, че с писмо изх. С190002-053-0000195/07.05.2019 г. по описа на ТД на НАП - Бургас (вх. 328600-21680/07.05.2019 г. по описа на ГД Национална полиция) данъчната администрация е уведомила ГД НП, че БУРГАС ИНК ООД ЕИК[ЕИК] има непогасени публични задължения в размер над 5 000 лева. В писмото е посочено, че дружеството не погасява задълженията си и не сочи надлежно обезпечение, поради което спрямо него са предприети действия от страна на публичния изпълнител за събиране на публичните вземания. С писмо рег. 328600-24909/22.05.2019 г. административният орган е изискал информация от ТД на НАП Бургас за наличие на непогасени задължения, установени с влезли в сила ревизионни и други актове спрямо дружеството, вида на непогасените задължения и има ли допуснато отсрочване, разсрочване или спиране на събирането на непогасените задължения на дружеството. В отговор на постъпилото искане е изготвена справка от публичен изпълнител към ТД на НАП Бургас изх. С190002-178-0016794/31.05.2019 г. по описа на ТД на НАП - Бургас (вх. 328600-26370/31.05.2019 г. по описа на ГД НП). Въз основа на тази справка административният орган е установил, че дружеството има задължения по декларации образец 6 (ЗДДС, УПФ, ЗКПО, ДОО, ЗО, УПФ), които са изискуеми за периода от 28.06.2016 г. до 01.04.2019 г. и че по отношение на тези задължения не е допуснато разсрочване/отсрочване на публичните вземания. Със съобщение рег. 328600-31149/27.06.2019 г. по описа на ГД НП на основание чл. 26, ал. 1 АПК дружеството е уведомено за започване на производство по отнемане на лиценза му за извършване на частна охранителна дейност. Като основание за отнемането са посочени разпоредбите на чл. 49, ал. 1, т. 1-4, вр. чл. 47, т. 2, б. а ЗЧОД, като е предоставена възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението да бъдат представени допълнителни доказателства и възражения. В указания срок БУРГАС ИНК ООД е изпратило възражение в ГД НП. Във възражението не се отрича, че дружеството има задължения по декларации образец 6, но е отбелязано, че те се погасяват ежемесечно по одобрен от публичен изпълнител план, както и че е сключено споразумение с публичния изпълнител относно погасяване на остатъка от задълженията. Във възражението се посочва още, че предвид увеличаване на обема на дейност на дружеството е увеличен и размерът на сумите за погасяване на задълженията с цел по-бързо погасяване на остатъка от тях. Към възражението е приложено писмо изх. С180002-178-0033601/21.12.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, в което се потвърждава наличието на план за погасяване на задълженията, извършено частично плащане на задълженията и сключено споразумение за погасяване на остатъка на задълженията по изпълнително дело 180495034/2018 г. по описа на ТД на НАП Бургас. Производството е приключило с постановяване на процесната Заповед 3286з-3350/26.08.2019 г., с която директорът на ГД НП на основание чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. а ЗЧОД отнема лиценз 537/23.03.2005 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЧОД (охрана при транспортиране на ценни пратки и товари) за територията на цялата страна и лиценз 1543/01.09.2010 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД (охрана на имуществото на физически или юридически лица), издадени на БУРГАС ИНК ООД. Заповедта е мотивирана, че дружеството има задължения към осигурителни фондове за задължително обществено осигуряване, за които компетентният орган не е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. В заповедта не се съдържа констатация какъв е техният конкретен размер. Съдът е приел от правна страна, че административният акт е законосъобразен поради липса на основанията за отмяна по чл. 146 АПК. Във връзка с оплакванията, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, съдът е посочил, че фактическият състав на приложеното правно основание по чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. а ЗЧОД включва: 1. задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване; 2. плащането на задълженията да не е разсрочено или отсрочено от компетентния орган. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел за безспорно установено, че двете предпоставки на фактическия състав са осъществени, което поражда при условията на обвързана компетентност задължение за административния орган да издаде оспорената заповед. Според съда към момента на издаване на заповедта са налице задължения на дружеството към държавата за задължения по декларации образец 6 (ЗДДС, УПФ, ЗКПО, ДОО, ЗО, УПФ) и това не се оспорва от дружеството-жалбоподател, поради което е налице първата от предпоставките за отнемане на лиценза съгласно чл. 47, т. 2, б. а от ЗЧОД. Съдът е отбелязал, че съществуването на тези задължения се признава от жалбоподателя в подаденото от него възражение до ГД НП, заведено с вх. 328600-33446/10.07.2019 г. Като доказателство за наличието на изискуемо публично вземане спрямо БУРГАС ИНК ООД и образувано срещу дружеството изпълнително дело 180495034/2018 г. за сумата от 44 000,62 лева, от които главница 39 968,79 лева и лихва 4 035,83 лева, съдът е посочил Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. С190002-022-0042721/30.05.2019 г., представено от процесуалния представител на жалбоподателя. Съдът се е позовал също така на допълнително представените от процесуалния представител на жалбоподателя Постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки изх. С200002-024-0027360/31.08.2020 г. и Постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки изх. С200002-024-0027365/31.08.2020 г., от които се установява, че основанието за отмяна на обезпечителните мерки е погасяване на задълженията на дружеството чрез плащане на 28.08.2020 г. Според съда от представените в съдебното производство от процесуалния представител на жалбоподателя доказателства по категоричен начин се доказва, че БУРГАС ИНК ООД е имало задължения към държавата и към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване и че същите не са били погасени към датата на издаване на процесната заповед. Съдът е преценил, че основният спорен въпрос е наличието на втората предпоставка за отнемане на лиценза, посочена в чл. 47, т. 2, б. а ЗЧОД, а именно - плащането на задълженията на дружеството-жалбоподател да не е разсрочено или отсрочено от компетентния орган. Според съда разсрочването или отсрочването на държавни вземания от категорията на процесните може да се извърши единствено с административен акт, издаден по реда на чл. 187в ДОПК, а в случая не е налице изрично властническо волеизявление в този смисъл. От приложената по преписката справка изх. С190002-178-0016794/31.05.2019 г. по описа на ТД на НАП - Бургас съдът е приел за установено, че задълженията на БУРГАС ИНК ООД са изискуеми за периода от 28.06.2016 г. до 01.04.2019 г. и че по отношение на тези задължения не е допуснато разсрочване/отсрочване, което е дало основание на административния орган да издаде оспорената заповед. В тежест на дружеството е да докаже твърдението си, че задълженията му са били разсрочени или отсрочени със съответен акт на компетентния за това орган по чл. 187б, ал. 1 ДОПК, по реда на чл. 187в, ал. 2 и при наличие на предпоставките по 187а, ал. 2 от ДОПК. Съдът е констатирал, че нито в проведеното административно производство, нито в съдебното производство въпреки дадената му възможност процесуалният представител на БУРГАС ИНК ООД е представил доказателства за съществуване на такъв акт. Налице е единствено изявление за наличието на одобрен погасителен план, който отново не е представен от жалбоподателя, но дори и такъв да е бил наличен, то той съгласно чл. 187а, ал. 1 ДОПК е само една от предпоставките за издаване на разрешението за разсрочване или отсрочване на задълженията по реда на чл. 187в ДОПК. По отношение на представеното в хода на съдебното производство Разпореждане на главен публичен изпълнител Р. Попов за прекратяване производството по принудително изпълнение изх. С200002-035-0281681/31.08.2020 г. (л. 64 от делото), от което се установява, че задълженията на дружеството по ИД 180495034/2018 г. са погасени чрез плащане на 28.08.2020 г., съдът е отбелязал, че погасяването на публичните задължения след датата на издаване на обжалвания административен акт не обосновава приложимост на чл. 142, ал. 2 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Правилно съдът е посочил, че първата предпоставка от фактическия състав на соченото от административния орган фактическо основание е наличието на задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване. Неправилно обаче съдът е приел, че по делото е безспорно установено изпълнението на тази предпоставка. В нито един от документите, на които се позовава административният орган, не са посочени конкретният вид на задълженията и техният размер към определена дата. В първото писмо (изх. С190002-053-0000195/07.05.2019 г. по описа на ТД на НАП Бургас), по повод на което е образувано административното производство, се съдържа уведомление, че БУРГАС ИНК ООД ЕИК[ЕИК] има непогасени публични задължения в размер над 5 000 лева. Във връзка с последвалото запитване на административния орган до ТД на НАП - Бургас е представена справка с четири колони: вид задължение, вид на изпълнителния титул, период и дата на доброволно плащане. Справката не съдържа данни относно размера на задълженията по видове и периоди, нито за техния общ размер към датата на издаване на процесната заповед. Същевременно в същата справка за всеки вид задължение в колоната дата на доброволно плащане е попълнена конкретна дата, без да става ясно дали е извършено плащане и в какъв размер, както и останали ли са дължими суми. Това са единствените две доказателства, въз основа на които се е произнесъл административният орган. Тези доказателства не съдържат точни и категорични данни нито за вида на задълженията, нито за техния размер. Въпреки тази неяснота на справката, административният орган приема, че дружеството е длъжник по всички видове задължения от справката (ЗДДС, УПФ, ЗКПО, ДОО, ЗО, УПФ) и дори посочва период на дължимост - 28.06.2016 г. до 01.04.2019 г., какъвто справката въобще не съдържа. Съдът е приел изцяло като достоверна тази констатация на административния орган и е възпроизвел съдържанието й в мотивите на съдебния акт. Въпреки, че в началото органът е приел, че дружеството е длъжник по всички видове задължения по справката, след това в предпоследния абзац на обстоятелствената част на акта, без да излага конкретни съображения, органът е направил извод, че задълженията са към осигурителни фондове за задължително обществено осигуряване, т.е. разграничил се е от първата констатация, която обхваща и задължения за данъци по ЗДДС и ЗКПО. Съдът не е установил описаните по-горе неясноти и противоречия в мотивите на органа, а директно ги е представил като свои фактически установявания. Наред с неизпълнението на задължението си да обсъди доказателствата от преписката, съдът превратно е тълкувал съдържанието доказателствата, представени за първи път в съдебното производство от жалбоподателя. Първо, в нито едно от тях няма данни за вида и размера на задълженията на дружеството към датата на издаване на процесната заповед. Второ, тези доказателства са представени с цел да се установят всички действия, които дружеството е предприело, за да обезпечи и плати задълженията си, т.е. да се приведе в съответствие с императивните изисквания на закона. Именно чрез тези доказателства се опровергава и част от съдържанието на цитираното по-горе писмо, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас (изх. С190002-053-0000195/07.05.2019 г. по описа на ТД на НАП Бургас), по повод на което е образувано административното производство, а именно в частта, с която се удостоверява, че дружеството не погасява задълженията си и не предлага обезпечение за тях. Принципно правилни са съображенията на съда, че в тежест на жалбоподателя е да установи, че има акт за разсрочване или отстрочване на задълженията, но това е от съществено значение само ако в административното производство е установено, че титулярят на лиценза има неплатени задължения именно от вида на визираните в ЗЧОД. А тежестта за установяване на последното обстоятелство е върху органа. Макар и законът да не посочва конкретен размер на задълженията, чието превишаване е основание за отнемане на лиценза, това не освобождава органа от тежестта да изясни и този факт, уповавайки се единствено на признанието на титуляря на лиценза, че има задължения, без да се интересува от техния размер. Защото тежестта на отклонението от императивните изисквания на закона предопределя тежестта на мярката, с която се цели привеждане на адресата на мярката в съответствие с тези изисквания. Независимо от неговото предметно съдържание, от визираните в конкретната материалноправна норма предпоставки за неговото издаване и от вида на компетентността на органа, за да бъде един административен акт законосъобразен, необходимо е актът да е издаден при разумно, добросъвестно и справедливо упражняване от органа на предоставената му власт (чл. 6, ал. 1 АПК). Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 5 АПК). Спазването на тези правила в настоящия случай е от особена важност предвид липсата на предвидени други по-леки мерки в специалния закон. Обратното би довело до прилагане на най-тежката мярка (отнемане на лиценза), съответно до преустановяване на дейността, подлежаща на лицензиране при всеки случай на задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване без значение на техния размер.