Решение № 1643 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12044/2014 г.

Решение № 1643 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12044/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Васил Койчев Койчев от гр. Варна против решение № 1660 от 4.07.2014 г. постановено по адм. дело № 431/2014 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на Васил Койчев Койчев против решение № 10/8.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ- Варна, с което е потвърдено разпореждане № 035-00-494-1 от 18.11.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ- Варна, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на лицето, с мотив, че упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателят Васил Койчев Койчев няма право на обезщетение за безработица, тъй като за него не е изпълнено отрицателното условие по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от същия кодекс. В тази връзка съдът е приел, че Васил Койчев Койчев е работил в "Напоителни системи" клон Черно море, като трудовото правоотношение на същия е прекратено, считано от 20.09.2013 г. Васил Койчев Койчев е подал заявление в ТП на НОИ - Варна на 4.11.2013 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, като към датата на подаване на заявлението Васил Койчев Койчев е общински съветник. Следователно Васил Койчев Койчев е продължил да бъде задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, тъй като е бил общински съветник, упражнявал е трудова дейност като такъв и на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО подлежи на задължително осигуряване. Съдът е обобщил, че през целия си мандат общинските съветници полагат труд и подлежат на задължително обществено осигуряване, поради което за целия период, през който заемат тази длъжност, те не могат да се считат за безработни. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали касаторът има право на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО след като е общински съветник и е осигуряван на това основание към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетението. В разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на следните условия: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Изброените предпоставки са предвидени кумулативно, като в конкретния случай се спори единствено относно изпълнението на изискването по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО. Предвид установеното по делото от фактическа страна, правилен е изводът на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд, че Васил Койчев Койчев е упражнявал трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. В чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО е предвидено, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7. Длъжността на общинския съветник е изборна съгласно чл. 138 от Конституцията на Република България и за изпълнението й общинският съветник получава доходи, съгласно чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Според чл. 34, ал. 1 ЗМСМА възнаграждението, което получават общинските съветници е за участието им в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, а размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет. Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии представлява по своето естество трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без осъществяваната дейност да е свързана с постигане на краен резултат. За целите на задължителното обществено осигуряване, определянето на една дейност като трудова не произтича единствено от факта на упражняването на тази дейност по трудово правоотношение, а е свързано с нейното естество. В разпоредбите на чл. 4, ал. 1 КСО са предвидени различни хипотези, при които лицата упражняват трудова дейност и очевидно е, че част от тези хипотези не се отнасят за лица, които полагат труд по трудово правоотношение, тъй като последните подлежат на задължително обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Това се отнася и за хипотезите по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Със законодателното включване на тези лица към кръга на задължително осигурените за всички осигурени социални рискове на практика за целите на социалното осигуряване изборните правоотношения са приравнени на трудовите. Затова, след като в конкретния случай е установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица Васил Койчев Койчев е упражнявал дейност като общински съветник, за която е подлежал на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, същият няма право на парично обезщетение за безработица, тъй като не отговаря на задължителното изискване по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО. Неоснователен е доводът, че касационният жалбоподател е получавал възнаграждение само за участие в заседанията на общинския съвет и поради това е подлежал на осигуряване само за тези два работни дни, а не за целия месец. С § 120 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси (обн., ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г.) е изменена ал. 1 на чл. 34 ЗМСМА, която след това изменение има следното съдържание: "Общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии". А с параграфи 2, 3 и 4 на Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2014 г. са създадени нови съществени правила: а) в общините с население до 100 000 души общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец (чл. 34, ал. 2, т. 2 ЗМСМА); б) всеки общински съветник е чл. на поне една постоянна комисия (чл. 48, ал. 1, изр. второ ЗМСМА); в) минималният осигурителен доход не се прилага за общинските съветници (приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 - т. 4 на "Забележки" от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г. - Обн., ДВ, бр. 106 от 2013 г.). Последното от тези правила - че минималният осигурителен доход не се прилага за общинските съветници - е в пряка връзка с правилото на чл. 6, ал. 3 КСО, според което осигурителните вноски за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход се дължат върху минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Следователно, макар че получава възнаграждение само за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, общинският съветник е задължително осигурено лице, за което осигурителните вноски се дължат върху минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния размер на осигурителния доход, а това означава, че общинският съветник е осигуряван за целия месец, а не само за дните на заседанията на общинския съвет и на постоянната комисия (или постоянните комисии), в която/които участва. Поради това и в писменото заключение на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза при отговора на въпрос № 1 заявява: "През периода от ... до ... жалбоподателят в качеството си на общински съветник е получавал следните месечни брутни възнаграждения в лв." Изводите на първоинстанционния съд, които са в същия смисъл, са правилни (законосъобразни и обосновани). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,