Решение № 6836 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3530/2018 г.

Решение № 6836 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3530/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 8 от 30.01.2018 г., постановено по административно дело № 213/2017 г., Административен съд – Габрово е: 1) отхвърлил като неоснователно и недоказано оспорването на Н. Н. от [населено място] против решение № 27/23.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) – Габрово, както и разпореждане № [ЕГН]/10.05.2017 г. на ръководителя на ПО ("Пенсионно осигуряване") при ТП на НОИ – Габрово; 2) осъдил Н. Н. да заплати на ТП на НОИ – Габрово сума в размер на 100 лева, представляваща направени разноски по делото (възнаграждение за юрисконсулт). Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Н. Н., действащ чрез процесуалния представител адвокат С. Б. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира решението на Габровския административен съд да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с уважаване на първоначалната жалба, а в случай, че делото не е изяснено от фактическа страна, то да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Габрово, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. С процесното разпореждане от 10.05.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Габрово, на Н. Н. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подадено заявление на 20.03.2017 г. Недостигът на осигурителен стаж, обусловил отказа за отпускане на пенсия, е предопределен от това, че пенсионният орган е категоризирал от трета категория (а не от втора) положеният от заявителя труд като "шофьор на автобус" за периода 02.06.1983 г. – 01.04.1995 г. в Инструментален завод (ИЗ) "Болшевик" гр. Габрово (след няколко преобразувания фирмата сега се нарича "Цератит България" АД гр. Габрово). Недоволен от разпореждането, Н. го е обжалвал по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Габрово с оплакване, че неправилно му е бил зачетен посочения осигурителен стаж, който попадал в записа на т. 53 а от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), и следвало да бъде признат за втора категория труд, ако не на това основание, то на основание т. 67, ал. 1 от ПКТП, отм., която разпоредба в случая също намира приложение. При осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 23.06.2017 г. директорът на ТП на НОИ – Габрово не е уважил сезиралата го жалба, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на разпореждането. За да отхвърли жалбата на Н. Н. срещу това решение, Габровският административен съд на свой ред е формулирал решаващ извод, че стажът на Н. Н. през спорния период не попада в записа на т. 53 а от ПКТП, отм., поради което пенсионният орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 69 б от КСО. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Проверяваното решение на Административен съд – Габрово е постановено в съответствие с доказателствата по делото, компетентно изготвеното заключение на вещото лице по назначената съдебна експертиза и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните решение и разпореждане съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Съдържанието на атакувания съдебен акт е изцяло в съответствие с изискванията на чл. 172 а от АПК. В касационната жалба се повтарят до голяма степен възраженията и доводите, изложени пред първоинстанционния съд, с които се поддържа, че положеният от жалбоподателя труд през спорния период следва да бъде признат за втора категория, и съответно, че следва да му бъде отпусната пенсия при условията на чл. 69 б, ал. 2 от КСО. Административният съд е разгледал много подробно всички доказателства, относими към изпълняваната от жалбоподателя дейност като шофьор на автобус през този период. Обосновано с установените конкретни данни относно мястото/предприятието, в което дейността е осъществявана, и функциите, които са били възложени на водача на МПС, и с липсата на предпоставките за прилагане на разпоредбата на т. 53 а от ПКТП (отм.); , относима за времето до 01.01.2000 г., при съобразяване с правилата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж относно това с какви документи се установява осигурителен стаж, съдът е приел, че въз основа на представените официални документи не са изпълнени нормативно установените критерии за определяне на положения труд като такъв от втора категория. Във връзка с това е правилен направеният извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 69 б, ал. 2 от КСО, а именно липсата на изискуем стаж от 15 години втора категория труд. В хода на делото пред Габровския административен съд е изяснен безпротиворечиво основният спорен момент в производството в административната и в съдебната му фаза, а именно – за коя категория следва да бъде признат труда, положен от жалбоподателя през спорния период, като е доказано по несъмнен начин, че следва да бъде категоризиран като такъв от трета категория (а не от втора, както претендира жалбоподателят). В случая не се спори, че Н. е работил като шофьор на автобус през посочения период, спорът е концентриран върху това дали този труд може да се зачете като втора категория, за да може лицето да придобие право на пенсия по реда на чл. 69 б, ал. 2 от КСО. Съгласно т. 53 а от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране, отм., от втора категория е трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. За да бъде категоризиран стаж като втора категория, освен лицето да е работило като шофьор е необходимо стажът да е положен в транспортна фирма, обслужваща вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици. По делото безспорно е доказано, че фирмата не е транспортна (осъществяваща обществен превоз по занятие и като постоянна същинска дейност), а инструментален завод, не е обслужвала вътрешноградски и междуселищни пътнически линии, а е извършвала ведомствен транспорт за нуждите на предприятието. Осигурителният стаж като шофьор от ведомствен транспорт за превоз на хора през спорния период не може да бъде зачетен като такъв от втора категория при липсата на каквито и да било относими доказателства, че жалбоподателят е бил шофьор на автобус, попадащ в приложното поле на т. 53 а от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, като следва да се отбележи в тази връзка и, че стажът на шофьорите от ведомствения транспорт за превоз на хора не е обхванат и от други норми на правилника.. От доказателствата по делото и заключението на назначената съдебна експертиза е видно, че Н. не е изпълнявал длъжността си по утвърдени графици и разписания. Т. е. изяснен е безпротиворечиво основният спорен момент в производството, а именно - за коя категория следва да бъде признат труда, положен от жалбоподателя през спорния период, като е доказано по несъмнен начин, че следва да бъде категоризиран като такъв от трета категория, а не от втора, както претендира Н. Не води до различен извод представената в производството пред първоинстанционния съд заповед № 291/12.06.1991 г., отнасяща се до част от периода 02.06.1083 г. – 01.01.1995 г., през който Н. е работил в ИЗ "Болшевик" гр. Габрово като шофьор на автобус, на която заповед касаторовият повереник се позовава и пред настоящата инстанция. Касационният съдебен състав изцяло споделя като съответни на установеното по делото и на приложимия нормативен регламент развитите съображения от административния съд в тази насока. Както правилно е посочено в мотивите на проверяваното решение, освен представената заповед липсват данни да са реализирани или осъществени дейностите, предвидени в нея, а именно движение на изрично посочения автобус по маршрут на градския или извънградския транспорт, както и издадени във връзка с подобно движение съпътстващи документи: разрешение на генералния директор на формата, пътни листи, получавани суми от шофьора на автобуса за осъществени курсове. Разпоредбата на т. 67, ал. 1 от ПКТП, отм., също е неприложима в случая, понеже тя изрично сочи, че трудът на работниците, посочени в раздел първи и втори от правилника, се причислява към съответната категория, независимо от отрасъла на производството, при установена вредност и тежест, идентична с обхванат от съответните норми на ПКТП, отм. Нормотворецът е приравнил полагания труд в различните отрасли в производството, при идентичност на тежестта и вредността на труда, но не е изключил изискването той да е полаган при условията, посочени в съответните разпоредби, съдържащи се в раздел първи и втори от правилника. В процесния казус нещата не стоят така. Правилото на т. 67, ал. 1 от ПКТП, отм. визира конкретни длъжности, изброени в раздел първи и/или втори на правилника, само ако в раздел първи или втори от ПКТП, отм., бе посочена същата длъжност, но в друг стопански (икономически) отрасъл. Само тогава заеманата от лицето длъжност в непосочен от правилника отрасъл, би могла да се причисли към длъжност в отрасъл от правилника (независимо, че трудът по нея е положен в отрасъл, който не е посочен), щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда, като тази от раздел първи и втори. Длъжността "шофьор от ведомствения транспорт" обаче не е посочена в раздел първи или втори от ПКТП (отм.); за друг стопански отрасъл. В този контекст следва да се отбележи и, че с т. 70 от правилника е регламентирано, че в изготвените документи работодателите посочват съответната точка от ПКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата. В случая такова предложение за стажа на Н. в Инструментален завод "Болшевик" гр. Габрово от работодателя му не е направено, което е допълнителна индиция в насока, че трудът му през обсъждания период на посочената длъжност не следва да се категоризира като различен от трета категория. От изложеното е видно, че касаторът правилно не е бил пенсиониран при условията на чл. 69 б, ал. 2 от КСО поради недостигащ стаж от 15 години, положен при условията на втора категория труд. Правото на лицето да се пенсионира при условията на 69 б, ал. 2 от КСО е неналично, в каквато насока е и съвпадащият краен правен извод на съда, на директора на ТП на НОИ – Габрово и на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Габрово. Предвид горното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,