Решение № 497 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1415/2018 г.

Решение № 497 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1415/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС против решение № 864 от 8.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1018/2017 г. по описа на Административен съд Х.. С обжалваното решение е отменено Решение № 15274/04.08.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на Л. Наби, [гражданство] и малолетните й деца, за които е поискала закрила като майка и законен представител - М. Н. и Н. Н. е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, а преписката е върната на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за ново произнасяне. Касаторът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че не е допуснал нарушения на чл. 15 Закона за закрила на детето и на чл. 8, 9 от Закона за убежището и бежанците. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорванията срещу Решение № 15274/4.08.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. О. - Л. Наби и М. Н. и Н. Н. чрез адв. Китин вземат становище за неоснователност по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № 15274/4.08.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на Л. Наби, [гражданство] и малолетните й деца, за които е поискала закрила като майка и законен представител - М. Н. и Н. Н. е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, а преписката е върната на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за ново произнасяне по молбите на посочените лица за предоставяне на статут на бежанци и хуманитарен статут. За да формира крайните си изводи, Административен съд Х. е приел, че в административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно която детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Дадени са указания при новото разглеждане на молбите на търсещите закрила граждани да се извърши задълбочена преценка въз основа на изготвен социален доклад от социални работници, както и становище от такъв относно положението на децата. Решението е правилно. В хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, за което съдът следи служебно и което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. С оглед възрастта на децата, приложение е следвало да намери чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, като същите бъдат изслушани. Допуснато е и нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото не са налице данни, нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетните деца, а по време на административното производство не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на горецитираната разпоредба, като е приемал, че същата е императивна по характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административно-производствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето" установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл и разпоредбата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Решението на Административен съд Х. е в съответствие със съдопроизводствените правила, задължаващи го да върне преписката на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, след като е налице съществено нарушение в административното производство. По изложените съображения решението, следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне административният орган следва да изпълни задълженията си по чл. 15 от Закона за закрила на детето и отново да прецени бежанската история на търсещите закрила, с оглед и актуалната обстановка в Афганистан. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение