Решение № 3053 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2011 г.

Решение № 3053 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петър Брайков Георгиев, чрез процесуален представител адв. Константина Попалексова, срещу решение № 2578 от 15.12.2010 г. постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2345/2009 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационния жалбоподател прави искане обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АС Варна. Ответниците Район приморски община Варна, Тодора Димитрова Станева, Мариела Любомирова Берова, Богомил Димов Балинов, Диана Георгиева Балинова, Георги Димитров Балинов и Весела Димитрова Балинова не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Иван Стоянов Иванов, Цанка Стоянова Щок, Марийка Димитрова Панайотова, Димитър Любенов Димитров, Демир Йорданов Демиров, Деспа Йорданова Сталева, Маринка Димитрова Николова, Павел Любенов Димитров, Демир Йорданов и Деспа Йорданова Сталева също не вземат становище по жалбата. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдебно-административното производство по § 4л, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ е образувано по жалба на Тодора Димитрова Станева, Мариела Любомирова Берова, Богомил Димов Балинов, Диана Георгиева Балинова, Георги Димитров Балинов и Весела Димитрова Балинова срещу Заповед № 565/27.07.2009 г. на Кмета на район "Приморски" при Община Варна, с която е одобрена оценката на част от имот № 210 по ПНИ на с. о. "Ваялар" за площ от 252 кв. м в размер на 6506.69 лв. В жалбата пред решаващия съд са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, свързани с влязло в сила съдебно Решение по производство, образувано по ревандикационен иск по реда на чл. 108 от ЗС, за предаване на владението на същия имот от ползвателя Петър Брайков Георгиев на реституираните собственици по наследство - жалбоподателите. С оглед проведеното ревандикационно производство АС Варна в обжалваното решение е отбелязал, че оспореният административния акт е следвало да бъде съобразен с постановените преди произнасянето му съдебни актове, което очевидно не е сторено. Приел е, че Заповед № 565/27.07.2009 г. на Кмета на район "Приморски" при Община Варна, е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводственото правило актът да се издаде след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, съобразно чл. 35 от АПК. Посочил е, че съобразно чл. 297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В този смисъл с признато за установено, че Петър Брайков не е собственик на частта от имот № 210, състояща се от 600 км. м. ид. ч. по ПНИ на с. о. "Ваялар", е приел, че същият не може да се ползва с правата на ползвател по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. липсва едно от основанията за издаване на заповед по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въпреки наличието на всички останали фактически основания за издаване на оспорената заповед, а именно влязъл в сила ПНИ и постъпило искане за извършване на оценка, решаващия съд е посочил, че при липса на едно от кумулативно предвидените основания следва, че административния акт е издаден и при нарушение на материалния закон. Предвид изложеното го е отменил. Така постановеното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни отменителни основания. Съгласно § 31, ал. 1 от ППЗСПЗЗ правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизането в сила на ПНИ могат да подадат молба за оценка. Установено е, че в хода на административното производство, ползвателят Петър Брайков е изгубил качеството на правоимащ по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот. С влязло в сила съдебно Решение по гр. д. № 6368/2000 г. по описа на ВРС, същият е осъден да предаде владението на имот № 1418 по КП/87 г. на м. "Траката", идентичен с имот № 210 по ПНИ на с. о. "Ваялар". Със същото решение е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, закупен по реда на § 4а, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, № 28/15.04.1994 г., с който ползвателят - настоящ жалбоподател е придобил правото на собственост върху имот, състоящ се от 600 кв. м ид. ч. от общо 740 кв. м. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК изрично формулира задължението на административния орган служебно да събира доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по поставения пред него за разрешаване въпрос, което в случая не е сторено. С оглед характера на осъдителния иск по чл. 108 от ЗС следва да се приеме, че постановеното решение има установително действие и административния орган е бил длъжен да се съобрази с него. Съобразно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Съобразно чл. 298, ал. 1 от ГПК, посочващ обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Известно е, че силата на присъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на спора по същество и ново произнасяне по същия предмет, между същите страни и за същото искане е недопустимо. В случая е налице идентичност на основанието и искането, както и пълна идентичност на страните по спора, следователно сме изправени пред предвидената в чл. 299, ал. 1 от ГПК хипотеза на непререшаемост, а именно наличие на спор, разрешен с влязло в сила решение. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че решаващият съд правилно е отменил оспорения административния акт, като незаконосъобразен. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение