Решение № 8504 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12644/2018 г.

Решение № 8504 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12644/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1808 от 09.08.2018 г. по административно дело № 989/2018 г. на Административен съд Пловдив е отменено решение № 2153-15-53 от 13.03.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив и е оставена без разглеждане жалбата на К. Кацаров против задължителни предписания с изх. №ЗД-1-15-00373937/08.02.2018 г. издадени от контролен орган при ТП на НОИ Пловдив дадени на осигурителя "Красхим" ЕАД. Така постановеното съдебно решение е оспорено с касационна жалба К. Кацаров. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и процесуален закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че К. Кацаров е бил задълженото лице да изпълни въпросните предписания, поради това същият има правен интерес от обжалването им. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като излага доводи за това, че независимо, че жалбата е подадена от К. Кацаров от съдържанието и можело да се направи извод, че предписанията се обжалват от името на дружеството. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е било решение № 2153-15-53 от 13.03.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО са потвърдени задължителни предписания с изх. №ЗД-1-15-00373937/08.02.2018 г. издадени от контролен орган при ТП на НОИ Пловдив, с които на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, е разпоредено в срок от 20 работни дни да се заличат данните за К. Кацаров ЕГН [ЕГН] подадени с декларация № 1 "Данни за осигуреното лице" от Наредба № Н-8 от 25.12.2005 г. с код за вид осигурено лице "12" за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2016 г. За да отмени решението на ТП на НОИ Пловдив съдът е приел, че подадената жалба от К. Кацаров срещу същото е недопустима. Задължителните предписания в настоящия случай са дадени на "Красхим" ЕАД в качеството му на осигурител. Правен интерес да обжалва същите принадлежи на самото дружество. Жалбата подадена срещу акта от физическото лице К. Кацаров е недопустима, тъй като това лице няма правен интерес от обжалване на предписанията. В решението си директорът на ТП на НОИ Пловдив въобще не се е произнесъл относно допустимостта на жалбата. Действително същият в диспозитива си е приел, че "..... оставя без уважение жалба с вх. № 1012-15-49/21.02.2018 г. на К. Кацаров-изпълнителен директор на "Красхим" ЕАД.... ", но в административното производство липсват каквито и да е доказателства, че лицето е действало от името на дружеството. Приемайки горепосоченото съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ Пловдив като постановено по недопустима жалба и е оставил без разглеждане жалбата на К. Кацаров срещу задължителни предписания с изх. №ЗД-1-15-00373937/08.02.2018 г. издадени от контролен орган при ТП на НОИ Пловдив. Настоящият съдебен състав намира, че подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Посоченият съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно първоинстанционният съд въз основа на събраните пред него и от административната преписка доказателства е приел, че жалбата подадена от К. Кацаров срещу задължителните предписания е недопустима. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО Контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения: дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. Тези задължителни предписания се обжалват по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО в 14 дневен срок от получаването им. В случая задължителните предписания са дадени на "Красхим" ЕАД в качеството му на осигурител и лице от чието име са подадени данните, които е следвало да се коригират. В задължителните предписания изрично е посочено, че осигурителят "Красхим" ЕАД следва да заличи данните за К. Кацаров подадени с декларация № 1. Жалбата срещу предписанията обаче е подадена от името на физическото лице К. Кацаров. В същото са посочени единствено трите имена, ЕГН-то и адреса на лицето. При разглеждане на жалбата директорът на ТП на НОИ Пловдив е следвало да извърши проверка относно допустимостта на жалбата, но такава не е извършена. В следствие на това директорът се е поизнесъл по недопустима жалба, която правилно е оставена от първоинстанционният съд без раглеждане, а решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е отменено. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 от АПК изцяло е съгласен с приетото за установено от фактическа и правна страна в мотивите на проверяваното решение, както и с крайният правен извод на административния съд, и не споделя касационните оплаквания и релевираните доводи от касатора за неправилност на оспорения от него съдебен акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,