Решение № 14037 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12928/2012 г.

Решение № 14037 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12928/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от Димитър Георгиев Димитров - понастоящем в Затвора - гр. Враца, против решение № 10 от 13.07.2012 г., постановено по адм. дело № 129 по описа за 2012 г. на Административния съд - Враца. В жалбата се прави оплакване за неговата неправилност поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, оспорва основателността й, като прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище, в което намира подадената касационната жалба за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Враца, е отхвърлил предявения от Димитър Димитров против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, иск за сумата 2450 лв. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заболяване "язвена болест", от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация при Затвора - гр. Враца, за периода 31.03.2009-19.03.2012 г. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че по делото не се установявало ищецът като лице, изтърпяващо наказание "лишаване от свобода" през процесния период в Затвора - гр. Враца, да е получил заболяването "язвена болест". Този извод е бил направен както от представената цялостна медицинска документация по време на пребиваването на жалбоподателя в затвора, така и от приетата и неоспорена по делото лекарска експертиза. Нещо повече, съдът е приел, че след искането на Димитров администрацията го е включила на диетично хранене. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която предмет на обезщетяване са твърдени от Димитров претърпени имуществени вреди - заболяване "язвена болест". Според ищеца вредите са му причинени вследствие на незаконосъобразно действие и бездействието на затворническата администрация, тъй като му е била предоставяна диетична храна, която не отговаряла на необходимите калории, от което претърпял имуществени вреди. От установените по делото факти настоящата инстанция намира, че направените от административния съд изводи за липса на основание за ангажиране на отговорността на държавата за причинени на ищеца имуществени вреди съобразно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като недоказана, следователно и за неоснователност на исковата претенция, са правилни. Това е така, защото по делото е било установено, че за времето, посочено по-горе, Димитров е бил поставен в условия съобразно направеното от него искане - диетично хранене. Нещо повече, от приетата и неоспорена по делото медицинска експертиза се установява по безспорен начин, че ищецът не страда понастоящем от "язвена болест". Следователно твърдението му, че е заболял от "язвена болест" като причинна връзка от начина му на хранене през периода 31.03.2009-19.03.2012 г., е останало недоказано. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, последица от което е и законосъобразното отхвърляне на предявения иск. Накратко казано, по делото не са представени доказателства за реално претърпени от жалбоподателя имуществени вреди, нито за твърдяното заболяване от "язвена болест". Липсва и причинно-следствена връзка между такова противоправно действие или бездействие на администрацията при или по повод изпълнение на административна дейност и настъпилите по твърдение на жалбоподателя щети. Поради това правилно е прието от съда, че не са налице основанията по чл. 4 вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,