Решение № 5447 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16165/2013 г.

Решение № 5447 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16165/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Главния прокурор на Република България за отмяна на влязло в сила Определение № 6456 от 16.10.2013 г. по адм. дело № 9294/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Поддържа се наличието на отменително основание по чл. 239, т. 5 АПК. Ответната страна - Звездомир Василев Здравков от гр. Ловеч, изразява становище за неоснователност на постъпилото искане. Върховният административен съд, тричленен състав, намира молбата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК предвижда, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в законна сила решение или определение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Адм. дело № 9294/2013 г. пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Звездомир Василев Здравков срещу Писмо изх. № 12458/2013 г. на заместника на Главния прокурор на Република България. Решаващият съд е приел, че посоченото писмо обективира изричен отказ за разглеждане по същество на заявление № 12458/19.08.2013 г. на ВКП за достъп до обществена информация, поради което в производство по чл. 197 и сл. АПК го е отменил и е върнал преписката на административния орган за решаване по същество на искането. Първоинстанционният съд е постановил определението в съответствие с изискванията на чл. 199 АПК, съгласно който жалбата срещу изричния отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт се разглежда в закрито заседание. В случая съдът е конституирал служебно страните и е провел производството с тяхното участие, поради което не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК. По силата на чл. 199 АПК съдът по правило разглежда и се произнася по жалби в закрито заседание. Искането за отмяна на влязлото в сила определение, не съдържа в себе си твърдение от какво следва задължението на съда да премине към разглеждане на делото в открито съдебно заседание, в каквато хипотеза единствено ще бъде процесуално длъжен да призовава страните. Видно от данните по делото такава хипотеза не е била налице. Производството е протекло по реда на чл. 197 и сл. АПК и определението е постановено на основание чл. 200, ал. 1 АПК. Техническата грешка при изписването в диспозитива на съдебния акт "реши" не променя характера на производството, нито формираната воля на съдебния орган и вида на постановения акт. Изложените в молбата за отмяна твърдения за неправилност на постановеното определение, които са извън основанията по чл. 239 АПК не могат да бъдат предмет на съдебна проверка в настоящото производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 пред. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав