Решение № 13060 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7419/2009 г.

Решение № 13060 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7419/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на ДКМ Калето" АД - гр. Провадия срещу решение № 205/20.03.2009 г., постановено по адм. дело № 41/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 764/28.01.2005 г., издаден от ръководител екип при ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 185/18.04.2005 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. Варна в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди през месеците май и юни 1999 г. и съответните лихви. Конкретни отменителни основания не са посочени в касационната жалба, но от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът бил приел, че не са нарушени принципите на ДПК (отм.) при извършването на ревизията и към момента на постановяване на ДРА, а те са принципа на обективност и на служебното начало. Освен това се твърди от касатора, че съдът не е разяснил на доставчиците, че имат право да поискат удължаване на срока по чл. 39, ал. 2 ДПК (отм.) за представяне на документи. Неправилно съдът бил приел, че не е доказана реалността на доставките, поради което и съдът не е извършил цялостна преценка на събраните по делото доказателства. От назначената съдебно-счетоводна експертиза според касатора се установявало начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и затова спрямо него са изпълнени изискванията на чл. 64 ЗДДС (отм.). Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ДРА № 764/28.01.2005 г. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неправилност на обжалваното решение макар, че съдът е обсъдил всички доказателства, както и приложения ДАПВ № 75/13.03.2000 г., но не е спазил указанията на ВАС, I отделение, дадени в отменителното му решение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Делото е било за втори път на разглеждане пред Варненския окръжен съд, предвид решение № 11902/07.11.2008 г. по адм. дело № 6386/2008 г. на Върховния административен съд, I отделение, с което е отменено решение № 99/19.02.2008 г. по адм. дело № 988/2005 г. на Варненския окръжен съд в частта за отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди - месеците май и юни 1999 г. В отменителното решение на ВАС, I отделение са дадени указания при новото разглеждане на делото да се приложи и обсъди цитирания в данъчния ревизионен акт ДАПВ № 75/13.03.2000 г., за да се прецени коректността на отбелязванията в ДРА на стр. 3, както и да се извърши преценка за компетентността на органа по чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.), респ. чл. 133 и сл. от ДОПК и за валидността на ДРА № 764/28.01.2005 г. При новото разглеждане съдът отново е извършил преценка за наличие на предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди - месеците май и юни 1999 г. по фактурите, издадени от "Си ес алуману" ООД. Направен е извод, че жалбоподателят не е представил доказателства за установяване на обстоятелствата относно предмета на процесните доставки и дали те са били реално осъществени. Относно приложения като доказателство ДАПВ № 75/13.03.2000 г. (с допусната техническа грешка в датата 29.02.2000 г.) съдът е установил, че с него са възстановени суми по ДДС за същите данъчни периоди, каквито са и ревизираните - май и юни 1999 г. Решението е неправилно. Съдът не се е съобразил с мотивите на отменителното решение на ВАС, I отделение. Макар да е споменал в решението си за представения като доказателство и цитиран в данъчния ревизионен акт ДАПВ № 75/13.03.2000 г., не е направил законосъобразни изводи относно валидността на ДРА № 764/28.01.2005 г. Наличието на издаден ДАПВ, с който за данъчни периоди май и юни 1999 г. на "КМ Калето" АД са възстановени суми по ДДС означава, че издаването на ДРА за определени данъчни задължения за същите данъчни периоди може да се извърши само по реда на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.), респ. по чл. 133 и сл. от ДОПК. Произнасянето от данъчните органи отново за същите данъчни периоди, но с друг резултат - при ДАПВ - възстановяване на ДДС, а с ДРА - непризнаване правото на признаване на данъчен кредит за едни и същи данъчни периоди е могло да стане, ако е спазен реда по чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.) или на чл. 133, ал. 1 и чл. 134 от сега действащия ДОПК, което изисква провеждането на различна процедура по възлагане на ревизията, а не по реда на чл. 67 и сл. от ДОПК както е направено в процесния случай. Затова следва да се приеме, че РА в тази му част е издаден от некомпетентен орган, без да е изпълнена процедурата, посочена по-горе и затова е нищожен. Това е така, защото с издаването на ДРА № 764/28.01.2005 г. се посяга на стабилитета на един вече влязъл в сила данъчен акт, какъвто е ДАПВ № 75/13.03.2000 г. Правата по издадения ДАПВ са породили своите правни последици, акта е влязъл в законна сила и се ползва със стабилитет. Разрушаването на стабилитета, както се посочи по-горе може да се извърши само ако се спазва предвидения за това ред - чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.). С изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от 19.12.2007 г. законодателят предвиди, че независимо от прихващане или възстановяване, задължението за данъци се извършва само след ревизия и ако актът е обжалван пред съда, издаването на ревизионен акт е допустимо до издаването на съдебното решение. В процесния случай обаче тази разпоредба не е приложима, тъй като посочените по-горе ДАПВ и ДРА са издадени съответно през 2000 г. и 2005 г. и не касаят периода след 19.12.2007 г. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение е неправилно постановено и затова подлежи на отмяна. Тя се налага от допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата, свързани с указанията, дадени в отменителното решение № 11902/07.11.2008 г. по адм. дело № 6386/2008 г. на Върховния административен съд, I отделение. Решението като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1. АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора и предвид изложеното по-горе ДРА № 764/28.01.2005 г., издаден от ръководител екип при ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 185/18.04.2005 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. Варна в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди през месеците май и юни 1999 г. и съответните лихви бъде прогласен за нищожен. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,