Решение № 9135 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1179/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Стройтранс 2011" ЕООД, гр. Варна против Решение 1343 от 19.10.2023 г., постановено по адм. д. 2651/2022 г. по описа на Административен съд Варна. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението на всички, посочени в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК основания. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател "Стройтранс 2011" ЕООД, гр. Варна, се представлява от адв. Желязкова, която поддържат касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, изложени в касационната жалба в съдебно заседание и в касационната жалба. Ответникът, Агенция "Митници"- гр. София, редовно призован, не се представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в депозирано писмено становище. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил предявения от "Стройтранс 2011" ЕООД срещу Агенция "Митници" иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 367 428,27 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно решение рег. 32-88755/17.03.2021 г. на директора на ТД Митница Варна към Агенция Митници, отменено с влязло в сила решение по адм. дело. 760/2021 г. на Административен съд Варна, както следва: 1) 22 000 лева банкови такси по обслужване на издадена банкова гаранция с реф. 116DSK15105; 2) 38 398,16 лева лихви по договор за заем с Черноморие 2011 ООД от 25.03.2021 г. за периода от 26.03.2021 г. до 18.07.2022 г. (датата на освобождаване на банковата гаранция), лихви по договор за заем с Черноморие 2011 ООД от 29.04.2021 г. за периода от 30.04.2021 г. до 18.07.2022 г. (датата на освобождаване на банковата гаранция) и лихви по договор за заем с Черноморие 2011 ООД от 10.05.2021 г., усвоен на три транша: сумата от 52 000 лева, преведена на 14.05.2021 г. за периода от 15.05.2021 г. до 18.07.2022 г., сумата от 117 000 лева, преведена на 17.05.2021 г. за периода от 18.05.2021 г. до 18.07.2022 г. и сумата от 200 000,00 лева, преведена на 21.05.2021 г. за периода от 22.05.2021 г. до 18.07.2022 г.; 3) 199 000 лева неустойка по договор за заем с Черноморие 2011 ООД от 25.03.2021 г. за периода от 01.01.2022 г. до 18.07.2022 г.; 4) 12 000 лева неустойка по договор за заем с Черноморие 2011 ООД от 29.04.2021 г. за периода от 01.01.2022 г. до 18.07.2022 г.; 5) 74 000 лева неустойка по договор за заем с Черноморие 2011 ООД от 10.05.2021 г. за периода от 01.01.2022 г. до 18.07.2022 г. и 6) 22 030,11 лева неустойка по договор за доставка на стоки с Аурора ЕАД от 10.01.2020 г. За да стигне до този правен резултат, АС - Варна, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е заключил, че по делото не се установява кумулативното наличие на елементите от сложния фактически състав на отговорността на ответника за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е установено, че във връзка с доклад BG002000/1/9А/05.02.2021 г., отразяващ резултатите от митническа проверка, извършена в рамките на последващ контрол относно действията на Стройтранс 2011 ЕООД при поставяне на стоки под режим допускане за свободно обръщение по 19 броя митнически декларации /МД/, е предложено да бъдат предприети действия за вземане под отчет и досъбиране на мита и други държавни вземания - мита А00 в размер на 230 984,95 лева; мита А30 в размер на 23 181,25 лева; ДДС В00 в размер на 674 379,25 лева /общ размер на 928 545,45 лева/, като за обезпечаване им на основание чл. 206а, ал. 1, т. 1 вр. чл. 206б, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. Глава двадесет и четвърта от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, е наложена обезпечителна мярка: запор върху банковите сметки на Стройтранс 2011 ЕООД, както и депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите и суми представени за доверително управление в Банка ДСК АД, УниКредит Булбанк АД и Първа инвестиционна банка АД до размера на 928 545,45 лева, за което е издадено постановление 12/23.02.2021 г. за налагане на обезпечителни мерки /запор/ на директора на ТД Северна морска /понастоящем ТД Митница Варна/ при Агенция Митници и възбрана върху недвижим имот, за която е издадено постановление 13/24.02.2021 г. за налагане на обезпечителни мерки на директора на ТД Северна морска /понастоящем ТД Митница Варна/ при Агенция Митници, с което е наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ по действащите КККР на [населено място] поземлен имот с идентификатор 39459.25.543, находящ се в землището на [населено място], общ. Балчик, обл. Добрич, м-ст Землище на [населено място], с площ 8265 кв.м И двете постановления за налагане на гореописаните обезпечителни мерки запор и възбрана са обжалвани пред директора на Агенция Митници, като с решения Р-122/32-96373/24.03.2021 г. и Р-121/32- 96296/24.03.2021 г. на директора на Агенция Митници, жалбите са отхвърлени като неоснователни. С решение рег. 32-88755/17.03.2021 г. на директора на ТД Северна морска /понастоящем ТД Митница Варна/ при Агенция Митници са взети под отчет публични държавни вземания за вносни мита (А00), окончателни антидъмпингови мита и ДДС (В00) в общ размер на 901 813,92 лева. Цитираният по-горе административен акт е обжалван от Стройтранс 2011 ЕООД по съдебен ред и с влязло в сила решение 904/01.07.2021 г., постановено по адм. дело 760/2021 г. по описа на Административен съд Варна, същият е отменен. АС-Варна подробно е анализирал всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост, като детайлно и в тяхната последователност е изяснил относимите към спора факти. Съдът подробно е анализирал и първия елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, както и необходимостта от кумулативното наличие на всяка една от предвидените в този законов текст материалноправни предпоставки, за да се реализира тази отговорност. Воден от горните фактически и правни установявани, АС- Варна е заключил, че, макар да е налице отменено по съдебен ред като незаконосъобразно решение рег. 32-88755/17.03.2021 г. на директора на ТД Северна морска, предявеният иск е неоснователен, тъй като претендираните вреди са в пряка причинно-следствена връзка не с това отменено решение, а в резултат на наложените обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на дружеството и възбрана върху недвижим имот. За налагането на тези обезпечителни мерки са издадени различни от отмененото по съдебен решение административни актове на директора на ТД Северна морска /понастоящем ТД Митница Варна/ при Агенция Митници , а именно : постановления за налагане на обезпечителни мерки 12/23.02.2021 г. и 13/24.02.2021 г., основани на разпоредбата на чл. 206б, ал. 1 от ЗМ. Тези постановления подлежат на самостоятелен контрол както по административен, така и по съдебен ред, и при проведения такъв не са отменени като незаконосъобразни. Съдът е приел, че това обстоятелство не се променя и от последващото изменение и частична отмяна на наложените обезпечителни мерки с други постановления на същия административен орган. Макар издадени в рамките на производство по издаване на отмененото решение рег. 32-88755/17.03.2021 г. на директора на ТД Северна морска, тези постановления съставляват самостоятелни административни актове и подлежат на самостоятелно обжалване. Съдът е заключил, че отмяната на решението за вземане под отчет на публичните държавни вземания като незаконосъобразно не води автоматично и до незаконосъобразност на наложените в хода на административното производство или преди влизане в сила на акта обезпечителни мерки и законосъобразността им не може да бъде преценявана в производството по чл. 203 и следващите от АПК. По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция като неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е заключил, че исковата претенция е изцяло неоснователна, тъй като не са налице всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Агенция Митници за вреди - твърдените вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно решение рег. 32-88755/17.03.2021 г. на директора на ТД Северна морска, от което са претендират от една страна, а от друга тези административни актове, от които евентуално реално биха могли да се претендират вредите - постановленията за налагане на обезпечителни мерки, с които са наложени запор върху сметките на ищцовото дружество и възбрана върху притежаван от "Стройтранс 2011" ЕООД недвижим имот, , не са отменени като незаконосъобразни по реда на чл. 206б от ЗМ. Обосновано АС-Варна е приел, че отмяната на решението за вземане под отчет на публичните държавни вземания като незаконосъобразно не заличава с обратна сила правните последици от наложените обезпечителни мерки, обективирани в двете постановления за налагане на ПАМ и не ги лишава от правно основание, нито пък води до постановяването им в несъответствие с целта на закона. Макар издадени по повод и в рамките на административното производство по издаване на отмененото впоследствие по съдебен ред като незаконосъобразно решение рег. 32-88755/17.03.2021 г. на директора на ТД Северна морска , постановленията за налагане на обезпечителни мерки са самостоятелни актове, издадени от компетентни за това органи, на самостоятелно основание по чл. 206а от ЗМ т.е. наличие на обезпечителна нужда и подлежат на самостоятелен контрол по реда на чл. 206б от ЗМ. Обстоятелството, че обезпечителните меркизапор и възбрана са наложени в производство по вземане под отчет на публичните държавни вземания, завършило с отменен като незаконосъобразен административен акт, не води до извод за тяхната незаконосъобразност поради лишаването им от основание и цел, тъй като законността им не се проверява с крайното решение, а в самостоятелно развиващото се производство по тяхното обжалване. Само ако постановленията за налагане на обезпечителни мерки са отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни в това самостоятелно производство по обжалването им /какъвто не е конкретният случай/, само тогава от налагането им може да се претендират вреди. По горните съображения претендираните вреди, дори да са реално претърпени, не са в причинно-следствена връзка с отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно решение рег. 32-88755/17.03.2021 г. на директора на ТД Северна морска. Поради липсата на една от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно липса на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт, от който същите се претендират, правилно административният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника Агенция Митници за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в представеното по делото писмено становище, е основателно и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ такова в размер на 100 лв следва да бъде присъдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение