Решение № 2608 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16220/2010 г.

Решение № 2608 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16220/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез юрисконсулт Диана Йовчева, срещу решение № 12931/02.11.2010 г. постановено по адм. дело № 2980/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В жалбата се поддържа че решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Антон Венчев Григоров, моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение, Върховен административен съд, състав на трето отделение, във връзка с жалбата на Антон Венчев Григоров е отменил като незаконосъобразна заповед № К - 91/05.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година, на държавен служител, полицейски инспектор V степен в "Териториална полиция" на група "Опазване на обществения ред и превенция" към Второ Районно управление на МВР - Перник. За да постанови посочения резултат съдът обосновано е приел, че жалбоподателят не е извършил нарушение по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 4 ППЗМВР - затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 ЗМВР, което да е довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от жалбоподателя имущество. В тази връзка правилно е съобразено, че при незавършен състав на придобиването на моторно превозно средство при условията на чл. 144, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, не би могло да се приеме, че същото е станало собственост на Антон Венчев Григоров, а оттам и че за това лице е възникнало задължение да го декларира по реда на чл. 187 ЗМВР вр. чл. 169 ППЗМВР. В този смисъл, обоснован е направеният краен извод, че към момента на издаване на заповедта Антон Григоров не е допуснал нарушението, посочено като фактическо основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, поради което и не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалвания акт. Според настоящият касационен състав, установеното от фактическа страна обуславя извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимите процесуални норми, но в противоречие с приложимия материален закон, както правилно е прието и от първата инстанция. Предвид изложеното, решението, с което оспореният индивидуален административен акт е отменен като незаконосъобразен, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,