Решение № 134 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4905/2007 г.

Решение № 134 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4905/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 701 на 22.06.2007 г. по в. гр. дело № 14/2007 г., с което е отменено решение № 1* от 10.04.2006 г. на Варненския районен съд, ХХХIV състав, по гр. дело № 1981/2005 г. като е отхвърлен иск за делба на четири ниви, подробно описани в съдебния акт. Недоволен от решението е касаторът (ищцата по спора) Е. В. Е. от гр. В., която го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е постановено в нарушение на закона и е необосновано, при което поземлената комисия следвало да представи или изпрати оригинала на решение за връщане на процесната земеделска земя, тъй като грешките на администрацията не водели до погасяване на правата й. От ответника по касация К. М. П. от с. А., Варненска област, представляван от адвокат С от АК-Варна е постъпило възражение (има характер на отговор) по чл. 218г ГПК (отм.), в което се заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че липсва валидно реституционно решение, с което да е възстановена собствеността върху процесната земеделска земя на М. А. М., тъй като решение № А-02/24.09.1999 г. на ОСЗГ с. А. е оспорено, а оригиналът не е представен. Касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Въззивната инстанция е извършила всички действия, задължението за които произтича от императивни разпореди на закона, гарантиращи пряко достигане до материалната истина. Съобразено е процесуалното поведение на страните и доказателствената тежест е разпределена правилно. При посочените факти правилно е прието, че не е доказана съсобственост върху имотите - предмет на делбата, поради което искът е отхвърлен. При отсъствие на служебно начало към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт не съществува задължение за съда да събира доказателства, а с оглед доводите в исковата молба, респ. въззивната жалба страната е следвало да ангажира с допустимите от закона средства необходимите доказателства в подкрепа на своите твърдения, респ. възражения. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение