Решение № 6418 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8838/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Н. В. от гр. Хасково против Решение 580/14.07.2023 г., постановено по адм. дело 1084/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 1012-26-410-3 от 20.10.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково, потвърждаващо разпореждане [номер]/3/прот.N01260/11.07.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково. С последното, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО, е изменена отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.В.. Касаторът поддържа доводи за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което иска същото да се отмени изцяло, както и оспореният административен акт. Ответникът директорът на ТП на НОИ Хасково, в писмен отговор, чрез гл. юрисконсулт Т. Запрянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и да се присъдят в полза на ТП на НОИ Хасково разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1012-26-410-3 от 20.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалба с вх. 1012-26-410/26.09.2022 г., подадена от М. В., против разпореждане [номер]/3/прот.N01260/11.07.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково. С него е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. В. по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО. От фактическа страна по делото е установено следното: Със Заявление 2113-26-2688 от 14.12.2016 г., В. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е представила документи, доказващи осигурителния стаж и доход, вкл. Удостоверение УП-3 34/26.03.2004 г., издадено от Мероприятие Ученическо хранене гр. Момчилград, за периода от 16.05.1982 г. до 14.05.1984 г. 2 г., 00 м., 14 дни. С разпореждане [номер]/14/пр.N01089/07.03.2017 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ Хасково, е отпусната желаната пенсия, считано от 13.12.2016 г. Пенсионният орган е приел, че към датата на отпускане на пенсията зачетеният стаж на В. е в размер на 39 г., 04 м. и 12 дни. Във връзка с извършени контролни процедури относно верността на документите по пенсионните досиета, издадени от рисков осигурител Мероприятие Ученическо - хранене Момчилград, е изискано от Обединено счетоводство Образование- гр. Момчилград да извърши проверка и да потвърди достоверността на Удостоверение УП 3 34/26.03.2004 г., издадено от Мероприятие Ученическо хранене, гр. Момчилград за периода от 16.05.1982 г. до 14.05.1984 г. общо 02 г. 00м. и 14 дни, на длъжност Ученическо хранене Момчилград - фактуристка. Община Момчилград уведомява, че Мероприятие Ученическо хранене- гр. Момчилград е самостоятелно звено от 01.06.1983 г. до 01.10.1996 г., след което е закрито и архива на закритата организация е предаден за съхранение в Обединено счетоводство Образование. Удостоверение УП 3 34/26.03.2004 г. не е издадено от Обединено счетоводство Образование, но лицето М. В. фигурира в разплащателните ведомости за периодите от 08.06.1983 г. до 10.12.1983 г. и от 01.01.1984 г. до 01.05.1984 г. с обща продължителност 10 месеца и 09 дни. Установено е още, че В. не фигурира в разплащателните ведомости на осигурителя Ученическо хранене ЕООД- гр. Кърджали за периода от 16.05.1982 г. до 14.05.1984 г. Осигурителят Обединено счетоводство Образование- гр. Момчилград издал ново Удостоверение УП-3 161/18.05.2022 г., по което на В. е зачетен осигурителен стаж за периодите от 08.06.1983 г. до 10.12.1983 г. и от 01.01.1984 г. до 01.05.1984 г. и майчинство за периода от 16.05.1982 г. до 26.05.1982 г. Предвид горното, пенсионният орган, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО, е изменил отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е обжалвано пред горестоящия административен орган директора на ТП на НОИ Хасково, който в образуваното по реда на чл. 117, ал. 3 КСО се е произнесъл с процесното Решение 1012-26-410-3/2022 г., като е приел издаденото разпореждане за правилно и законосъобразно. При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се отмени или измени от органа, който го е издал, в случай, че пенсията е определена в неправилен размер. В конкретния случай, след представяне на новото Удостоверение УП 3 са налични документи за един период от време, но с различно съдържание. Посочил е, че В. не е представила доказателства, които да оборят констатациите на административния орган и че същата носи отговорност за декларираните от нея данни в заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Позовал се е на чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и е формирал решаващ довод, че за процесния период е относимо новото удостоверение УП - 3 от 18.05.2022 г. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Хасково инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. При правилно установените факти от съществено значение за решаване на спора е изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган обосновано и при точна преценка на относимите доказателства и установените данни в хода на административното производство е счел, че с оглед новото Удостоверение УП-3 161/18.05.2022 г., на В. се зачита осигурителен стаж за периодите 08.06.1983 г. до 10.12.1983 г.; от 01.01.1984 г. до 01.05.1984 г. и е зачетен осигурителен стаж за периода на майчинство от 16.05.1982 г. до 26.05.1982 г. Общо положеният стаж по УП -3 от 18.05.2022 г. възлиза на 00 г. 10 м. и 02 дни., предвид което с процесното разпореждане е редуциран общият осигурителен стаж от трета категория на В. от 39 г. 04 м. и 12 дни до 38 г. 02 м. и 27 дни. Данните в гореописаното удостоверение не са оборени от жалбоподателката пред административния съд и не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, като правилно е отбелязано, че за административния орган не съществува задължение да доказва отрицателния факт, че В. не фигурира в определен период в разплащателните ведомости. Неоснователно е възражението на касатора, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради наличието на документи с различно съдържание досежно осигурителния й стаж, въпреки което не са допуснати до разпит свидетели за установяване на релевантния за спора стаж. За установяване на придобития осигурителен стаж и осигурителен доход нормите на чл. 40, ал. 1 - 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) изрично изискват писмени доказателства и изключват допустимостта на свидетелските показания. На основание чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, издаден съгласно ал. 3 въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Искането на жалбоподателя за установяване на осигурителния му стаж чрез разпит на свидетели е недопустимо. Свидетелските показания не са годно доказателствено средство за установяване на факти, пораждащи осигурителни правоотношения. Относно възраженията на В., че според НПОС и КСО пенсионерите не могат да носят последствията от липса на отбелязвания в разплащателните ведомости, съдът отбелязва, че това обстоятелство само по себе си не е пречка да се установи действителният осигурителен стаж и доход на лицето. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че тя носи отговорност за декларираните в заявлението за отпускане на пенсия данни и приложените към него документи. Документите за осигурителен стаж и доход се издават по утвърден образец от съответните осигурители по чл.40, ал.2 и 3 от НПОС, въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Както бе посочено по- горе, касаторката е декларирала къде, кога и при кой осигурител е работила и съобразно събраните от трето неучастващо по делото лице доказателства се установява категорично, че изводите на административния орган са правилни, в случая- за определените периоди информацията от представеното Удостоверение УП 3 161/18.05.2022 г. С оглед на гореизтъкнатите съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото като правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по жалбата-ТП на НОИ- Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100,00 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,