Решение № 8493 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15131/2010 г.

Решение № 8493 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15131/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Яна Георгиева и "ЗАИ" АД - гр. Берковица срещу решение № 431/26.10.2010 г., постановено по адм. дело № 251/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Яна Георгиева обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 1200900265/28.12.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Монтана, потвърден с решение № 107/04.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново за увеличения финансов резултат на "ЗАИ" АД - гр. Берковица със сумата от 19 066,87 лв. за 2007 г. и определения въз основа на това увеличение допълнителен корпоративен данък. Обжалва се решението и относно разноските за сумата от 55,18 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решенето в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът погрешно е изтълкувал фактите и обстоятелствата по делото, както и не е преценил правилно доказателствения материал по делото и установената фактическа обстановка, което според него е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въз основа на тези нарушения, според касатора съдът неправилно е изтълкувал относимите материалноправни норми. В касационната жалба се съдържа оплакване, че решаващият състав погрешно е формирал вътрешното си убеждение по отношение на спорния предмет, което не съответства на действителното фактическо положение и е основание за отмяна поради необоснованост на решението. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на "ЗАИ" АД срещу ревизионния акт, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 218,20 лв. Ответникът по тази касационната жалба "ЗАИ" АД - гр. Берковица не е изразил становище. "ЗАИ" АД - гр. Берковица обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 1200900265/28.12.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Монтана, потвърден с решение № 107/04.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново за отказано преотстъпване на корпоративен данък за 2007 г. в размер на 25 824,67 лв. Релевира се оплакване за допуснато от съда нарушение при прилагането на материалния закон, което представлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Основно касаторът се оплаква, че съдът неправилно е приложил чл. 182 и чл. 184 ЗКПО с твърдения, че от реализацията на произведената през 2007 г. продукция не може да се направи извод, че преотстъпеният данък с данъчна декларация, подадена през 2008 г. е използван за инвестиране в активи, свързани с износ за трети страни или държави-членки. В този смисъл касаторът излага доводи, че с преотстъпеният данък дружеството не е финансирало производството на абразивни продукти. Подробни съображения са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението на съда и отмяна на ревизионния акт в посочената част. Писмени бележки са постъпили от процесуалния представител на "ЗАИ" АД адв. Сашо Пенов, в които се съдържа искане и за присъждане на направените от дружеството разноски по делото. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Яна Георгиева я оспорва в подробно изложени съображения в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, тъй като неправилно съдът е приел, че има противоречие между чл. 61д ЗКПО (отм.) и т. 3.2 от СС-20 и за неоснователност на жалбата на "ЗАИ" АД - гр. Берковица поради това, че за 2007 г. дружеството не е отговаряло на условията за инвестиране и затова не може да се приложи чл. 184 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Относно коригирането на финансовия резултат на "ЗАИ" АД през 2007 г. по повод преотстъпения корпоративен данък през 2004 г. на основание чл. 61д ЗКПО (отм.) и закупените с него ДМА, първоинстанционният съд е приел, че е налице противоречие между чл. 61д ЗКПО (отм.) и т. 3.2 от СС-20. Съдът е приел за законосъобразно отчитането на преотстъпения данък през 2004 г. в резерви, както е повелявал законът по това време. Установено е от данните по делото и съдът ги е възприел, че с преотстъпения данък дружеството е закупило хладилно оборудване и климатична инсталация, които са включени в данъчния и счетоводен амортизационен план за 2007 г. и са начислени амортизации. Незаконосъобразно е според съда непризнаването от приходните органи на разходите за начислените амортизации през 2007 г. и отчитането им като приходи, тъй като според решаващият съдебен състав приложима за 2007 г. е разпоредбата на чл. 168 ЗКПО. В този смисъл съдът е обсъдил, че дори да се приеме тази правна норма и след отмяната й, то преотстъпения данък се отчита в собствения капитал, а отчетната с/ка 118 е част от него. Позоваването от страна на приходния орган на т. 3.2 от СС-20, съдът е приел за неправилно, тъй като противоречи на законовата разпоредба, като се има предвид, че счетоводните стандарти са подзаконови нормативни актове. Затова съдът е приел, че правилно дружеството е отчело преотстъпеният данък като резерви, а не като финансиране. За отказа на приходните органи за преотстъпване на корпоративния данък на "ЗАИ" АД за 2007 г., първоинстанционният съд се е позовал на чл. 184 във връзка с чл. 182 ЗКПО и е направил извод, че то не е отговаряло на условията за преотстъпване. Основният мотив за това на съда е, че през 2007 г. "ЗАИ" АД е инвестирало в активи, използвани за дейности, свързани с износ за трети страни или държави-членки. По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Първоинстанционният съд правилно е възприел фактите по делото, според които дружеството е преотстъпило корпоративния си данък за 2004 г. на основание действащата за този период разпоредба на чл. 61д ЗКПО (отм.) и го е отчел като резерви. Дружеството е изпълнило изискванията на чл. 61е ЗКПО (отм.) и е инвестирало средствата от преотстъпения корпоративен данък в закупуване на ДМА - хладилно оборудване и климатична инсталация, включени в данъчния и счетоводен амортизационен план за 2007 г. и за тях са начислени амортизации. Амортизацията представлява разход и се получава в резултат на разсрочване на амортизируемата стойност през срока му на годност, който е предполагаем - аргумент от НСС-4 "Отчитане на амортизации" (отм.). Неправилно приходните органи не са приели разходите за амортизации и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са законосъобразни, че не е следвало да се преобразува финансовия резултат на "ЗАИ" АД на основание чл. 78 ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г. (в ревизионният акт правното основание за преобразуването е чл. 77 ЗКПО, но то е променено на чл. 78 ЗКПО с решението на решаващия орган). Неправилно съдът е приел, че е налице противоречие на разпоредбите на СС-20 и ЗКПО, тъй като към момента на преотстъпването е бил в сила НСС-20. И в двата стандарта е прието, че правителствените дарения се отчитат като финансиране в счетоводния баланс, освен когато в нормативен акт е предвидено да се отчитат като резерви. Към момента на преотстъпване на корпоративния данък разпоредбите на чл. 61е във връзка с чл. 61д ЗКПО (отм.) регламентират, че престъпления данък се отчита като резерви и такова осчетоводяване е извършено от ревизираното дружество. Обстоятелството, че за 2007 г., когато данъчно задълженото лице е отчело разходи за амортизации за активите, закупени със средствата от преотстъпения данък законовата разпоредба на чл. 168 ЗКПО предвижда, че преотстъпения данък се отчита в собствения капитал не води до други изводи. Правилно решаващият съдебен състав на административния съд е приел, че отчетната с/ка 118, по която е отчетен преотстъпения данък е елемент от собствения капитал. Това е така, тъй като съгласно чл. 20 ЗСч собственият капитал представлява капитал, резерви, финансов резултат и печалба, както и непокритите загуби от минали години. Правилно съдът е проследил във времето законодателната уредба на преотстъпването на корпоративния данък, включително и през 2008 г., за която в СС-20 отново е регламентирано, че преотстъпения данък се отчита като резерви. Макар тази законодателна уредба да е относима към настоящия казус, тя показва намерението на законодателя да уеднакви разпоредбите на счетоводния стандарт със законовите норми. Предвид гореизложеното в тази част обжалваното решение е постановено правилно и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на "ЗАИ" АД. Разпоредбата на чл. 184 ЗКПО, в сила от 01.0.2007 г. регламентира, че корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто за данъчната печалба на задължените лица за извършваната от тях производствена дейност, като т. 1 от тази разпоредба конкретизира условието, което трябва да бъде изпълнено, за да се извърши преотстъпването, а именно: данъчно задълженото лице да осъществява производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година безработицата е 35 на сто или повече по-висока от средната за страната. Това изискване на закона е налице за "ЗАИ" АД и по него не се спори между страните по делото, а останалите условия са по чл. 188, съответно по чл. 189 ЗКПО. Правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 182 е обща спрямо чл. 184 и сл. от ЗКПО, тъй като урежда случаите, в които данъчно задължените лица не могат да ползват данъчни облекчения, като в ал. 2, т. 7 на същата разпоредба се предвижда, че не се ползва облекчение, когато се инвестира в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки. По делото безспорно е установено, че "ЗАИ" АД осъществява износ за трети страни/държави членки, поради което преференцията по чл. 184 ЗКПО е неприложима за него и като е приел това, съдът е постановил правилно решение. След като дружеството е заявило, че ще преотстъпва 100 на сто корпоративния си данък за 2007 г., то трябва да отговаря на всички законови изисквания и да не са налице за него отрицателните предпоставки на чл. 182 ЗКПО. Законът наистина не е предвидил преотстъпване на данъка на части, с оглед оплакването на касатора, че не цялото му производство е насочено за износ. Обстоятелството, че в заключението на съдебно-счетоводната експертиза е изчислен прихода от продажби на вътрешния пазар - 27 585,43 лв. и от продажби за трети страни - 1 443,89 лв. не води до други изводи, тъй като не може да се установи, че с преотстъпения данък за 2007 г. дружеството не е инвестирало активи за износ, а само за производство, продажбите от които са за страната. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че и в тази част решението на съда не страда от пороци, които да водят до отмяна на решението. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направените искания за разноски, на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като тази страна в касационното производство не се представлява от юрисконсулт, а и такова е присъдено от първоинстанционния съд и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция. На "ЗАИ" АД следва да се присъдят 25 лв. разноски за държавна такса, тъй като няма данни други разноски да са направени за касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,