Решение № 432 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2933/2019 г.

Решение № 432 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2933/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на Е. Азов против решение № 7604/14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 6368/2018 г. на Административен съд С. - град. С решението дирекцията е осъдена да заплати на Е. Азов сумата от 750 лв., представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода 06.03.2013 г. – 14.07.2014 г., вследствие неосигурени адекватни условия в Следствения арест на гр. С., бул. "Г. М. Димитров", като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 80 000 лв., както и за периода след 14.07.2014 г. - 24.07.2014 г. Касаторът Е. Азов обжалва решението в частта, в която искът му е отхвърлен, с оплаквания, че размерът на обезщетението е малък. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да му се присъди пълният размер на претендираното обезщетение. К. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) обжалва решението в осъдителната му част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в Следствения арест на гр. С., бул. "Г. М. Димитров". Моли се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, като се отхвърли предявеният иск. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", С. е осъдена да заплати на Е. Азов сумата от 750 лв., представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода 06.03.2013 г. – 14.07.2014 г., вследствие неосигурени адекватни хигиенно – битови условия в Следствения арест на гр. С., бул. "Г. М. Димитров", като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния му размер. Съдът е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че ищецът е бил задържан в Следствения арест на гр. С., бул. "Г. М. Димитров" от 06.03.2013 г. – 14.07.2014 г., след което е приведен в ЗО [населено място] за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". Съдът е установил, че лисвало наличието на достатъчна жилищна площ и денонощно ползване на санитарен възел, отопляването е било неподходящо, липсвало естествено осветление и достъп на чист въздух. При така установени факти, съдът е приел за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на в Следствения арест на гр. С., бул. "Г. М. Димитров", която е в териториалната структура на ГДИН. Съдът е посочил, че не е опровергана презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, а е доказано нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, довело до уронване на човешкото достойнство. За претърпените вреди съдът е определил обезщетение съобразно чл. 52 ЗЗД в размер на 750 лв. Решението е правилно. Не са налице посочените от страните касационни основания. Решението е изцяло съобразено с материалния закон. Обосновани са изводите на съда, че за процесния период ищецът е бил подложен на унизително отношение поради липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, отопляването е било неподходящо, не е имало достатъчно проветряване и осветяване на затворническото помещение. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдебната практика на националните съдилища и на Европейския съд по правата на човека в последните години е константна в смисъл, че недостатъчната площ на спалните помещения, лошото осветление, недостатъчният приток на чист въздух, липсата на санитарен възел и достъп до течаща вода кореспондират на понятието "нечовешко" и "унизително" отношение, като превишават целите на изтърпяване на наказанието. Поради това изводите за основателност на претенцията в частта за нарушение по смисъла на чл. 13 вр. чл. 3 от ЕКПЧОС са обосновани и се споделят от настоящия съдебен състав. Държавата следва да гарантира, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Затова съдът правилно е приел, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 284 ЗИНЗС за частично уважаване на исковата претенция. Правилни и обосновани в съответствие с доказателствата са изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на Следствения арест на гр. С., бул. "Г. М. Димитров" при осъществяване на административна дейност, налице са настъпили вреди за ищеца, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното бездействие. Настоящият състав намира, че в конкретния случай решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕСПЧ, отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и предвид липсата на данни за настъпили вредни последици за него извън обичайните за лицата, поставени в такива условия, въз основа на което и след приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД е определил размер на обезщетението по справедливост. Мотивираният извод на съда за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и със закона. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение