Решение № 5544 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9526/2014 г.

Решение № 5544 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9526/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Асен Петров Трифонов от гр. Пловдив срещу решение № 1104 от 23.04.2014 г., постановено по административно дело № 1545/2013 г. от Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗЛС-5 от 18.05.2013 г. на Командира на военно формирование 52410-Пловдив. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Командира на военно формирование 52410-Пловдив не взема становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Жалбоподателят е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание след като от събраните по делото доказателства е установено, че на 13.02.2013 г. около 07,40 часа Трифонов, управлява собствения си лек автомобил след употреба на алкохол (1,48 промила). По отношение на този факт на извършеното нарушение няма спор между страните. Със заповедта предмет на производството пред Административен съд Пловдив на Трифонов е наложено наказание за извършено нарушение по чл. 114, т. 4 и чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войскова служба на въоръжените сили на Република България и т. 3 от заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната на Република България. По делото няма доказателства, че министерската заповед е съобщена на Трифонов, въпреки, че в протокола за извършената проверка да е прието за установено, същата е прочетена пред целия личен състав на военното формирование, а и касаторът не твърди обратното. Същевременно дисциплинарното наказание е наложено за извършено нарушение по чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава, забраняващ на военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в страната, а в случая Трифонов нарушава чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата. Неоснователен е неваденият довод, че служебното правоотношение на Трифонов е било прекратено към момента на издаване на заповедта поради изтичане на срока на договора. От събраните по делото доказателства се установява, че същият е заемал длъжност във ВС на РБ по силата на договор за военна служба № 36-49/15.05.2010 г., който е със срок три години. В съответствие с разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 2 от Правилника за приложение на Закона за въоръжените сили на Република България на 07.02.2013 г. Трифонов подава рапорт да бъде удължен срокът на договора, като командирът на формированието още същия ден е дава положително становище. Обстоятелството, че в деня на изтичане на срока на договора касаторът е отправил уведомление, че счита договора за прекратен не прекратява действието на същия, тъй като съгласно чл. 66, ал. 3 ППЗОВСРБ същият е могъл да оттегли предложението си за удължаване на срока до един месец от изтичане на срока на договора или в случая до 15.04.2013 г. Неоснователен е изводът, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 200 ЗОВСРБ, тъй като същата е издадена след изтичане срока на разрешения му от медицинските власти отпуска поради временна нетрудоспособност. Правилен и съответен на закона е изводът на съда, че заповедта е постановена в предвидените от законова срокове, тъй като съгласно чл. 249, ал. 4 ЗОВСРБ сроковете за налагане не дисциплинарните наказания, посочени в ал. 1 и 2 на същия текст спират да текат. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение