Решение № 15244 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3488/2010 г.

Решение № 15244 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3488/2010 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Белоградчик против решение № 196 от 30.12.2009 г. по адм. дело № 262/2009 г. на Видинския административен съд. Касаторът поддържа недопустимост на обжалваното решение, алтернативно - неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответниците - Милчо Илиев Иванов от с. Рабиша, област Видин, и Общинска избирателна комисия за местни избори - гр. Белоградчик, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна, а решението на административния съд - неправилно. Върховният административен съд, III отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Видинският административен съд е осъдил на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Общинската избирателна комисия за местни избори - Белоградчик и Община Белоградчик да заплатят на Милчо Илиев Иванов от с. Рабиша, област Видин, обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от нищожен административен акт - решение № 110 от 22.01.2008 г. на ОИКМИ - Белоградчик, в размер на 5493,08 лв. и лихва за забава, както и законна лихва от момента на предявяването на иска. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че искът е допустим спрямо двамата ответници: спрямо ОИКМИ - поради това, че вредите произтичат от неин нищожен административен акт, а спрямо Община Белоградчик - с оглед разпоредбите на чл. 7 ЗОДОВ и на чл. 205 АПК и поради това, че нито ОИКМИ, нито ЦИКМИ са юридически лица, а финансирането на тяхната дейност се осъществява от държавата, в частност от общините. Като допълнителен аргумент за това, че общината следва да отговаря по иск за обезщетение по ЗОДОВ, е приел и обстоятелството, че възнагражденията на избраните кметове на кметства се изплащат от бюджета на общината и тъй като съгласно чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, то в случая такова лице се явявала Община Белоградчик. По същество съдът е приел, че са налице установените в закона кумулативни предпоставки за признаване право на обезщетение на ищеца, а именно: отменен административен акт, вреда, настъпила в патримониума на ищеца, и причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Така постановеното решение е недопустимо. Същото е постановено при липса на надлежна пасивна легитимация. Съгласно чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В конкретния случай вредите за ищеца са причинени от акт на Общинската избирателна комисия за местни избори - Белоградчик, но, както правилно в това отношение е приел административният съд, нито ОИКМИ, нито ЦИКМИ са юридически лица. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия за местни избори назначава общинските избирателни комисии и издава методически указания за работата на общинските и секционните избирателни комисии по прилагането на този закон, но ЦИК не е юридическо лице, поради което искът е следвало да бъде насочен срещу Министерския съвет - органът, който съгласно чл. 8, ал. 1 ЗМИ осъществява организационно-техническата подготовка на изборите във взаимодействие с избирателните комисии. Разходите по организационно-техническата подготовка на изборите (чл. 9, ал. 1 ЗМИ), както и възнагражденията на членовете на избирателните комисии се покриват от държавния бюджет, изпълнението на който е възложено на Министерския съвет. Поради това следва да се приеме, че отговорност за действията на изборната администрация носи Министерският съвет на РБ, следователно той е пасивно легитимиран да отговаря по исковете. Исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Затова на основание чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 АПК е, че законодателят изрично посочва срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията. Надлежната процесуална легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 ГПК или да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник. Съдът е длъжен да даде указания само във връзка с надлежното упражняване на правото на иск. По изложените съображения обжалваното решение като недопустимо следва да се обезсили, а образуваното съдебно производство - да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд - III отделение,