Решение № 1524 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2015 г.

Решение № 1524 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба на министъра на околната среда и водите чрез гл. юрк. Пенева за тълкуване на влязлото в сила Решение № 2236 от 19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 12017/2015 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, в частта с която се отменя Заповед № 105/05.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с която е поправена очевидна фактическа грешка в предходна негова Заповед № РД-664/22.08.2012 г., в частта й, в която в границите на защитена местност "Беглик таш" са включени, както следва: 1. част от имот с кадастрален номер 67800.47.25 по КК и КР на местността "Аркутино", община Созопол, целият с площ от 311 259 кв. м., а именно: частта от имота, заключена между червени точки № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 1 и повдигната в електриково жълт цвят на Комбинирана скица – Приложение 1 към приетата по делото на 13.11.2017 г. тройна съдебно-техническа експертиза; 2. част от имот с кадастрален номер 58356.507.10 по КК и КР на местността "Аркутино", община Приморско, целият с площ от 254 274 кв. м., с площ на тази част 15 682 /петнадесет хиляди шестстотин осемдесет и два/ м., заключена между зелени точки № 15, 16, 17, 18, 19, 15 и повдигната в зелен цвят на Комбинирана скица – Приложение 1 към приетата по делото на 13.11.2017 г. тройна съдебно-техническа експертиза. Комбинираната скица - Приложение към приетата по делото на 13.11.2017 г. тройна съдебно-техническа експертиза, приподписана от съдебния състав, съставлява неразделна част от съдебното решение. Иска се изричното определяне частите от горепосочените имоти с кои координатни точки по координатния регистър кореспондират. Редовно призован за съдебно заседание, министърът на околната среда и водите, се представлява от юриск. Китова, която поддържа касационната жалба, а по същество иска тълкуване на "непълнотата в диспозитива" на процесното решение по съображения, подробно изложени в депозираната молба. Поддържа и подадения отговор срещу възражението на насрещната страна "Аркутино" ЕАД със седалище гр. Бургас. Ответникът по молбата за тълкуване, "Аркутино" ЕАД – гр. Бургас, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от адв. Д. Илиева, която оспорва молбата за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмено становище и устно – в хода по същество. Счита, че действителната воля на съда е ясно и точно обективирана в съдебното решение. За да се произнесе по молбата за тълкуване, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Решението на ВАС, тричленен състав на трето отделение, предмет на настоящото производство по чл. 251 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, е оставено в сила с Решение № 7438/05.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4499/2018 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав на I-ва колегия. Съобразно доктрината и установената съдебна практика, на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК подлежат неясните решения - такива, от чиито диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения с решението правен спор. Освен това на тълкуване подлежи само диспозитивът на съдебното решение, с който се установява действителното правно положение между страните по спора и който единствено се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и е мотивите на съдебното решение. Последните не се ползват със сила на пресъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на съдебното решение (съгл. т. 18 от ТР № 1/2001 г. по т. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС). На следващо място следва да бъде отбелязано, че чрез тълкуване не могат да се дават указания как да се осъществят правните последици на влезлия в сила съдебен акт. Тълкуването не е средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение и какви конкретни действия следва да предприеме административния орган в качеството му на орган по изпълнението в хипотезата на чл. 271 от АПК. Предвид гореизложеното Върховният административен съд намира, че процесното съдебно решение не се нуждае от тълкуване. Така постановеният диспозитив на съдебното решение по настоящето дело ясно и еднозначно отразява волята на съда по разрешения с него правен спор. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно формулирана, базирана е на фактите по делото и приложимите въз основа на тях правни норми. Нещо повече - наведените в молбата за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение основания са били развити като касационни основания в предявената срещу същото решение касационна жалба, по повод която е образувано адм. д. № 4499/2018 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Първа колегия. С решение № 7438 от 05.06.2018 г. по адм. д. № 4499/2018 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Първа колегия, решението, чието тълкуване се иска в настоящото съдебно производство е оставено в сила като правилно. С постановяване на решението на петчленния съдебен състав на ВАС, Първа колегия развитите в касационната жалба доводи са преклудирани и не могат да бъдат излагани повторно, вече като основание за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение. По горните съображения молбата на министъра на околната среда и водите за тълкуване на влязлото в сила Решение № 2236 от 19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 12017/2015 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение е неоснователна, и следва да бъде отхвърлена с произтичащите от това правни последици. Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение