Решение № 33 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11544/2015 г.

Решение № 33 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11544/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане против решение № 4617/30.06.2015 г. по адм. дело № 8756/2012 г. Административен съд С. - град, в частта, в която агенцията е осъдена да заплати на Е. Б. П. - Сливкова, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) сумата 5329.09 лв., представляваща обезщетение за периода 06.07.2012 г. - 06.01.2013 г., заедно с лихва в законния размер, считано от 19.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1 195,00 лв. разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението в осъдителната част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие със закона и не се обоснова от събраните доказателства. Моли решението в оспорените части да бъде отменено. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд в обжалваната част да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че ищцата Е. П. има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за посочения в исковата молба период. По делото е установено, че заповед № РД 01-766/05.07.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № ЧР-2-62/06.07.2012 г. на същия административен орган, с която служебното й правоотношение е прекратено са отменени с решение № 5516/15.08.2013 г. по адм. дело № 8280/2012 г. на Административен съд С. - град, влязло в сила на 19.03.2014 г. (отбелязване върху съдебния акт). На това основание, със заповед № ЧР-1-495/31.03.2014 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане Петкова е възстановена на предишната длъжност "директор" на дирекция "Социално подпомагане" - Сандански, считано от 01.04.2014 г., с основно възнаграждение в размер на 930,00 лв. След прекратяване на служебното правоотношение през времето от 09.07.2012 г. до 01.08-2012 г. ищцата работи по трудов договор и получава възнаграждение в размер на 900.00 лв. През останалата част на посочения в исковата молба шестмесечен период Петкова не е работила по служебно или трудово правоотношение е не е получавала възнаграждение. При тези данни правилно административният съд приема, че Петкова има право на обезщетение в размер на основното месечно възнаграждение за период от 6 месеца, през който не заема държавна служба и не работи по трудово правоотношение, като се съобрази полученото от нея на основание трудов договор възнаграждение. Законосъобразно е и заключението, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на база индивидуалната основната заплата, определена на служителката от органа по назначаването, към момента на признаване на уволнението за незаконно и възстановяването й на длъжността. Индивидуалното месечно възнаграждение на служителката е в границите, посочени в чл. 7, ал. 1 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, поради което следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението. Доводът, че за база на обезщетението следва да се приеме минималният размер на възнаграждението, предвидено за длъжността, в какъвто смисъл е представената от агенцията служебна бележка, не може да бъде споделен. Такова изискване с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не е въведено, а и в случая на служителката е определена индивидуална заплата за заеманата длъжност съобразно изискванията на чл. чл. 7, ал. 1 от наредбата, която следва да се съобрази при определяне на обезщетението. С оглед изложеното правилно административният съд приема, че ищцата има право да получи обезщетение в размер на индивидуалната основната работна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно за период от шест месеца. На това основание и с оглед данните за получено възнаграждение по трудов договор за част от периода, правилно и в съответствие с доказателствата съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение на посоченото основание и период е 5 329,09 лв. Законосъобразно и обосновано от доказателствата е и заключението, че искът е основателен в този размер, а за разликата над посочената сума следва да се отхвърли. Задължението е парично, поради което правилно е преценено, че при неизпълнение агенцията дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата или считано от 19.03.2014 г. (дата на признаването на уволнението за незаконно). В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 по т. гр. дело № 3/2004 г. на ВКС. Възражението на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно становищата на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на изразените тези. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени подробни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон и размера на дължимото обезщетение. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд С. - град е валидно, допустимо и правилно и на са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Агенция за социално подпомагане следва да заплати на ответницата по касационната жалба Е. П. сумата 850.00 лв., разноски в касационната производство, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,