Решение № 8171 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10941/2013 г.

ВАСV отделение16.06.2014 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение от 20.06.2013 г, постановено по адм. дело № 2446/2013 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ангел Атанасов Георгиев от град Бургас срещу заповед рег. № 1Бс-445/14.02.2013 г. на полицейски орган - инспектор в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност"/на която правоприемник е ДАНС/, с която е разпоредено задържането му на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8171 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10941/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на полицейски орган при Държавна агенция "Национална сигурност" /ДАНС/ - град София против решение от 20.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2446/2013 г. от Административен съд София - град. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Ангел Атанасов Георгиев от град Бургас, чрез пълномощника си адв. Николов поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед рег. № 1Бс-445/14.02.2013 г. на полицейски орган - инспектор в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност"/на която правоприемник е ДАНС/, с която е разпоредено задържане на Ангел Атанасов Георгиев, на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорвания индивидуален административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в нарушение на материалния закон. От доказателствата по административната преписка са установени следните факти: Съгласно пр. пр. № 4-1803/2012 г. по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура /СГП/ и ДП № 19/2013 г. по описа на ГДБОП е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В хода на разследването са събрани доказателства, сочещи за приготовление за извършване на престъпления по чл. 304б, ал. 1 от НК и чл. 302 във вр. с чл. 301 от НК от лицата Марин Стефанов и касационния ответник Ангел Георгиев. Във връзка с посоченото разследване на 14.02.2013 г. за времето от 18.00 до 20.25 часа е извършен обиск на лице и претърсване /за които са изготвени протоколи от 14.02.2014 г./, като при извършените процесулани действия от касационния ответник са иззети две банкноти с номинал от 50 лева всяка от тях, върху които експертите са установили обработка с флуоросфециращо вещество и оставена дактилоскопска следа, които са предадени за извършване на експертиза. От съдържанието на приложеното удостоверение от СГП № 4-1803/2012/01.03.2013 г. се установява също така, че независимо, че Георгиев към момента на задържането му по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е бил разпитан в качеството му на свидетел, събраните данни със специални разузнавателни средства са сочели за извършване на престъпление, за което към момента на задържането на Георгиев и адвокат Стефанов е било образувано досъдебно производство. При тези доказателства АССГ е изложил мотиви в насока, че заповедта е издадена при липса на доказателства, установяващи наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като целта на мярката по цитираната разпоредба е да попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Първоинстанционният съд е приел, че доказателствата по преписката не сочат за наличието на нито една от визираните хипотези, поради което целта на мярката "задържане за срок от 24 часа" е несъразмерна на извършеното деяние. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 209 от НК, и за приготовление за извършване на престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК, по силата на която норма: "Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева". Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Налице са и фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 63 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. В хода на съдебното производство пред АС, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от Георгиев престъпление, които са обосновали необходимостта от задържането му. В конкретния случай административният орган е приел наличието на хипотезата "да се попречи да се извърши друго престъпление, както и да се осуети наказателно преследване". Нормата на разпоредбата на чл. 63, т. 1 от ЗМВР дава правомощия на полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В хода на съдебното производство пред АС, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено престъпление, които са събрани преди задържането му и които данни са били предпоставка за задържането му за срок от 24 часа за установяване на съпричастност на лицето с извършеното деяние. Поради това изводите на АССГ, че към момента на задържането полицейският орган не е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето, а е направил това след задържането му, са необосновани и в противоречие с представените по делото писмени доказателства и в този смисъл мотивите в оспореното решение противоречат на приложимите материалноправни разпоредби. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящият състав следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на на Ангел Атанасов Георгие срещу заповед рег. № 1Бс-445/14.02.2013 г. на полицейски орган - инспектор в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност"/на която правоприемник е ДАНС/, с която е разпоредено задържането му на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. Разноски от административния орган не са претендирани и пред двете съдебни инстанции, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

4