Решение № 9852 от 09.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Д., без гражданство, родена в Палестина, действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните си деца Я. Д., А. Д. и М. Д., чрез пълномощника им адв. А. Проданова и А. Деливичев от Адвокатска колегия Пловдив против решение № 1797 от 30.04.2026 г., постановено по адм. дело № 413 / 2026 г. по описа на Административен съд-Хасково. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение ведно със законните последици. Ответникът –председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез процесуален представител юрисконсулт Кръстева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд- Хасково е образувано по жалба на А. Д., без гражданство, действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните си деца Я. Д., А. Д. и М. Д., против решение №529/16.03.2026г. председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на лицата е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорваният отказ е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е счел, че няма данни спрямо жалбоподателите да е осъществено преследване по някой от признаците, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставяне на бежански статут. Приел е, че не е доказано преследване поради раса, религия, националност или принадлежност към определена социална група. Чуждата гражданка е заявила, че не е преследвана и че не й е оказвано физическо насилие. Сочената причина, за да напусне страната, защото децата й нямали бъдеще и липсвала сигурност. Посочила, че родителите й, тримата й братя и трите й сестри са останали в [населено място]. Заявила, че на 21.12.2025г. напуснала Палестина легално за Йордания заедно със семейството си. На 23.10.2025г. отново легално пътували до Турция, а от там легално пристигнали в Република България. Пред интервюиращият орган разказала, че е живяла в село Бета, до гр. Наблус. Заявила, че напуснала Палестина, защото мъжът през 2006г. е вкаран в затвора. В края на 2024 г. еврейски заселници нападнали дома на жената и ѝ нанесли побой, тъй като се опитала да защити децата си. Нападението било с цел оказване на натиск върху семейството да напусне къщата си. Заявила, че в района им липсвала палестинска власт и полиция, поради което нямало кой да им осигури защита, а и тя не е търсила. По-късно, на 11 октомври 2025 г., заселниците пребили и съпруга ѝ по време на прибиране на реколтата от маслини. След тези събития семейството решило окончателно да напусне Палестина. Основните причини за това били липсата на сигурност, постоянната опасност, животът на децата в страх, както и липсата на училища и бъдеще за тях. Жената заявила, че не би се завърнала обратно в родината си. Тя избрала да подаде молба за закрила в България, тъй като смята хората там за добри, условията за подходящи, климата за близък до техния и оценява наличието на училища и най-вече – на търсената сигурност. Административният съд е приел, че опасенията й не сочат наличие на някоя от изискуемите характеристики на субекта, посочени в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, като по делото липсват доказателства, а и твърдения за предприемани в държавата й по произход действия по преследване. Въз основа на представената по делото справка за ситуацията в държавата по произход съдът е преценил, че сочените причини не съставляват и основание за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не разкриват реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденците по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано.Касационната инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към тях и не следва да ги преповтаря. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. По аргумент на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за да бъде предоставен статут на бежанец, следва чужденецът да има основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мислене или принадлежност към определена социална група. Преценката се прави въз основа на конкретните данни, съдържащи се в бежанската история на кандидата за статут. В разглеждания случай категорично не се установява спрямо жалбоподателката или нейните малолетни деца да е осъществено или да съществува опасност от осъществяване на преследване по някой от признаците, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Административният орган, както и решаващият съд, са стигнали до обоснован извод, че от изложената бежанска история не се установява срещу чужденката и семейството й да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на чужденката, и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на бежански статут. Сочената причина, поради която чуждата гражданка не желае да се завърне в държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, респективно на чужденката не може да бъде предоставен статут на бежанец. От материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо нея или малолетните й деца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие "основателни опасения от преследване". Следователно страхът на чужденката от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, не може да се прецени като обоснован. Посочените опасения следва да се приемат като предположения, които са останали недоказани. Следва да се посочи, че жалбоподателката и семейството й са напуснали страната необезпокоявано и легално, без каквито и да било пречки от страна на местните власти. Чужденката не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. В изнесената бежанска история няма данни чужденката или семейството й да са обект на преследване по смисъла на ЗУБ в родината им, а изложените причини са по-скоро от личен и битов характер. Посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо тях са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. По отношение на твърдението на касатора за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, настоящият състав намира, че както решението на административния орган, така и решението на съда, са постановени при правилно прилагане на материалния закон. В оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Пред първоинстанционния съд е представена справка №МД-02-67/25.02.26г. на отдел „Международна дейност“, Дирекция „Международна дейност и проекти“ при ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Палестинската автономна територия, както и относно състояние на сигурността в Западния бряг и конкретно в района на град Наблус. Установената по делото фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че жалбоподателката е била принудена да напусне района на град Наблус поради "реална опасност от смъртно наказание или екзекуция" по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Изрично заявява, че е напуснала страната си легално, със самолет до Йордания, от там до Турция, а после и до гр. Варна. От така заявеното става ясно, че официалната власт няма отрицателно отношение към нея и семейството й. Не са налице твърдения, нито доказателства, че спрямо нея е имало или има опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Напротив, самата молителка споделя, че не е имала проблеми с официалните власти. Третото обстоятелство, което обосновава предоставяне на хуманитарен статут, е това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От представената справка пред настоящата инстанция с вх. №МД-02-303/17.08.2026г. се установява, че от 10.10.2025г. официално е в сила прекратяването на огъня като част от втората фаза на международния мирен план, на терен продължават да се водят военни действия с органичен мащаб. На 06.07.2026г. „Хамас“ обявява, че се оттегля от гражданското управление на територията съгласно мирния план. Ето защо следва да се приеме, че съобразно справките представени пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция, липсват данни ситуацията в Палестина да сочи на наличие на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност, т. е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Видно от събраната информация, не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход - Палестина, жалбоподателката и малолетните й деца биха били изправени пред реален риск да станат обект на заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, не може да се обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на А. Д. и децата й по реда на чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 6а ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката относно най-добрия интерес на детето следва да се извършва в съответствие с изискванията на Закона за закрила на детето и по-конкретно да се съобрази, че в т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ в сила от 16.10.2015 г., е предвидено, че "Най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Нормата задължава административният орган, да спазва и стриктно да изпълнява императивните норми на ЗЗДет., което на първо място означава, че същия следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет., най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В конкретния случай органът е обсъдил и е изложил мотиви по отношение на представените доказателства в хода на производството, от специализираните органи на закрила на детето, а именно социалния доклад / л. 82 от делото), изготвен от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Харманли. Същевременно, най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, при липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели, какъвто е разглеждания случай. В случая необходимостта от защита на най-висшият интерес на детето е обсъдена, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд. Административният орган е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история и обосноваване за неприложимостта на забраната за връщане по отношение на чужденката и нейните деца, поради което наведените възражения на касационния жалбоподател в тази връзка са неоснователни. При установената липса на предпоставките за предоставяне на международна закрила, в това число при отчитане на висшия интерес на детето и обосновано извършена от административния орган преценка съобразно принципа за забрана за връщане, касационният съдебен състав счита, че процесният акт на председателя на ДАБ при МС е материално законосъобразен, а оттам и че постановеният от административния съд резултат за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,