Решение № 32 от 30.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 786/2012 г.

Решение № 32 от 30.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 786/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба от адв. Ст. С. - пълномощник на М. К. Б. и В. А. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 1643 от 28.12.2010 г. постановено по гр. дело № 1128/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 729 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 224/2003 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителите искове с правно основание чл. 108 ЗС против С. Х. И. за предаване владението върху ПИ № 3171а по КП от 1956 г., попълнен със Заповед № Р-85/18.03.1997 г. на Кмета на [община], с площ от 596 кв. м. и против И. Йорданов И., при участието на негова страна на трети лица - помагачи Н. И. Т. и Н. Г. Т. за предаване владението върху ПИ № 3171 по КП "Кр." от 1956 г., попълнен със Заповед № Р-85/18.03.1997 г. на Кмета на [община], с площ от 599 кв. м., при въведени основания за претендираното право на собственост - наследяване от И. С. Б., Ф. Б. и А. И. Б., а в условията на евентуалност - реституция по ЗСПЗЗ. В молбата за отмяна се твърди, че представените доказателства - писмо от 21.03.2012 г. на Директора на Дирекция "АГУП" при [община], удостоверение от 29.03.2012 г. на Зам. Кмета на [община], писмо от 29.03.2012 г. на началник отдел при Държавна агенция "Архиви", писмо от 14.10.1971 г. на ДЗС "Д. К." и копие от ген. план от 1956 г. са новооткрити и от съществено значение за спора между страните, тъй като оборват изводите на въззивната инстанция, че процесният имот не е представлявал земеделска земя преди кооперирането и е бил в строителните граници на населеното място. Ответникът по молбата за отмяна И. Й. И. я счита за неоснователна, а представените доказателства за неотносими към инвокираното обстоятелство относно земеделския характер на процесния имот, като основание за отмяна. Претендира разноски. Ответникът по молбата за отмяна С. Х. И. е на становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноски. Н. И. Т. и Н. Г. Т. не взимат становище. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е прието, че процесният имот, макар и със земеделски характер, никога не е отнеман от собствениците му И., Ф. и А. Б., поради което и собствеността върху него не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Този извод не води априори до извода, че молителите-ищци се легитимират като негови собственици по силата на наследствено правоприемство, а от наследодателя И. Б. по силата на сключените договори за покупко-продажба през 1928 г. и 1929 г. Правото на собственост е придобито на оригинерно основание - по давност от наследодателя на ответниците Х. Х., който е упражнявал фактическата власт върху имота, с намерение за своене непрекъснато в продължение на повече от 10 години, считано от 1967 г., а след неговата смърт и до настоящия момент от неговите правоприемници. Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането, а няма предвид новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. В настоящия случай представените писмени доказателства нямат тези характеристики, тъй като при известност на решаващия съд за тях те не биха променили извода му за неоснователността на предявените искове, тъй като са неотносими както към фактическата, така и към правната страна на спора. Това е така тъй като съдържащите се в тях обстоятелства относно земеделския характер на процесния имот вече е установен от съда. Освен това представените доказателства са издадени по искане на молителите след постановяване на въззивното решение и чрез тях фактически те правят общите оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение, процесуалния ред за които е изчерпан. Тези оплаквания могат да се заявят само по реда на редовното касационно обжалване, а не по извънинстанционния ред за контрол на влезли в сила решения по чл. 303 ГПК на изрично предвидените в него основания за отмяна. По изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора молителите дължат сторените разноски от И. Й. И. в размер на 1000 лв., а от С. Х. И. в размер на 200 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Първо отделение