Решение № 1886 от 21.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД, [ЕИК], подадена чрез юрк. Викьова, срещу решение 6912/23.11.2021 г., постановено по адм. д. 11949/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 439/15.11.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" гр. Пловдив (БД ИБР). Съдебното производство е във фазата на повторна касация, след като с решение 14404/20.11.2020 г., постановено по адм. д. 7545/2020 г. по описа на ВАС е отменено решение 2427/07.05.2020 г. постановено по адм. д. 13666/2019 г. на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените задължителни указания. От касационната жалба могат да бъдат извлечени доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е взел предвид оплакванията на жалбоподателя за неспазване на изискванията за форма и съдържание на оспорения административен акт съгласно чл. 59 АПК. Отправено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и АУПДВ 439/15.11.2019 г. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез юрк. Гавраилова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред административния съд е бил АУПДВ 439/15.11.2019 г., издаден от директора на БД ИБР, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), чл. 194, ал. 1, т. 1 б. а и ал. 2 ЗВ вр. с чл. 166 ДОПК и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 177/24.06.2011 г., на "Напоителни системи" ЕАД е установено публично държавно вземане за такса за водовземане по разрешително 01420008/20.12.2011 г. и решение 164/02.09.2015 на МОСВ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 7 779,10 лв. - главница и лихва за периода от 01.04.2017 г. до 15.11.2019 г. в размер на 2 073,43 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че въз основа на разрешително 01420008/20.12.2011 г. и решение за изменението му 164/02.09.2015 г., издадени от МОСВ, е разрешено водовземане с цел напояване на земеделски земи на Напоителни системи ЕАД от яз. "Тракиец", изграден в землището на с. Тракиец, общ. Хасково със срок на действие до 28.12.2021 г. с цел напояване и с разрешен воден обем първоначално до 64 430 000 куб. м. и впоследствие променен до 35 000 000 куб. м. Извършените процесуални действия в хода на административното производство са описани подробно в констативната част на съдебния акт. Последните касаят подадена декларация от Напоителни системи ЕАД по чл. 194б ЗВ на 30.01.2017 г., касаеща периода 01.01.2016- 31.12.2016 г. и иззето количество вода на годишна база в размер на 1 185 900 куб. м., извършени проверки на 24.04.2017 г. и 21.02.2019 г. от длъжностни лица на БД-ИБР с цел определяне на отнетия годишен воден обем и такса при условията на чл. 11 и чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект. С покана за доброволно изпълнение, дружеството е поканено да заплати доброволно, в седмодневен срок задълженията си за процесните периоди, ведно с дължимата лихва. Предвид липсата на доброволно плащане, на "Напоителни системи" ЕАД е изпратено уведомление за образуване на производство и е издаден оспореният АУПДВ. При повторното разглеждане на делото е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Според отговорите на вещото лице, дължимата сума за водовземане от яз. Тракиец за периода 01.01.2016- 31.12.2016 г. е изчислен въз основа на подавани ежемесечно справки в БД ИБР по видове разходи. От отговорът, изпратен от инж. Г. Пеев управител на Напоителни Системи ЕАД, клон Хасково, дължимата такса за водовземане в размер на 8 965 000 куб. м. от яз. Тракиец е по видове разходи. Този обем включва неизбежните разходи по откритата канална мрежа, т.е. от изпарение, филтрация, както и за поддържане на необходимото водно ниво, позволяващо водоподаването. Измерването на водата от яз. Тракиец се извършва чрез тариран сегментен затвор. След извършена проверка на валидността на процесния АУПДВ, административният съд е направил извод, че същият е издаден от компетентен орган съгласно от чл. 195б ЗВ и в писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 и 3 АПК, включително точно описание на фактическите и правни основания за издаването му като от процесуална страна не са констатирани съществени нарушения, водещи до отмяна. По същество Административен съд София - град е съобразил разпоредбите на чл. 194 ЗВ, както и приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като е приел, че законосъобразно административният орган е изчислил дължимите такси на база реално количество иззета вода. Спорният въпрос в настоящия случай е сведен до преценката дали определеното от административния орган отнето водно количество е действителното потребеното. Посочил е, че жалбоподателят не е представил доказателства, оборващи констатирания общ отнет воден обем за периода от 01.01.2016- 31.12.2016 г. Дружеството като титуляр на разрешително за водовземане, има задължение по реда на чл. 1946 ЗВ да представя декларации и справки-отчети за иззети/добити водни количества. Това задължение в случая е изпълнено и въз основа на него при проверките е констатирано несъответствие между отразеното водно количество в декларацията и това по справките отчети. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти и изложените правни мотиви са в съответствие с доказателствата по делото. Направените възражения срещу законосъобразността на АУПДВ и констатациите при извършените проверки не са доказани от страна на жалбоподателя. При повторното разглеждане на делото от административния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място следва да бъде посочено, че решаващият съд е изпълнил задължителните указания на ВАС от решение 14404/20.11.2020 г., постановено по адм. д. 7545/2020 г. за приобщаване по надлежния ред на административната преписка по издаване на АУПДВ и обсъждане на събраните доказателства. С разпореждане от 15.12.2020 г. ответникът е бил задължен да комплектова административна преписка в цялост, включваща писмо КД11-96/22.02.2019 г. от Напоителни системи ЕАД, констативен протокол АФПД8 от 07.03.2018 г. за извършена проверка от експерт в дирекция Контрол при БД-ИБР и ежемесечните справки, изходящи от Напоителни системи ЕАД за иззетите водни количества за язовир Тракиец за процесната 2016 г. Представените документи са приети като доказателства по делото с протоколно определение от о.с.з. на 07.04.2021 г. В касационната жалба не са развити оплаквания в тази насока. Съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1 и ал. 6 ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Единственото оплакване в касационната жалба е, че АУПДВ не е мотивиран с оглед на фактическите и правни основания за издаването му и преценката на решаващия съд в тази част е неправилна. След извършената проверка в съдебното решение обосновано е прието, че процесният индивидуален административен акт отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 и 3 АПК. В него са посочени издателят на акта и адресатът, размерът и периодът на задължение, както и правното основание, въз основа на което е изчислено. В съответствие с чл. 195б, ал. 2 от ЗВ са посочени и писмените доказателства, въз основа на които е съставен актът: разрешително за водовземане 01420008/20.12.2011 г. и решение за изменението му 164/02.09.2015 г., издадени от МОСВ, констативните протоколи от извършената проверка, декларираният размер и заплащането на таксата за водовземане от повърхностни води от яз. Тракиец за периода 01.01.2016- 31.12.2016 г. в размер на 1 185,90 лв., покана до лицето за доброволно изпълнение. В резултат от извършената проверка е установено, че от "Напоителни системи" ЕАД не е заплатена дължимата такса за водовземане от подземни води за същия период, поради което с акта е определен по основание и размерът на задължението 7 779,10 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 2 072,43 лв., изчислени за периода от 01.04.2017 г. до 15.11.2019 г. Изложените фактическите и правните основания за издаването на АУПДВ са достатъчно ясни и разбираеми, за да се установи еднозначно волята на органа. От ангажираните доказателствата от страна на жалбоподателя по делото не се установява нещо различно. По така изложените съображения и след извършената служебна проверка по приложението на материалния закон, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение