Решение № 440 от 23.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1408/2012 г.

Решение № 440 от 23.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1408/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл. 420, ал. 1, пр. последно от НПК на главния прокурор се претендира отмяна на влязлото в законна сила решение от 12.03.2012 г., постановено по ВНОХД № 432/2011 г. от окръжен съд - София относно потвърдената част от присъда № 26/5.05.2011 г. по НОХД № 36/2011 г. на районен съд-Ботевград за групиране на наложени на осъдените В. М. П. и Г. Т. Г., двамата от [населено място], област София наказания по настоящето и по други наказателни дела, с доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъдените П. и Г., чрез защитниците си подкрепят искането и молят за възобновяване на делото за коригиране неправилното приложение на материалния закон. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК, взе предвид следното: С присъда № 9/11.06.2010 г. по НОХД № 464/2010 г. районният съд в Ботевград е признал подсъдимите В. М. П., Г. Б. Г. и Г. Т. Г., всички от [населено място], област София за виновни в извършването в съучастие като извършители в периода от м. януари до 14.03.2010 г. в [населено място], област София, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, а за П. и Г. - повторно в немаловажен случай на кражба на чуждо имущество на стойност 652 лв. от владението на Н. В. Х. от същото село и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 за тримата, и т. 7 за П. и Г., вр. чл. 20, ал. 2 от НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК им са наложени наказания лишаване от свобода от по 10 месеца, търпими от П. и Г. при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а по отношение на Б. изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. По отношение на подс. В. П. на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено да изтърпи отделно и наказанието от 10 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 189/2008 г. на Ботевградския районен съд при същите режим и место за изтърпяване. Извършено е на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК групиране на наказанията на подс. Г., наложени му по НОХД № 189/2008 г. и по НОХД № 526/2008 г. на районен съд-Ботевград, като му е било наложено едно общо наказание от 11 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 68, ал. 1 от НК да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. По жалби на подсъдимите П. и Г., към които се е присъединил съучастникът им подс. Б., с решение от 27.12.2010 г. по ВНОХД № 644/2010 г. Софийският окръжен съд е отменил изцяло атакуваната първоинстанционна присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото Ботевградският районен съд с присъда № 26 от 5.05.2011 г. по НОХД № 36/2011 г. отново е признал подсъдимите П., Г. и Б. за виновни в извършването на кражбата на вещи на св. Н. Х., при същата правна квалификация и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК им е наложил наказания от по 8 месеца лишаване от свобода, които подс. П. и подс. Г. да изтърпят при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, а наказанието на подс. Б. е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Извършено е на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК групиране на така наложените на тримата подсъдими наказания - на подс. П.: с наказанието от 10 месеца лишаване от свобода по НОХД № 189/2008 г. с налагане на общо наказание от 10 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип; на подс. Г.: с наказанията по други 4 наказателни дела - НОХД № 189/2008 г., НОХД № 526/2008 г., НОХД № 775/2010 г. и НОХД № 725/2010 г., всички на районен съд-Ботевград, като му е наложено общо наказание от 11 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор; на подс. Б.: с наказанията по НОХД № 784/2010 г., по НОХД № 776/2010 г. и по НОХД № 631/2010 г. на същия съд, налагайки му общо наказание от 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от3 години от влизане на присъдата в законна сила, но като от него на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато декларативно изтърпяната част от наказанията пробация, без да е посочено каква пробационна мярка и за какъв срок, както и в какво съотношение е приспадната като изтърпяно наказание лишаване от свобода. Тази присъда е обжалвана от защитниците на подсъдимите П. и Г., към чиито жалби отново се е присъединил подс. Б. с оплакване само за явна несправедливост на наложените им наказания и искания за определяне на наказания пробация. С решение от 12.03.2012 г. по ВНОХД № 432/2011 г. Софийският окръжен съд е потвърдил изцяло обжалваната присъда и същата е влязла в законна сила като неподлежаща на касационно обжалване. С искането от 10.05.2012 г. главният прокурор атакува въззивното решение в частта му, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно групирането на наказанията, наложени на осъдените П. и Г. по настоящето дело с това по предишно за П. и по други четири наказателни дела за Г., което счита за извършено в нарушение на материалния закон и претендира ново разглеждане на делото в тази му част. Върховният касационен съд намира, че искането на главния прокурор е направено в предвидения в чл. 423, ал. 1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл. 420, ал. 1, предл. последно от НПК и с него се иска отежняване положението на осъдените. Разглеждано по същество, същото е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Описването на развитието на делото е за илюстрация на непрофесионалното отношение на въззивната инстанция при решаването му. Вторият състав на Софийския окръжен съд нехайно се е отнесъл към изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, като се е задоволил само в едно изречение на стр. 6 от решението си да утвърди "правилното и законосъобразно" приложение на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК "по отношение предишните осъждания на всеки един от подсъдимите", което, освен че е невярно, е всъщност липса на дължими мотиви. Дори само да беше се запознал с първоначално постановената, отменена впоследствие присъда, би забелязал приложението на чл. 68, ал. 1 от НК по отношение на осъдения П. заради това, че деянието по настоящето дело той е осъществил в периода "м. януари - 14.03.2010 г. ", т. е. след влизане на присъдата по НОХД № 189/2008 г. на районен съд-Ботевград на 28.06.2008 г. в законна сила и в определения с нея изпитателен срок от 3 години при приложението на чл. 66, ал. 1 от НК относно наложеното му наказание лишаване от свобода. Оттам, недопустимо е било групирането на двете наказания (което е посочила и адв. К. в пренията), на което пък районният прокурор не е бил реагирал със съответен протест. Подобен е и резултатът при прилагане на правилата за множество престъпления при осъдения Г., при когото присъдите по НОХД № 189/2008 г. и по НОХД № 526/2008 г., двете на районен съд-Ботевград са влезли в законна сила съответно на 28.06.2008 г. и на 1.07.2008 г., т. е. също преди извършването на инкриминираното деяние и в изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК на отлагане на наложените му наказания лишаване от свобода то е осъществено. На анализ е следвало да се подложат и осъжданията му по НОХД № 725/2010 г. и по НОХД № 775/2010 г. на районен съд-Ботевград с наказания пробация и доколко са налице условията за групирането им, включително с наказанието по настоящето дело, като се изискат и данни за изтърпяно наказание "пробация", за да бъде законосъобразно приспаднато от наказанието лишаване от свобода, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от НК, както е искането и на главния прокурор. По този начин е допуснато както неизпълнение на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК с посочената част от решението, така и неправилно приложение на материалния закон. Коректно е било въззивният съд да констатира неправилното групиране и да сигнализира главния прокурор да упражни правомощието си по чл. 420, ал. 1 от НПК. Горното налага отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на въззивното решение и потвърдената първоинстанционна присъда в тази им част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд по реда на чл. 306 от НПК, като по този начин ще се отстранят и последиците от бездействието на районния прокурор след постановяване на присъдата. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение