Решение № 10649 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2159/2019 г.

Решение № 10649 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2159/2019 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 2240 от 30.11.2018 г., постановено по адм. д. № 882 по описа на Административен съд – Бургас за 2018 г., с което е ТД на НАП е осъдена да заплати на "МИТРО ГРУП" ООД сумата от 75 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство – НАХД № 6090/2017 г. на Районен съд -Бургас по оспорване на Наказателно постановление № 264749-Ф287435/18.04.2017 г., издадено от орган по приходите в ТД на НАП Бургас, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по производството по ЗОДОВ в размер на 100 лева. Първата касационна жалба е подадена от "МИТРО ГРУП" ООД. Счита, че решението следва да бъде отменено и да бъде уважена исковата претенция на дружеството в пълно предявения размер от 375 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихвата, както и сторените разноски в размер на 400 лв. в производството пред АС – Бургас. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски за касационното производство. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател "МИТРО ГРУП" ООД не се явява и не изпраща представител. Втората касационна жалба е подадена от ТД на НАП. Излагат се подробни съображения за липсата на предпоставки за осъждане по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не е налице отменено НП, а същото е изменено. Моли се за отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявената искова претенция. Алтернативно моли да се обезсили решението, тъй като не е налице отменен административен акт, което е условие за допустимост. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател ТД на НАП София не се явява и не изпраща представител. От ответника по касационната жалба на ТД на НАП София –"МИТРО ГРУП" ООД, чрез процесуалния му представител адв. Найденова е постъпило становище, в което изразява мнение за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на ТД на НАП и основателност на касационната жалба на "МИТРО ГРУП" ООД. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните части, поради което са процесуално допустими. Административен съд - Бургас е разгледал предявения от – "МИТРО ГРУП" ООД иск срещу НАП - София, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 450 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водене на нахд № 6090/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас за изменено Наказателно постановление (НП) № 264749-Ф287435/18.04.2017 г., издадено от орган по приходите в ТД на НАП Бургас, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на завеждане на иска - 05.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение № 135 от 29.01.2018 г., постановено по нахд № 6090 по описа на Районен съд – Бургас за 2017 г. е изменено Наказателно постановление (НП) № 264749-Ф287435/18.04.2017 г., издадено от орган по приходите в ТД на НАП Бургас, с което на "МИТРО ГРУП" ООД е наложена глоба 500 лева. Това решение е влязло в сила. В съдебните производства пред районния съд - Бургас, "МИТРО ГРУП" ООД е бил защитаван и представляван от процесуален представител – адвокат съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие и фактура. Съгласно уговореното в този договор на адвоката е заплатено възнаграждение в размер на 450 лв. Искът е предявен за 450 лева, но е уважен частично от съда за сумата от 75 лв., съобразно изменената част. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество – за основателен. Позовал се на Тълкувателно постановление № 1, постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да направи извод, че дейността по издаване на НП е административна, предвид което вредите от нея се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил подробни съображения за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ТД на НАП в спорната хипотеза. Разграничил характера на претендираното обезщетение от претенция за разноски, сторени по делата, като се мотивирал, че в случая то представлява стойността на средствата, с които е обеднял ищеца по повод организиране на своята защита посредством ангажиране на адвокат, който да го представлява пред съда по повод оспорване на незаконосъобразния акт. Наред с това, приел, че размерът на заплатените средства е съобразен с размерите по приложимите разпоредби от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на степента на сложност, и характера на делата, поради което не следва да се редуцира. За основателна съдът намерил и претенцията за лихва, така както са заявени с исковата молба, както и искането за присъждане на деловодните разноски. В този смисъл постановил обжалваното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от "МИТРО ГРУП" ООД иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с измененото НП намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на изменено с влязло в сила съдебно решение НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане в брой на претендираната от ищеца сума в размер на 450 лв. на адв. Н. съгласно приложения по цитираното по-горе дело в РС –Бургас. Съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие платената сума е в размер на 450 лв., но съдът е уважил претенцията направена в исковото производство, която е в размер на 75 лева. Освен това процесуалното представителство е реално осъществено от адв. Н. при подаването на жалбата срещу НП до РС –Бургас и в съдебното заседания пред този съд. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производствата по обжалването и изменението на НП на процесуалния представител на дружеството - адв. Н., който реално е осъществил защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд – Бургас, правилно и обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява основателен и доказан до претендирания размер от 75 лв. Размерът на обезщетението за вреди е доказан и те се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение от 2017 г. и правилно възприетите по делото факти от първоинстанционния съд. Заплатените от ищеца суми за производството пред въззивния съд и пред касационната инстанция се явяват имуществена вреда за него в причинна връзка с измененото НП с оглед вида и тежестта на административнонаказателното обвинение, наложеното наказание и осъществените труд и усилия на адвоката. Затова за общия размер от 75 лв. и 100 лв. разноски, искът правилно е преценен като основателен, като не е уважено възражението за редуциране на размера на обезщетението. Единствения спорен въпрос по делото, който е поддържан от касатора и в хода на първоинстанционноно производство е липсата на отменен акт, тъй като в случая НП е изменено и според касатора не е налице първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тези доводи, не се споделят. Вярно е, че съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В процесния случай правилно АС Бургас е приел, че при изменено наказателно постановление по съдебен ред, е налице условието по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на исковата претенция. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове и наказателни постановения, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени, в съответната част или изменени, какъвто е конкретния случай. Следователно, ако разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. Затова и правилно АС -Бургас е приел, че исковата претенция е допустима и при изменено наказателно постановление. При тълкуване на чл. 204, ал. 1 от АПК следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и съдебната практика по адм. д. № 6256/2017 г. по адм. дело № 5312/2016 г. по описа на Върховен административен съд. Цитираното от касатора решение по адм. д. № 2/2017 г. на ВАС е изолирано и не се споделя по изложените по - горе съображения. По отношение на касационна жалба подадена от ТД НАП, настоящият касационен състав на Върховния административен съд счита същата за неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение