Решение № 9294 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15819/2009 г.

Решение № 9294 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15819/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Николай Димитров Недялков от София, срещу решение № 50/22.07.2009 г. по адм. д. № 1499/2009 г. на Административен съд, София-град, II отделение, 24 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № РД 58-57/19.12.2008 г. на кмета на район "Младост" - Столична община, с която е прекратен наемния договор за общинско жилище, в което е бил настанен. Съдът обсъдил всички доказателства по делото и приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата се форма. Заповедта е издадена законосъобразно, тъй като по отношение на жалбоподателя са били отпаднали основанията му за настаняване като наемател в общинско жилище, предвид годишния доход на семейството в размер на 11178.85 лв., който е достатъчен да покрие разхода за средна пазарна наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите на семейството на наемателя, съгласно нормите на чл. 17 от НРУУРОЖТСО. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за неправилно и незаконосъобразно постановено решение. Касационната жалба е неоснователна. Направените оплаквания за това, че доходите за 2008 г. на семейството всъщност не са променени, но поради взет банков кредит от 20 хиляди лева, декларирано добросъвестно в годишния доход и се е получила промяна общо в доходите на семейството, вече е родено дете в семейството, жалбоподателя е съкратен и без доходи и пр. са ирелевантни факти по делото. На част от тях първоинстанционния съд е приел, че не могат да се вземат предвид от административния орган, тъй като не са предвидени като случаи в нормативната уредба, за преценка дали да се приложи чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОбС във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 7 от НРУУРОЖТСО за прекратяване на наемните правоотношения. Така изложеното от съда е в съответствие с материалния закон и напълно се споделя от настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение