Решение № 9152 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4554/2011 г.

Решение № 9152 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4554/2011 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, от Христинка Йорданова Карапанчева от гр. Ловеч, против Решение № 21/18.02.2011 г., постановено по адм. дело № 173/2010 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата и срещу Заповед № 893/26.07.2010 г. на кмета на община-Ловеч, с която е прекратена образуваната преписка по продажба на общинско жилище образувана по нейно искане. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения което е довело до неговата необоснованост и е допуснато нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество. Претендират и разноски. Ответникът - Кмета на община Ловеч, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по делото с протоколно определение от 8.09.2010 г. е разделено като предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е заповед № 893/26.07.2010 г. на кмета на общината. От доказателствата по делото, приложени към административната преписка се установява, че с решение № 424 по Протокол № 33/22.12.2009 г. ОбС е приел програма за управление и разпореждане с общински жилища в община Ловеч през 2010 г. С точка 2 на същото решение е допуснал в срок от четири месеца изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ за поземлен имот ЧОС № 43952.507.1381 по кадастрална карта на град Ловеч, попадащ в УПИ III на кв. 80 по регулационния план на града с цел създаване на застроителен режим (траен устройствен статут) на сградата. С молба вх. № ГП-315/05.05.2010 г. жалбоподателката е поискала да закупи жилището - частна общинска собственост и което ползва под наем. Не се е спорило по делото че действително Карапанчева със семейството си е настанена под наем в процесното жилище собственост на общината с договор за наем чийто срок е продължен до 31.12.2011 г. Липсва обаче решение на ОбС за продажба на конкретното жилище ползвано от наемателката Карапанчева. С обжалваната заповед кмета на общината е прекратил производството по преписката за закупуване на имота поради липса на положително становище на помощната комисия тъй като сградата в която се намира жилището е без режим на застрояване и ОЕСУТ при община Ловеч е отказа изработване на проект за изменения на плана с оглед създаване на траен градоустройствен статут на сградата. При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че заповедта на кмета на община-Ловеч, е законосъобразен административен акт, издаден е от компетентен по степен и материя административен орган, спазена е формата, съдържа законоустановените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като е и надлежно мотивирана. Така постановеното решение е правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения на материалния закон, водещи до незаконосъобразност на обжалваното решение. Съдът, след преценка на събраните доказателства, е стигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно е преценено, че съгласно нормата на чл. 45а от Закона за общинската собственост, препращащата процедурата и основанията към наредбата на общинския съвет, кметът на общината не може да вземе самостоятелно решение за прекратяване на преписката тъй като начинът за администриране е указан в самата наредба. Неговото решение се предхожда от волеизявлението на помощния орган което в случая е спазено. Точно помощния орган е извършил проверка налице ли са законовите основания за извършване на продажбата. След като е констатирано, че сградата е без режим на застрояване, предвидена е за събаряне, липсва решение на ОбС за продажбата на този общински имот, правилно кметът на общината е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Наредбата и е прекратил преписката. Това е така, защото по делото са събрани доказателства, които не са оспорени от страните, че процесният имот, представлява общинско жилище, предоставено за настаняване под наем жалбодателката, поради това законосъобразен е извода на съда, че продажбата на това жилище, може да бъде извършена по реда на чл. 47 от Закона за общинската собственост във вр. с приета от ОбС - Ловеч - Наредба за общинските жилища в община Ловеч. Друг е въпроса доколко това жилище подлежи на продажба доколкото има данни че то се намира в сграда предвидена за събаряне. Освен това липсата на решение на ОбС за продажба на жилище също е основание за прекратяване на процедурата. С решенията си по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА ОбС действа като разпоредител с общинската собственост. Негово законово задължение е да определи и параметрите на сделката и да възложи на кмета на общината да предприеме необходимите действия по изпълнението му т. е. да сключи самия договор. Кметът на общината действа при условията на обвързана компетентност и не може да излиза извън рамките на правомощията си. Не би могло да се приеме, че приетата програма замества необходимото решение за продажба тъй като програмата е виждането на общината за управлението на общинската собственост в цялост - а решението е за конкретното разпореждане с конкретен имот на общината и определя условията на сделката. При липсата на тези законови предпоставки правилно съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден при спазване на материални закон. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение в тази му част следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция намира, че оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, е също неоснователно. За такова е посочено необоснованост на решението. В случая не е налице твърдяното процесуално нарушение, тъй като съдът е обсъдил подробно всички доказателства и доводи на страните изложил е подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Възраженията изложени по същество в касационната жалба са свързани преди всички с търсената промяна на застроителния план и предвижданията по него по отношение на конкретния имот, правени са пред първата инстанция и са обсъдени подробно от съда въпреки че те са ирелевантни за конкретния спор. Решаването на тези спорни въпроси следва да предхожда извършването на продажбата за която законът е предвидил определен ред, който е и предмет на съдебната проверка. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение на Административен съд - Ловеч, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,