Решение № 12907 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7051/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на СПМ - Теми 93 ЕООД, ЕИК 201911912, седалище и адрес на управление [населено място], общ. Костинброд, [улица]чрез адв. Владимирова, срещу Решение 734/ 07.06.2024 г. на Административен съд София-област (АССО), постановено по адм. д. 898/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22002322003743-091-001/06.03.2023 г., издаден от М. Хаджийска, началник сектор, възложил ревизията, и В. Секулова, главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в потвърдената с Решение 713/ 30.05.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София част, с който в тежест на касатора са установени задължения за довнасяне по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на 107 314,80 лв. С твърдения за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК "СПМ - Теми 93" ЕООД оспорва решението на АССО, заявява искане за отмяната му, за постановяване на ново решение, с което да бъде обявена нищожността на оспорения РА, при условията на евентуалност, за отмяната му с присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Соколова, оспорва основателността й, претендира оставяне в сила на решението и юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 942,59 лв. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения. Пред АССО е оспорен РА Р-22002322003743-091-001/06.03.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в потвърдената от директора на дирекция ОДОП София част на установени задължения за довнасяне по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на 107314,80 лв. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. За да отхвърли жалбата срещу РА, АССО е изложил съображения за съответствието му с материалния закон в частта на отказ на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8431,80 лв. по 7 фактури, издадени от Ка сервиз София - 1632 ЕООД с предмет на доставките авточасти. Акцентирал е върху представянето от касатора едва при съдебното оспорване на РА на приемо-предавателни протоколи, които не съдържат описание на артикулите като мярка, количество и единична цена. Съобразил е, че договорът за наем на склад, сключен между доставчика като наемател и Главпроект 006 ЕООД за наем на помещение в гр. Елин Пелин може да се цени като доказателство за разполагаемост с такъв, но не и за съхраняване на продадените на касатора стоки на тази локация. АССО е приел за недоказано и отреждането на стоките по издадените от Ка сервиз София 1632 ЕООД в последващата облагаема дейност на ревизирания. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11429,25 лв. по 9 фактури, издадени от Мо трейд ЕООД с предмет резервни части, АССО отказал да цени приобщените в първоинстанционното производство договор за отложено плащане и договор за наем на склад, сключен между доставчика и Релина ЕООД с аргументи, че в първия липсва конкретизиране на размера на задълженията и не са посочени фактурите, за които се отлага плащането, а наемното съглашение не съдържа информация за местонахождението и площта на склада, нито за това ползва ли се в икономическата дейност на наемателя. Според инстанцията по същество цитираните доказателства са новосъздадени и обслужват защитната теза на касатора. Съображенията на АССО за недоказаност на доставките на резервни части за автомобили (за част от фактурите), а за друга част стока по опис по 10 фактури с издател Бадалски 2020 ЕООД, по които е отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 643,86 лв., поставят акцент върху бланкетното съдържание на приемо-предавателните протоколи и върху липсата на плащане. Във връзка с тези спорни доставки също е представено споразумение за отложено плащане без достоверна дата, което не може да се отнесе към спорните фактури. Липсата на съпровождащи доставките по издадените от Фуут дрийм ЕООД 2 фактури, едната от които с предмет резервни части за МПС, а другата ремонт, документи, е обусловила извод за недоказаност на предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1808,32 лв. И в тази част от спора първостепенният съд е съобразил липсата на доказателства за последваща реализация на получените стоки и резултат от услугата. Сходни с изложените са мотивите в първоинстанционното решение за доставките на резервни части за товарни автомобили по 10 фактури, издадени от Системи трейд ЕООД, по които е начислен ДДС в общ размер на 13006 лв. липса на описание на артикули като вид, количество, единична и обща цена. Същото се отнася и за отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9115,24 лв. по 8 фактури, издадени от Експрес 24 ЕООД. При извод за недоказаност доставките по фактурите, издадени от изброените доставчици, да са реални, на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на касатора за 2020 г. и 2021 г., обуславящо допълнителни задължения по ЗКПО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Преценката на първостепенния съд, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите от ТД на НАП - София, е в съответствие с доказателствата по делото и с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, с чл. 8, ал.1, т. 3 ДОПК вр. чл. 11, ал. 3 ЗНАП. По силата на т. 3 от Решение РМФ-286 от 19.12.2009 г. на министъра на финансите териториалният обхват на ТД НАП - София включва както ТД на НАП - София-град, така и ТД на НАП - София-област (към датата на започване на ревизията седалището на СПМ Теми 93 ЕООД е [населено място], община Костинброд, област София-област). Чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, транспониращи чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, регламентират двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Поради това в т. 31 от решението по дело С-285/11 Боник СЕС постановява, че за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки (услуги) са били използвани за извършването на облагаеми сделки. В тежест на упражняващия правото на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Както е прието в т. ЗЗ от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Фактурите за доставка на стоки, издадени от Ка сервиз София - 1632 ЕООД, Бадалски 2020 ЕООД, Фуут дрийм ЕООД, Системи трейд ЕООД и Експрес 24 ЕООД, са съпътствани от бланкетни приемо-предавателни договори, без индивидуализация на стоките, които препятстват обосноваване на извод, че на касатора е прехвърлено правото на разпореждане със стоките (резервни части за МПС, стока по опис) като собственик. Единствено протоколите, съставени между ревизирания и Мо Трейд ЕООД, включват вид на стоките, но това не е достатъчно за отграничаване на определените по рода си вещи, представляващи резервни части за автомобили, характеризиращи се с марка, модел, година на производство и т. н. Без конкретизация на параметри на видовете части не може да се приеме за доказано именно тяхното предаване на ревизирания. Както бе посочено, част от фактурите - издадените от Бадалски 2020 ЕООД, Фуут дрийм ЕООД, Мо трейд ЕООД, не съдържат вид, количество, единична и обща стойност, а само означенията стока по опис и резервни части. Чл. 114, т. 9 и т. 11 ЗДДС, транспониращ чл. 226, т. 6 и т. 8 от Директива 2006/112, регламентира формални изисквания по отношение съдържанието на фактурата и те са за наличието на данни относно обхвата и естеството на предоставените услуги, количество и вид на стоката, единична цена без ДДС. Целта на тези изисквания е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и наличието на право на приспадане на ДДС (т. 27 от решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06). Приема се, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 (в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция), при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 7, ал. 3 ЗСч. и чл. 6, ал. 5 ЗСч. в сила от 01.01.2016 г.). Неспазването на изискването на чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В тази връзка настоящата касационна инстанция съобразява приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, според което е допустима национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури. Правото на приспадане на данъчен кредит при доставка на услуга възниква с реалното изпълнение на услугата, резултатът от която следва да е налице при получателя. Фактурата, издадена от Фуут дрийм ЕООД, с предмет ремонт, не е съпътствана от доказателства, позволяващи да се установи предметът на доставката влагане на труд, материали, консумативи, ползване на подемна техника и т. н. АССО с право се е позовал на липсата на данни резултатът от нея да е наличен при ревизирания или да е отреден в последващата негова облагаема дейност. Недоказаната доставка, макар отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Първоинстанционният съд е обсъдил заключението на ССчЕ в съвкупност с другите доказателства по делото в изпълнение на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и е мотивирал подробно и последователно тезата, че сама по себе си редовността на счетоводните отразявания във връзка със спорните фактури не е достатъчна, за да се приеме за установено по несъмнен начин съществуването на материалноправните предпоставки за приспадане на правото на данъчен кредит. При извод, че доставките по издадените от Ка сервиз София - 1632 ЕООД, Бадалски 2020 ЕООД, Фуут дрийм ЕООД, Системи трейд ЕООД и Мо трейд ЕООД не са осъществени, разходите по тях не са документално обосновани по чл. 10, ал. 1 ЗКПО и увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството съобразно чл. 26, т. 2 ЗКПО е правомерно. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на Административен съд София-област с присъждане на своевременно поисканите от администрацията разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 8942,59 лв.