Решение № 8881 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2009 г.

Решение № 8881 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Станка Йорданова Танева и Венета Крумова Танева, чрез пълномощника им адв. Славка Лазарова, срещу решение № 315 от 10 декември 2008 година, постановено по адм. д. № 334/2008 година по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменена заповед № 5/28 март 2008 година на главния архитект на община Кюстендил. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Ответницата Мария Григорова Танева, чрез пълномощника си адв. Анита Пешева, е подала писмено възражения, в което подробно мотивира становището си за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - Здравка Георгиева Златарева, Вилхем Давидков Атанасов, Митко Кирилов Атанасов и кметът на община Кюстендил, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотиривано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Кюстендил Мария Григорова Танева е оспорила заповед № 5/28 март 2008 година на главния архитект на община Кюстендил, с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК поради допусната очевидна фактическа грешка е отменено разрешение за строеж № 158/09 август 2007 година на началник отдел "ТИБ" при община Кюстендил, ведно с одобрен от главния архитект на община Кюстендил инвестиционен проект № 167/09 август 2007 година. Съдът е приел, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения, поради което я е отменил. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Оспореното решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен орган, действащ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда. То е изготвено в писмена форма и е подписано. Като основание за нищожност на оспореното съдебно решение касаторките сочат обстоятелството, че съдът се е произнесъл по несъществуващ административен акт - заповед № 5/28 март 3008 година. Само по себе си това обстоятелство не прави решението нищожно. Освен това в случая става въпрос за очевидна фактическа грешка при изписването на годината, в която е издаден акта. Такава грешка впрочем е допусната и в касационната жалба, в която се сочи, че предмет на оспорване пред административния съд е заповед № 5/238.03.2008 година. Решението на първоинстанционния съд е допустимо, тъй като е постановено при наличието на надлежно упражнено право на съдебно оспорване. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от лице с правен интерес и в посочения от закона срок. Възраженията на касаторките в тази насока касаят спазването на законоустановения 14-дневен срок за оспорване. Тези възражения са неоснователни. Установено е по делото, че Мария Танева е била уведомена за издадената заповед на главния архитект по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, като съобщението е залепено на 17 май 2008 година. При това положение и предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК 14-дневният преклузивен срок за подаване на жалба изтича на 02 юни 2008 година. На тази дата е подадена жалбата на Мария Танева, като е входирана в община Кюстендил под № 94-00-258/02 юни 2008 година. При преценка на цялото съдържание на оспорената заповед законосъобразно административният съд е приел, че съществува противоречие между посоченото в нея фактическо и правно основание за издаването й. Правното основание, на което заповедта на главния архитект на община Кюстендил е издадена, е чл. 91, ал. 1 от АПК. Цитираната разпоредба предвижда, че в седемдневен срок от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, като уведоми за това заинтересованите страни. Както се вижда от самия законов текст, правото на отзив може да бъде упражнено от административния орган само при подадена жалба, каквато в случая не е налице. От друга страна заповедта е мотивирана с наличие на очевидна фактическа грешка. От данните по делото обаче не се установява наличие на несъответствие между действителната и външно изразената воля на административния орган, в каквото се изразява очевидната фактическа грешка. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които се споделят напълно от касационната инстанция. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,