Решение № 6530 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9671/2011 г.

Решение № 6530 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9671/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тома Петров Томов, председател на ЗКПУ "Съгласие" с. Бряст, обл. Бургас, срещу Решение № 811/13.03.2011 г. по адм. д. 1458/2010 г. по описа на Административен съд град Бургас, с което е отхвърлена жалбата на кооперацията против Ревизионен акт (РА) № 02-00-1000102/12.04.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-173/07.06.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Тома Петров Томов, председател на ЗКПУ "Съгласие" с. Бряст, обл. Бургас, срещу Ревизионен акт (РА) № 02-00-1000102/12.04.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-173/7.06.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, с който са определени задължения по ЗДДС, както следва: да данъчен период 1.12.2004 г- 31.12.2004 г. в размер на 1386,00 лева главница и 964,07 лв. лихва; за д. п. 01.12.2005 г. - 31.12.2005 г. - 1797,67 лв. главница и 1031,07 лв. - лихва; за д. п. 1.01.2008 г. - 31.01.2008 г. главница в размер на 666,66 лева и 195,16 лв. лихва; за д. п. 1.06.2009 г. - 31.06.2009 г. главница 3 262,68 лв. и лихва 42,11 лв. за д. п. 1.07.2009 г. - 31.07.2009 г. главница в размер на 253,33 лв. и лихва 58,49 лв., както и задължения по ЗКПО /отм./ за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г. в размер на 279,63 лева главница и 187,41 лв. лихва, за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г. - 905,90 лв. главница и 496,15 лв. лихва и за д. п. 2008 г. главница в размер на 3 974 лв. и лихва по авансови вноски в размер на 600,89 лв. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е приел следното: 1. по отношение на задълженията по ЗДДС за периодите 1.12.2004 г. - 31.12.2004 г. и 1.12.2005 г. - 31.12.2005 г., че правилно са определени от ревизиращите с оглед констатираната разлика между декларирани и установени приходи от наеми по силата на договори за анекси, сключени с ДГ "Инвест" ООД. По отношение на определените задължения за периода 1.01.2008 г. - 31.01.2008 г. законосъобразно е отказано право на признаване на данъчен кредит. Не са приложени доказателства, които да обусловят приложението на чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. За периодите 01.06.2009 г. - 31.06.2009 г. и 01.07.2009 г. - 31.07.2009 г. са налице обстоятелства, водещи до корекция на данъчната основа за извършените доставки и ползвания данъчен кредит. Установени са количества продадена продукция- череши и бали, различни от декларираните вследствие на което са определени задължения задължения по ЗДДС въз основа на единична продажна цена. Кооперацията е декларирала като продадени за 2009 г. 30 000кг. череши, а по преставени описи са продадени 52 801кг. Не са декларирани продажби на бали, а е установена реална продажба на 1370кг. За изясняване на възникналите неточности към материалите в ревизионното производство по реда на чл. 57 от ДОПК са приобщени обясненията на Иван Ставрев, управител на склад при прибиране на реколтата. Данъчната основа е определена правилно и в съответствие със стойността на стоките, посочена в стоковите разписки. Доколкото в стоковите разписки не е отразен ДДС върху стойността на доставката, ревизиращите законосъобразно са приложили формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Правилно от страна на данъчния орган е определено и задължението по ЗКПО за 2008 г. Преобразуването е извършено поради констатираната разлика между декларирана е установена облагаема печалба, с оглед увеличеното салдо по сч. см. 611. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. В депозираната касационната на практика се излагат отново фактическите и правни доводи от жалбата против ревизионния акт, на които решаващият съд много обстойно и задълбочено е дал отговор. Всички твърдения са разгледани от административният съд и въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на РА. Основното възражение на касационния жалбоподател се свежда до неправомерно приложение от страна на данъчния орган на чл. 57 от ДОПК и до наличие на предпоставки за задължителното приложение на чл. 122 от ДОПК. Неоснователни са доводите в жалбата за съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилното приложение на чл. 57 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2, т. 3 от ДОПК са допустими писмени обяснения за факти и обстоятелства за които не са съставени писмени документи или съставените не отговарят на действителните факти. Обясненията на Иван Ставрев, служител в кооперацията са във връзка с предадени разписки, приложени на л. 67-68 по делото. Правилно съдът в своето решение е приел, че не са налице безспорни доказателства за конфликт на това лице управителния орган на кооперацията, поради и което за издателя на акта не е съществувало задължението да преценява доказателствата с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 4 от ДОПК. Неоснователни са и възраженията, че в случая данъчните органи е следвало задължително да приложат разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Разпоредбата на този текст е една правна възможност пред органа по приходите, която той преценява дали да приложи. За него не съществува задължение за задължителното и приложение при провеждане на ревизионното производство. При формиране на фактическите и правните си изводи административният не е допуснал нарушения на материалния закон или необоснованост, поради което касационната инстанция не следва да възпроизвежда правилните констатации и мотиви от първоинстанционното съдебно решение. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране и анализиране на доказателствата по делото. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение